Аз бих добавила още един аспект, не по-малко важен. Или поне за мен.
Ако приятелите ми не се радват за моето щастие, дори и на мъжа ми да му расте трева от ушите - тогава не са истински приятели.
Мъжът ми каза веднъж нещо на тази тема, което дълбоко ме впечатли: "За приятелите давам всичко, за семейството давам и приятелите!"
Приятели в БГ - аз в чужбина.
Динамиката на приятелствата и деца. Дете още нямаме. От почти 3 години се борим да бъдем удостоение със звание родители. Не искам да споделям проблема (въпреки че те се досещат, но от тактичност не питат), защото не понасям да ме съжаляват и да ме гледат с влажни кравешки очи. Отношенията ми / ни със семейните приятели с деца не са променени изобщо. Имаме два чифта дългогодишни семейни приятели с репродуктивни проблеми - едните в България, другите в Германия, но и ние и те си мълчахме кат пукали на тая тема. Скоро по скайп говорихме с тях и споделихме взаимно. Почувствах огромно облекчение и сякаш отношенията ни разцъфнаха своеобразно. Общият проблем ни сближи още по-силно.