Жега е голяма, но ще стана ЮЛСКА мама (тема 76)

Дуци езнам дали Катче е секцио Ама тя бая контракции изчака.

А за децата. Еми не му е приятно на Дени като види как някой се умилява прад Маги. Гледа с един влажен поглед като кученце Все едно казва" И аз съм тук  " Гледам постоянно да го гушкам и целувам докато беба спи. Казвам му , че го обичам.Иго настройвам , че Маги е неговото бебе Давам му я да я гушне, да я целуне по главичката. Иначе много и се радва. Като я види да мърда, да плаче да го гледа и изпада в някаква еуфория Смее се и само я соги "бебе гиеда Дени4 "бебе пиези" "бебе иска папа " /бебето го гледало, плезило се искало да яде"
Гледам да не му се карам по неин адрес, но се изпускам Примерно като и седне в шезлонга или и пипа нещата или крещи в стаята-много се е разлигавил Направо ми се моли за бой.

Еми Кети, на нея бебчето й беше седалищно до последно, затова нещо ни е странно да е родила нормално...

Писах и като се съвземе да каже как са. И веднага ще кажа

А пък аз сменям тук едно малко наакано дупе и обличам едни миниатюрни дрешки и се размазвам от любов И сега папаме, а като се нахрани и като си я сложа на рамото баборанката и я целувам по малкото врътле И като я погалиш по бузката или и говориш нещо и пуска една неадекватна беззъба усмивка  И като я взема да я храня и докато седна ми засмуква бузи, врат-каквото намери-като сомче е 
Ох, много ме е мило. И като я гледам една мъничка и гледка и не мога да си представя, че още трябваше да ми е в корема Абе момичета знаете ли какви сладурчета имате в тумбаците
Това бяха няколко реда специално за още не родилите мами, да се поразмечтаят И като знаят какво ги чака да не се стискат Шегувам се, пожелавам ви скоро да си гушнете мъниците и да изпитате същото

Честито на Катче и Рекси!
Честит рожден ден, Малко носле!

Ние се нагаждаме един към друг. От време на време имам чувството, че нищо не правя както трябва. Вече имам рани на зърната  , мажа ги с крема на Авент и ходя гола постоянно. 5 минути преди бебетода се събуди млякото тръгва като река. Мъжа ми ходи със стирката след мен. Боб неуспява да изсуква едната гърда до край камо ли да предлагам и другата, но тя и без това си тече сама. Имам усещането, че ще сепроваля с кърменето   . Незнамда изцеждам ли като млякото е толкова много?
Постоянно стоя и си го гледам как спинка, направо се разтопявам от щастие   .
Мъжа ми много помага. Големи сме образи като го къпем.
От вчра го слагам да спи в количката и си го разкарвам из апартамента. Така съм по спокойна. Иначе през 5 минути ходя да го проверявам. Пък и веднъж го намерих напреко на кошарата, мушнал крачета между решетките. Нормално ли е да шават толкова новородените  ?
Астарта,  аз имам чувството, че никога няма да изляза на чист въздух. Ти кога ще го извеждаш на разходка?
Ще опитам да намеря време да кача снимки.
Нямам време да ви чета подробно  . На всички още неродили успех и стискам палци.
Написах всичко толкова объркано  .
Кети, .

Благодаря на всички ви за топлото посрещане

Та, по повод държанието на по-голямото дете и ревността...Хммм Чудя се от къде да започна
Около 10ина дни преди да родя Йоана пощуря Не можех да си позная детето Дъщеря ми, която винаги е била изключително кротка, разбрана и послушна, просто я нямаше, а на нейно място се беше появила една калпазана, която правеше какви ли не маймунджулъци, пакости, щуротии и изобщо не ме чуваше какво й говоря и че й правя забележки относно държанието й. Видях се в чудо ви казвам Взех да й говоря: "Йоана, какво ти става, бе, маме? Защо пощръкля точно сега, когато ще се ражда бебчето вече, и когато най-много ще ми е от полза да си послушна?" ...Глас в пустиня Реакцията й на всички мои тюхкания беше точно НУЛЕВА Та така... Седмицата преди да родя, гледах детето си и не можех да го позная Държанието й беше доста сранно и необичайно Отдадох го на факта, че тя усещаше, че бебето скоро ще се появи (защото ако преди на въпроса й:"Кога ще се роди бебето?" отговарях: "Има време";"Рано е още"; или "Първо трябва да ми порастне корема голям", сега вече обяснявах: "Тези дни ще се роди бебенцето"; освен това тя ни е чувала като си говорим за предстоящото ми влизане в болницата, а и аз съм я подготвяла, че няма да ме има няколко дни...) и това й държание беше за мен някакъв опит да привлича и задържа вниманието ни върху себе си
Дотук, добре! НО, само мъжа ми си знае как се е оправял с нея докато аз бях в болницата Секциото ми беше планово и вечерта преди да постъпя в болницата, като слагахме Йоана да си ляга, й обяснихме, че на другата сутрин мама отива в болницата да роди бебето и я попитахме дали иска да дойде с нас, за да види и тя бебчето като го показват на тати. Обяснихме й, че ще ставаме рано и я питахме дали иска да дойде с нас или предпочита да си остане да се наспи Детето избра съня , но аз умишлено й предоставих избор, за да реши сама, а не да се събуди и нас да ни няма, съответно да реши, че сме я изоставили един вид Абе сложна система
След раждането на бебето, и преди да го е видяла, реакцията на Йоана беше отрицание Пълен отказ да слуша или говори за бебето Когато някой я попита нещо за бебето или й честити сестричката, тя започва да му показва някоя своя книга/диск/играчка, да разказва нещо съвсем различно от темата и т.н.
Реакцията й в този случай си обяснявам така:
1. До вчера само тя е била център на внимание и всички са се интересували само от нея, а сега изведнъж всички говорят за някакво бебе и тя се чувства пренебрегната;
2. Аз не съм привърженик на гледането на децата от баби От както се е родила Йоана не се е отделяла от мен. Спала е при свекърва ми само веднъж (вечерта преди погребението на майка ми, щото просто нямаше как). И сега изведнъж майка й я няма и "виновник" за това е бебето.
На вторият ден от престоят ми в болницата Йоана дойде с баща си и видя за пръв път бебето. Още с влизането в стаята, застана в единият ъгъл и ме попита: "Мамо, нямаш ли вече бебе в корема?" Казах:"Не, нямам" А тя: "Ами къде е то?" Аз: "Ами роди се. Ето го тук в креватчето" и посочвам бебето. Тя се приближава плахо и пита:"Може ли да го пипна?" Баща й скача да й измие ръцете, а аз чакам да видя какво ще последва по-нататък. Връщат се от банята измити и Йоана буквално "полазва" бебето пипа му ръцете и го целува по главичката, като не спира да нарежда "Какви малки ръчичкиии има... Какви бузкиии... Ще те изям..." и т.н. Баща й, видимо притеснен от изблиците на радост и нежност от страна на Йоана, не спира да нарежда отстрани "По-внимателно,тате... Не така грубо... По-полека...тя е ое много малка и крехка..." Аз го мъмря да не й прави постоянни забележки, защото сега трябва да внимаваме как се държим Абее, лудницата е пълна Следва въпросът: "Мамо, може ли да я гушна?" и категоричният отговор на баща й "НЕможе" Аз го поглеждам строго и казвам "Може, маме, но с моя помощ" И така вземаме бебето двете и си правим няколко снимки. След това интересът на Йоана към бебето попремина и тя взе да си търси други занимавки и забавления из стаята. Позастояха се, сестра ми (която беше дошла с тях) прави снимки на бебето, гушка го, радва му се... всичко както си му е редът. НО! В един момент ТАТКОТО гушка бебето При което Йоана застава в средата на стаята и заявява: "На мен Ради (едно комшийско дете) ми е приятел. ТОВА (и посочва бебето) не ми е приятел и не искам да го гледам! " В този момент се обърнах към мъжа ми и му казах, че май са се застояли повече от необходимото и по-добре да си вървят. Достатъчно, като за първи ден, щото на тати принцесата страшно изревнува изведнъж Та така...
От там насетне, с всеки изминал ден държанието на Йоана към бебето, както и цялостното и поведение вървяха към по-добро А, когато дойдоха да си ме приберат на 6-тия ден, тя като че ли се поуспокои още повече и взе да се държи все по-адекватно.
Откакто сме си у дома с всеки изминал ден е по-добре и вече почти сме на старото положение Пак си е доброто ми дете, само от време на време като че ли нещо я прихващат лудите, но то според мен си е в реда на нещата Смятам, че тепърва ще продължаваме да свикваме и да се нагаждаме, но ми се струва, че най-страшното мина ДАНО
Сега всички се радваме на бебката и сме много щастливи

Поунесох се с писането, ама дано ви е било интересно

И аз искаааам !!!!!!

Пусната съм пак вкъщи, при условието да лежа и при най-малката поява на признаци за нещо да тичам наобратно. Няма кръв, няма контракции, днес тоновете са добри. Гледам, че датата 15.07 като термин е изчезнала от първа страница - ДеЩо и Христуш са родили вчера и тая кръв вчера май е била съвсем в синхрон с тях двете, ама аз пропуснах общата група с еднаквия термин. Да видим дали ще устискам до плановото секцио на 09.  Утре и вдругиден ще ходя за запис на тонове.
Доста имена се повтарят, може би накрая не е зле да ги подредим и по група бебета - адаши?

Ивонче честно ти казвам - това ми беше първо раждане,но след време живот и здраве ще се възползвам от разказа ти- до сега съм го 4ела с интерес    Радвам се,че всичко е минало и сте постъпили доста мъдро с малката кака

Искам да питам от родилите мами този месец кога мислят да изкарват малките сладури? 

На нас педиатърката ни каза около 10-12 ден да я изкараме по хладно за 15 мин пред кооперацията и така ден през ден за по 10-15 мин ,докато свикне,но аз така и не се престраших и сега се чудя дали да не я поизкарам в кошницата утре или в неделя 
Изкарвам я на терасата за по малко,но се 4удя за истинското навън кога е подходящо - чакам мнения ....да изчакам ли консултацията на 22 (тоест ще сме на месец и малко) ???? ГОляма чуденка..от друга страна е уйасна жега и колкото и да проветрявам стаята,когато малката не е в нея,пак въздухът си седи спарен 

Честито на новите мами!!!! Живи и здрави и много, ама много радост и усмивки с малките душички....

Кети, Ивона Интересно ми е да ви чета и искам и аз вече да съм от другата страна

Маймунка, изкарвай детето и не се притеснявай, вече е голяма малката маймунка След като вече си я изкарала на терасата, то това си е истинско излизане

ЧЕСТИТИ ГОСПОЖИЦИ НА КАТЧЕ И РЕКСИ, ДА СА ИМ ЖИВИ И ЗДРАВИ И МНОГО ПОСЛУШНИ!
Ивончето и Ир, добре дошли  
Инка, няма да се предаваш, ще се справиш  
Аз днес бях на консултация и повече не ме викат  , каза ми ако не родя до 20-ти, на 21 да отида да чуят тоновете  , вместо сега да ходя по-често, какво да ви кажа. И запис на тонове не са ми правили, само за по няма и 1 мин. с една дървена слушалка ги слушат, какво разбират за толкова кратко, не знам и аз. Няма ехограф, няма прегледи за разкритие и т.н., въобще пародия отвсякъде   И така де, надявам се всичко да е ок, пък то това е най-важното.
Аааа, много пишете бе, 4 пъти докато успея да си публикувам отоговора
И забравих - честит рожден ден на Малконосле и рожденник на Катче.

Ивонче, много добре си го описала. Интересно ми беше, не може без ревност явно, колкото и да са ни добри дечицата. Ади сега ми целува и гали коремчето, ама ще видим и ние...
Нагушкай малките госпожици от нас и да ви е жива и здрава Иренка 
Честито и на другите 
Аз искам да ходя някъде на планина за 1 седмица, но мъжа ми категорично отрече 
Не мога да дишам тук вече

Купа, това от болницата ли

И аз все забравям :

Честит рожден ден, Малконосле!
Жеаля ти да си много здрава, щастлива и обичана!

От мен леко раждане на мамите в очакване!Това са най-хубавите моменти от живота и дано за всички вас да е така.