Аз като не искам да живея при никой - съм под наем.
- Публикувана: 3 юли 2008, 16:28 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2008, 00:45 ч.
Бременна и отчаяна
Квартира или друга алтернатива в големия град - това е начина според мен - отделно от родителските тела.
Щом сте дорасли за 2 деца, би трябвало да можете да им осигурите живот с мама и тати, не с баба и дядо.
Щом сте дорасли за 2 деца, би трябвало да можете да им осигурите живот с мама и тати, не с баба и дядо.
Да, това е добър вариант. Успех
Освен това, има го и този вариант да ипотекирате къщата на село в която живеете(със съгласието на родителите, все пак е тяхна) да си намерите апартаментче в града(по възможност не ново строителство че в 7-ми месец хич не е полезно, а и трябва да е готово поне 1-2 месеца преди да се роди бебето) и после вместо да плащате наеми, ще плащате заем по апартаментчето, но поне ще си знаете че си е вашо
...
Как пък ти се ходи да живеете у вашите- ами вие сте 4 човека / скоро ще бъдете/. Не ти ли е пренапрегнато от мисълта да се бутате 100 човека в едно жилище / освен, ако вашите нямат някакъв огромен имот/.
Аз бих избрала, колкото и трудно да е, под наем жилище в близост до родителите. Който когато може да помага- добре дошъл, но вечер- всеки по къщите си. Или вариантът с ипотека, ако можете да си позволите.
А грижите за бебето в съчетание с първокласник- естествено, че ще се справиш. Може от сега да ти изглежда кошмар, но като те завърти въртележката, просто я следваш и се организираш.
Аз бих избрала, колкото и трудно да е, под наем жилище в близост до родителите. Който когато може да помага- добре дошъл, но вечер- всеки по къщите си. Или вариантът с ипотека, ако можете да си позволите.
А грижите за бебето в съчетание с първокласник- естествено, че ще се справиш. Може от сега да ти изглежда кошмар, но като те завърти въртележката, просто я следваш и се организираш.
Естествено че квартира в града ще е най-доброто решение много сме го говорили и сме търсели подходяща, явно не достатъчно мотивирано и от моя и от на мъжа ми страната.Той защото там живеем без пари и горе долу си избиваме горивото.Аз защото разходите ни ще се повишат значително и идва и зима големи сметки и тн.Но там на селото ми е ужасно самотно нямам приятели, някой който да потърся за помощ за съвет,камо ли да излизам на разходка с някоя приятелка.Нямам книжка засега.Е има автобуси разбира се.Но и аз малко съм разочарована и от съпруга ми за много неща и затова не виждам друг изход поне за 6 месеца, за зимата след това даже си мечтая да си купим апартамент и да си го изплащаме.Само разбирателство да има.
Ама точно това е-разбирателство няма да има!!!И аз да живея с родителите на моя мъж/а те са много приятни хора/хич няма да ми е драго.На тях също,убедена съм.Разход за ток ще има,то е ясно.Ама избираш-или намалели финанси или самота.Защото вариантът,който предлагаш-родителите ти-е идеален за теб,труден за него.Не по-малко от твоята самота.Ако излезете на квартира,ще спестиш неговите нерви,ще излекуваш твоята самота.Малко е егоистично да искаш ти да се чувстваш добре с приятелки/които знам,че са важни в този момент и не е хубаво да си сама/,сметките ти да са малки,а да го подложиш на съжителство с родителите ти,което за него явно е тежко.Направи и ти компромис,все пак и двамата сте еднакво важни!
Мисля, че си права- от мен успех и дано да можеш да отстояваш позициите си. За съпруга ти е лесно- с дете или не, на село или в града, неговото ежедневие е да си запали колата и да отиде на работа, а твоето? Бих уважила желанието му да живеете самостотелно, разбира се, но дотам!
Не бих поставила мъжа си в подобна ситуация. Нито той мен. Да се живее с родителите на единя е мъчение за другия, колкото и да са свестни хората. Само за да сме самостоятелни сме минали през много гадни и трудни периоди, но не отидохме при родителите ми или при неговите. И сега, когато вече имаме собствен дом и сме си стъпили на краката, мога уверено да кажа, че си струваше борбата, и че сега сме много повече "семейство", отколкото ако бяхме избрали "на баницата мекото" 
На мен ми се струва някак си, че един пълнолетен човек като тръгне да създава семейство и деца трябва да си помисли може ли да си го позволи. Не дали, как и с колко мама и тате ще помогнат, а сам с какво може да се справи и с какво не. И като си избира партньор (майка/баща на децата си) трябва също да си отваря хубаво очите колко стабилен е човекът, т.е. да мисли първо с главата, а после със сърцето.
След като твоят съпруг не може да си позволи да Ви издържа на квартира в града, след като въпреки това ти е направил още едно дете и след като твоите родители Ви предлагат помощта си - не виждам на какво основание той има думата по въпроса. Просто се съгласява, благодарен е и си трае. Ти също.
Или си стяга задника, намира си по високо платена + допълнителна работа и отивате на квартира (купувате собствено жилище) в града.
След като твоят съпруг не може да си позволи да Ви издържа на квартира в града, след като въпреки това ти е направил още едно дете и след като твоите родители Ви предлагат помощта си - не виждам на какво основание той има думата по въпроса. Просто се съгласява, благодарен е и си трае. Ти също.
Или си стяга задника, намира си по високо платена + допълнителна работа и отивате на квартира (купувате собствено жилище) в града.
Ама то било толкова лесно. Аз взех, че се омъжих по любов, а то трябвало да търся далаверата. Не ми се сърди за иронията, ама това беше първото, което си помислих, като прочетох поста ти. Всеки рано или късно минава през трудни моменти и решението на проблемите е различно. Ladi_di, не мога да ти дам съвет, защото не знам какви са финансовите ви възможноси, за да се изнесете на квартира или да вземете заем за закупуването на апартамент, не знам, какви са отношенията ви със съпруга, не знам как той се разбира с твоите родители. Като повечето изказали се по темата съм съгласна, че е по-добре да ви е по-трудно, но да сте си самостоятелни, отколкото да живеете с твоите или с неговите родители. Понякога обстановката се нажежава дотолкова, че след това дори няма да може да се погледнете. Мисля, че в момента си в такова положение, че всичко ти изглежда много страшно, особено ако нямаш морална подкрепа. Мисля също, че с една по-добра организация ще се справите и с отговорностите към бедищия ученик и малкото човече, което е на път.
Желая ти успех. Трудните моменти отминават. Не винаги лесно и бързо, но и това време ще дойде.
Заявяваш му категорично, че не желаеш да живееш повече в селото и му предлагаш той като мъж да реши къде на друго място ще живеете, така, че на всички да е удобно.
Ако нямаш книжка и отделна кола за теб, не е ясно как с бебето ще прибираш голямото дете от училище. А ако той работи целодневно, също не е ясно как той би го прибирал и да се връща обратно на работа. Попитай го как той си го представя всичко това.
Аз затова не съм фенка на селата.
Ако нямаш книжка и отделна кола за теб, не е ясно как с бебето ще прибираш голямото дете от училище. А ако той работи целодневно, също не е ясно как той би го прибирал и да се връща обратно на работа. Попитай го как той си го представя всичко това.
Аз затова не съм фенка на селата.
Ние сме в подобна ситуация, само, че с 2 деца и съм бременна с 3-то. Не е лесно. Но аз не бих отишла да живея в моите родители. Знам, че ще ги притесним. А и там няма място за още 5 човека. Бих търсила варианти да се оправим сами.
30 км от София не е толкова далече. Дано да може да караш. След седмица ще влезна в 8-мия месец и се карам сама когато се наложи. Карам и баткото и малкия където трябва. просто се наложи да купим 2-ра кола.
За първокласника - може да седи в занималня. Ако може майка ти да го взима след училище или мъжът ти - може да се получи. Може да го запише в близост до неговата работа. Когато бебето поотрасне, ще може да пътуваш с него и да взимате баткото.
Сутрин мъжът ти ще го кара, а след обяд ще го взимаш ти.
Предимството на селото е, че е чисто и спокойно. Много по-здравословно и лесно ще гледаш децата там. Само трябва да си направите удобства.
В момента наемите са такива, че ако само единия работи, ще ви е ужасно трудно.
Няма да ви е лесно. Но ако се налага - ще се справите.
30 км от София не е толкова далече. Дано да може да караш. След седмица ще влезна в 8-мия месец и се карам сама когато се наложи. Карам и баткото и малкия където трябва. просто се наложи да купим 2-ра кола.
За първокласника - може да седи в занималня. Ако може майка ти да го взима след училище или мъжът ти - може да се получи. Може да го запише в близост до неговата работа. Когато бебето поотрасне, ще може да пътуваш с него и да взимате баткото.
Сутрин мъжът ти ще го кара, а след обяд ще го взимаш ти.
Предимството на селото е, че е чисто и спокойно. Много по-здравословно и лесно ще гледаш децата там. Само трябва да си направите удобства.
В момента наемите са такива, че ако само единия работи, ще ви е ужасно трудно.
Няма да ви е лесно. Но ако се налага - ще се справите.
Можеш да се върнете временно при родителите ти, докато се роди детето и си в майчинство. След това мисля че ще е най-добре да се отделите, но сега в такъв момент, ще имаш нужда от подкрепата и помощта им. Радвам се че си задържала детето, ще видиш че ще се справите и освен това ще направиш един хубав подарък на по голямото си дете - едно братче или сестриче 
абе само аз ли не съм наред, или подобно отношение към планирането на фамилния живот ми се чини безотговорно.
как така първо създавате деца, а после мислите къде ще живеете, с какво ще ги гледате.......
аз обожавам деца, не мога да имам собствени, осинових, искам поне още 4. не става дума само за материалата част от нещата, децата имат преди всичко нужда от много обич, после от пари. ама и от това имат нужда, за да им се осигури нормален начин на живот. ако карах само на желанията си, досега да ги имам. само че, ако аз не съм доволна и притеснена, какъв живот ще им дам.
живо и здраво да е второто бебе, ама защо не помисли по-рано за всичко това, а сега товариш себе си и него с подобни терзания.
от 20 годишна се оправям сама, няма мама, няма тате. родителите ми живеят в центъра на софия в доста голям апартамент, когато се омъжих за първи път отидохме извън софия под наем, ходех до спирката на рейса половин час, няма жега, няма студ. за мен беше немислимо да не сме самостоятелни. едва се оправяхме с парите, ама се научих едно пиле да готвя на 4 пъти.
иска ти се да се виждаш с приятелки. ами много добре. виждай се. но защо искаш да набуташ мъжа си отново при родителите си, той за тях ли се е оженил.
и изобщо, вие не обсъждате ли двамата какво планирате за семейството си.
просто не разбирам, сори.
стягай си задника, зареди се с позитивни мисли и се бори за семейството си. а то се състои от теб, децата ти и мъжа ти. всички останали са само близки.
как така първо създавате деца, а после мислите къде ще живеете, с какво ще ги гледате.......
аз обожавам деца, не мога да имам собствени, осинових, искам поне още 4. не става дума само за материалата част от нещата, децата имат преди всичко нужда от много обич, после от пари. ама и от това имат нужда, за да им се осигури нормален начин на живот. ако карах само на желанията си, досега да ги имам. само че, ако аз не съм доволна и притеснена, какъв живот ще им дам.
живо и здраво да е второто бебе, ама защо не помисли по-рано за всичко това, а сега товариш себе си и него с подобни терзания.
от 20 годишна се оправям сама, няма мама, няма тате. родителите ми живеят в центъра на софия в доста голям апартамент, когато се омъжих за първи път отидохме извън софия под наем, ходех до спирката на рейса половин час, няма жега, няма студ. за мен беше немислимо да не сме самостоятелни. едва се оправяхме с парите, ама се научих едно пиле да готвя на 4 пъти.
иска ти се да се виждаш с приятелки. ами много добре. виждай се. но защо искаш да набуташ мъжа си отново при родителите си, той за тях ли се е оженил.
и изобщо, вие не обсъждате ли двамата какво планирате за семейството си.
просто не разбирам, сори.
стягай си задника, зареди се с позитивни мисли и се бори за семейството си. а то се състои от теб, децата ти и мъжа ти. всички останали са само близки.
абе само аз ли не съм наред, или подобно отношение към планирането на фамилния живот ми се чини безотговорно.
...
...
Не си само ти така, и аз мисля, че хората като създават семейство трябва да си носят последиците и отговорността. Обаче жената е решила, че иска пак при мама, и едва ли ще размисли.