За желанието и отговорността съм 100% "ЗА" 
Сигурно допускам грешки в отглеждането на децата си,но пък съм почти единствената,която може да ги накара да се смеят със сълзи.Има и татковци,които се държат така,сякаш са станали такива за да ги приеме по-лесно обществото. 
) и т.н., и т.н., в това число и разходките с количка навън. Когато излизаме заедно - вечер, събота и неделя - винаги съм задколичковото устройство по мое желание и ми е много приятно. Често ходим на разни обществени места тримата и на мен също ми е приятно да го нося, доколкото още е на 10 месеца и не може да щъпука сам. Страничен положителен ефект е, че в такива случаи - например в магазин - обичайно се закачаме с какичките по инициатива на сина ми 
, хихи. Понякога е малко сложно, защото по цял ден съм на работа, а като се върна, има случаи, в които трябва да правя нещо буквално от вратата, но това е професионалният живот, хехе. Като живееш сам - пей, сърце, а сега пеем песнички. Но е по-хубаво.
Вече сме заедно 8 години и през тях ентусиазмът ни по всички въпроси бележи постоянни високи стойности (слава Богу), така че за момента съм спокоен, хехе.
и почти само аз я водя на разхдоки и може това да ми е повлияло дисциплиниращо за бебчо сега, хихихи.
Препоръчани теми
Дали е нормално да помагат наравно-незнам,но подкрепям идеята 
)и само повтаряши на ревящото бебе:
