Прибиране в България

Е да,но и да живееш цял живот с носталгията пак не е лесно.

Аз бях също доста години извън БГ,връщах се за малко,но когато вземах решението да се прибера окончателно и да не заминавам не ми беше никак трудно да се адаптирам.Тук е моето място и моя живот.Разколебавах се на моменти и ми идваше да стегна куфарите пак,но постепенно нещата се наредиха и сега съм на мнение,че точно така е трябвало да се случи.

Според мен ако и двамата имате добро образование и квалификации няма да е никак трудно да си манерите хубава работа и да се адаптирате.Но най-важното е двамата да вземете решение и да сте на едно мнение.

...и с мисълтта ,че не си опитал!..Млади сте,не е толкова трудно,стига да сте единни..

Според мен те мъчи носталгия, някакви мечти.
Средната заплата за София / в малките градове в пъти по малка/ е около 600-800 лева, наема е около 200-400 евро, зависи какво търсиш. Отделно към това трябва да добавиш сметките за бита, за храна и т.н. За да живееш що годе прилично трябва да докарвате месечен доход от около 4000 лв поне / обичайно 90%  живеят с доходи до 1000 лева/ . Голяма романтика, голямо нещо, то си е борба за оцеляване.
Ако нямаш стаж и връзки /препоръки/, не можеш да разчиташ на много добре платена позиция.
Наоколо цари пълен хаос и  мръсотия, хората са доста озлобени от това напрегнато ежедневие  - примери колкото искаш било в градски транспорт или друго обществено място.
Ако имаш образование и възможност да си намериш работа в Америка, аз съм почти убедена че имаш по-големи перспективи отколкото в България.
Ела, постой месец -два и прецени дали би могла да вирееш тук.

Не мисля ,че за София това е средната заплата ..може би ако говорим за неквалифициран персонал..и пак това за мен е минималната заплата,която получават младите..Защото има разлика.За съжаление при хората на средна възраст нещата стоят различно..,там вече е доста по-трудно да имаш претенции.

Гери - това е и за младите на по-ниски позиции.
В Ай ти сектора  Може и повече, разбира се. Ама засега толкова.
Средната на мъжа ми и мен е 800 нето. Айде 850, с бонусите.
Повечето ми познати са в Ай Ти - никой не взема кой знае какво, защото всички са без опит (много яко да си млад  ) и са ги взели да ги обучават.

Ео може и така да е в началото...общо взето вече е трудно да се намери и качествен персонал,но когато се задържиш и имаш възможност да растеш,тогава и заплатата расте.На никой не му се занимава да те загуби,след като те е обучил,малко са работодателите на които им се занимава с това...(говоря за София)

Относително и може би малко доза късмет.Аз имам много близка долу горе на твоята възраст, която случайно си намери работа в някакв индийска фирма.Издигна се много бързо, много е амбициозна и заплатата и последно преди почти 1г. беше ~1500 лв без бонусите.
По темата съвет не мога да дам, но съм категорична че в София има голям недостиг на квалифициран и коректен персонал и доста фирми са вдигнали мизата за работна заплата. 

Ти си наясно с това ,какво ще ти се случи в Бг.Аз не вярвам ,че от Чикаго ще дойдеш в София.Или се надяваш да прочетеш това което искаш/ не го вярвам/ или си нИ дала тема за размисъл.Та ако е така "ЩЕ ДОЙДЕШ,ЩЕ ВИДИШ И ЩЕ СИ ТРЪГНЕШ"

много добре представено! без наклони, само факти, браво.

аз бих добавил само още няколко неща, хората, хората и пак хората. Много гадно стадо за жалост, свестните хора са 1 на 1000
толкова много простотия и селяния има, направо ми се плаче, отношението им един към друг, поведението им в магазина, на пътя, на всякъде - подобаващо за говеда.

вие сте направили голямата крачка, имате успеха да живеете достатъчно дълго за да свикнете, не правете груба грешка, и цялото време което ще изгубите, не си заслужава. Аз бих изчезнал ако можех да убедя лубимия човек, което е трудничко, още учи и не е усетила още за какво става въпрос, доста по-розово и е понятието "родина" от колкото на мен, много ми е писнало от минусите тук, от хората, от работата за жълти стотинки, писна ми да се притеснявам дали ще ми стигнат парите за сметки и храна, въпреки че "за българия" уж съм добре, писнало ми е от здравеопазването, и без друго ползвам услугите по веднъж годишно ами и да ме връщат че нямало направления, в испания се случи веднъж да потърся лекарска помощ, без абсолютно никой да се интересува имам ли осигуровки или кой съм, ми помогнаха, имах стружка в окото и много ме болеше, мъките ми приключиха за 5 минути буквално и то в медицински център в някакво селце, а тук в медицинска академия не мога да се "уредя" да ми предпишат лекарство за пърхот.
като им гледам наглите физиономии по телевизията в състезание за надлъгване ми се гади, доста силно ми се гади.
сега приятелката ми е в чужбина по училищна програма и от време на време ми споделя как се държат там нашите най-светли представители на красива българия - студентите, еми срам ще ме е като отида там да кажа че и аз съм българин.
така се случи че работя за читава фирма за съжаление с българи колеги, със зъби и нокти се опитват да я сринат и окрадат,
поддържам контакти с чужденци в работата, час от задълженията ми, предимно със германци и англичани - не мога да ви опища колко по-хора са от нас
не ми се продължава въобще.

гадна тема, мен лично ме здухва много

Не е изключено да си намерите добре платена работа, ако сте с образовение и квалификации, но трябва да се имат предвид и други неща. Страната България е красива, но Държавата България е див кошмар, откъдето и да я погледнеш. Цяло чудо е, че все още я има, и на мен лично не ми е ясно на какво още се крепи съществуването и. Всеки си прави каквото иска и каквото на него му е удобно. Няма едно нещо, което да е наред и да бъде както трябва. Почети из форума, виж от какво се оплакват хората. Това не са измислици. Народа също издивя тотално и то няма как да не е така. Честно казано, не се сещам за една причина дори, която да подкрепи решението ти за връщане. Аз живея в тази държава, тук е моят дом, моята работа и моето семейство, но ако можех да ги преместя някъде другаде, само заради страната нямаше да остана за нищо на света. Романтичните спомени и представи са едно, но в случая реалността е съвсем друга. Ако ме питаш - стой си в Чикаго. Сигурно ви е трудно, но ще се оправите. Сигурна съм. Просто държавата е къде-къде по-нормална и имате шанс. Ако беше швейцарка примерно и се двоумеше дали да се върнеш в Швейцария, бих те подкрепила с две ръца. Но.....сравнение дори не може да има. Не си заслужава и по-вероятно е да съжаляваш, ако се върнеш тук.

Да, Дани, хората, хората и пак хората! Именно хората правят държавата. И щом държавата е такъв боклук и за нищо не става, то е ясно какви са поданиците и. Не ми се навлизаше в подробности точно по този въпрос, защото това значи да обиждам и себе си, аз също живея тук. Наистина има свестни хора, но те вече са изключения. Болшинството е именно стадо. За простотията и селянията......няма какво да се коментира, то се вижда. Всеки Божи ден, всяка минута почти. Не знам на колко години си, но чета постингите ти и ми правят много приятно впечатление.

Чудя се защо си пуснала тази тема, за да се пооплаква народа от глупости? Хора, които нямат никаква база за сравнение що е то американски стил на живот.
Българите по чужбина се лекуват изключително като се приберат в България, но той тръгнал да ми се оплаква от здравеопазване и разказва как му вадили стружка в Испания.
Хората им били криви... Хората, това сте ВИЕ. Простотия има навсякъде, а най-много в Америка.

Прибирайте се в България докато сте млади и докато не сте се заглобили с още дългове! Я за някоя дървена къщичка, я за коли и тръкове... По-хубаво от България никъде няма. Човек трябва да живее и да се бори там където са му корените.
А тези дето много пищят за перспективи, да дойдат да се поборят тук да видят къде са тези перспективи! В България животът е в ПЪТИ по-лесен от тук. Американецът не знае що е живот. Хабер си няма от живот.

Всъщност, не знам какво ще се случи - как бих могла - все пак при всеки човек ситуацията е различна.  Знам че каквито и да са очакванията ми, те ще се окажат погрешни.  Може би от гледна точка на кариера и материално развитие, в САЩ бихме имали предимство.  Аз завърших гимназия, бакалавър и магистратура тук, и от 3.5 години работя за една от 20-те най-големи корпорации в страната, така че имам накъде да раста в компанията, съпругът ми също се справя много добре в малка международна компания  Но това ли е най-важното?  И на двамата ни семействата са далече, нямаме близки хора тук, след 9-10 часовите работни дни и безброй висене в трафик нямаме енергия за кой знае какво.  Времето минава в чакане на поредната годишна едноседмична ваканция, и след това ежедневието е още по-сиво.  Храним се с боклуци и чакаме да дойде август, за да ходим да си наберем истински домати от една ферма.  Не живея със заблудата, че в България живота ни ще е постоянна песен, много добре знам че проблемите ще са други, може би много по-сериозни от тези които имаме тук.  Но дори и не искам да си помисля, че децата ми ще растят тук, в тази култура и с тази ценностна система.  Не че в България в това отношение превъзхожда, но имам чувството че поне детството им ще е по-истинско там (разбира се че и упората на близките ни хора ще помогне).  Колкото и да сме проклети, невъзпитани и какво ли още не като нация, и аз съм част от нея и малко или много имам същия манталитет, и дори и заради това вярвам, че ще ни бъде по-лесно да си намерим и социален кръг, в който да се чувстваме добре (за разлика от тук).  Сигурно с това доказвам наивността си, но дори и да е така, искам живота ни да бъде стойностен от гледна точка на това как се чувстваме, а не колко сме успели да натрупаме.  Въпроса, който стои пред нас, е не дали ще се приберем, а кога и в какви обстоятелства.

Още веднъж благодаря на всички, които изразиха мнение, бих искала да чуя различните виждания по въпроса, а не търся само отговори, сходни с моето мнение за нещата.  Радвам се, че толкова много от вас откликнаха на въпроса ми  

Ако знаеш колко ми е жал а вас, младите, desse9 ! Които изобщо не вкусихте от живота и рано-рано се роботизирахте на местен маниер... Като си помисля, че моя е вината да обрека собственото си дете на такава участ и направо ми идва да литна от някой висок мост. Само да завърши и насила ако трябва ще я върна в България.
На твоята възраст купонясвахме до забрава. Сигурна съм, че си нямаш и представа що е то. Няма кафета и заведения, няма приятели, има работа, спане и пак работа. Не си отнемайте повече от младостта защото няма да се върне!

Другите са ти написали доводи както за така и против. Вие сами ще си прецените, пък и имате голямо предимство - млади сте и имате време за проби и грешки.
А това което съм подчертала - самата аз се убедих наскоро, че поговорката "у дома и стените помагат" не е просто поговорка. Както и че най-важното е човек да живее близо до родителите и роднините си и как когато наистина се случи нещо лошо имаш нужда точно от тях. Животът е непредвидим и кратък и без основа и упора е трудно, а и дали си струва.