Пречат естествено,а той си намира оправдание и ето насреща добрите и "разбиращи"роднини!
- Публикувана: 10 юли 2008, 11:34 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2008, 17:57 ч.
Пречат ли , като си мислят , че помагат ?
Че пречат - пречат. Но най-трудно е да накараш някой да си признае дори и пред самия себе си, че е сгрешил. Имам фрапиращ случай в службата. Синът на шефа - 27 годишен. Шефът се разведе наскоро и го взе на работа при нас, защото синът му имал нужда от морална подкрепа, за да преодолеел шока 
Не че на тази възраст хората нямат собствени семейства и не се развеждат самите те... Същото това нещо (става въпрос за сина) идва на работа към 13,30 - 14,00 ч., отива да обядва с тати, връща се към 15,30 и в 16,00 си тръгва доволен от заработеното. 
Веднъж обаче тати беше в командировка, та "нещото" прегладня и настана голяма драма, че не познавал квартала и не знаел откъде можел да си вземе нещо за ядене 
Разказвам всичко това, защото тези дни се наложи "нещото" да дойде сутринта (към 11 ч.) в офиса, но не можа да се събуди и баща му невинно ме попита как можел да спи толкова.
Просто не издържах и му рекнах с едно изречение, че ако синчето е поставено в реална ситуация със сигурност ще се научи да става по-рано и да си купува сандвичи в случай на нужда. Е, баща му залиня. Цял ден беше намусен - не ми се ръзсърди, но просто сякаш за пръв път реализира, че вместо да изпише вежди е извадил очи.
И за да се върна към въпроса на Pipinka - този род всеотдайни родители сигурно някъде в подсъзнанието си осъзнават, че са допуснали грешка, но е по-лесно и по-безболезнено да продължат да си крият главата в пясъка, отколкото да си признаят открито, че са сбъркали. Контрата, обаче, остава в "децата".
Не че на тази възраст хората нямат собствени семейства и не се развеждат самите те... Същото това нещо (става въпрос за сина) идва на работа към 13,30 - 14,00 ч., отива да обядва с тати, връща се към 15,30 и в 16,00 си тръгва доволен от заработеното. Веднъж обаче тати беше в командировка, та "нещото" прегладня и настана голяма драма, че не познавал квартала и не знаел откъде можел да си вземе нещо за ядене Разказвам всичко това, защото тези дни се наложи "нещото" да дойде сутринта (към 11 ч.) в офиса, но не можа да се събуди и баща му невинно ме попита как можел да спи толкова.
Просто не издържах и му рекнах с едно изречение, че ако синчето е поставено в реална ситуация със сигурност ще се научи да става по-рано и да си купува сандвичи в случай на нужда. Е, баща му залиня. Цял ден беше намусен - не ми се ръзсърди, но просто сякаш за пръв път реализира, че вместо да изпише вежди е извадил очи.И за да се върна към въпроса на Pipinka - този род всеотдайни родители сигурно някъде в подсъзнанието си осъзнават, че са допуснали грешка, но е по-лесно и по-безболезнено да продължат да си крият главата в пясъка, отколкото да си признаят открито, че са сбъркали. Контрата, обаче, остава в "децата".
Смятам,че човек даже и добре да е осигурен трябва да работи и създава нещо.За мен няма по-голяма радост от това,което сама или двамата с мъжа ми сме постигнали.Въпреки,че и родителите са ни помагали,но в рамките на разумното.А по-неправилно възпитание от това-" учителкато ти виновна,тоя ти виновен,а ти си безгрешен"- за мен няма.Конкуренцията и борбата с ежедневието според мен водят да жиснеспособност.Аз поне в другия случай бих се чувствала като плазмодий-само лежи,яж и ...
Синът на шефа - 27 годишен. Шефът се разведе наскоро и го взе на работа при нас, защото синът му имал нужда от морална подкрепа, за да преодолеел шока Не че на тази възраст хората нямат собствени семейства и не се развеждат самите те... Същото това нещо (става въпрос за сина) идва на работа към 13,30 - 14,00 ч., отива да обядва с тати, връща се към 15,30 и в 16,00 си тръгва доволен от заработеното. Веднъж обаче тати беше в командировка, та "нещото" прегладня и настана голяма драма, че не познавал квартала и не знаел откъде можел да си вземе нещо за ядене
Разказвам всичко това, защото тези дни се наложи "нещото" да дойде сутринта (към 11 ч.) в офиса, но не можа да се събуди и баща му невинно ме попита как можел да спи толкова. Просто не издържах и му рекнах с едно изречение, че ако синчето е поставено в реална ситуация със сигурност ще се научи да става по-рано и да си купува сандвичи в случай на нужда. Е, баща му залиня. Цял ден беше намусен - не ми се ръзсърди, но просто сякаш за пръв път реализира, че вместо да изпише вежди е извадил очи.
Не че на тази възраст хората нямат собствени семейства и не се развеждат самите те... Същото това нещо (става въпрос за сина) идва на работа към 13,30 - 14,00 ч., отива да обядва с тати, връща се към 15,30 и в 16,00 си тръгва доволен от заработеното. Веднъж обаче тати беше в командировка, та "нещото" прегладня и настана голяма драма, че не познавал квартала и не знаел откъде можел да си вземе нещо за ядене Разказвам всичко това, защото тези дни се наложи "нещото" да дойде сутринта (към 11 ч.) в офиса, но не можа да се събуди и баща му невинно ме попита как можел да спи толкова.
Просто не издържах и му рекнах с едно изречение, че ако синчето е поставено в реална ситуация със сигурност ще се научи да става по-рано и да си купува сандвичи в случай на нужда. Е, баща му залиня. Цял ден беше намусен - не ми се ръзсърди, но просто сякаш за пръв път реализира, че вместо да изпише вежди е извадил очи.Същото такова "нещо" го имаше и във фирмата, където работеше майка ми. И то беше син на шефа, на 28 години, негодно за нищо, но с огромно самочувствие, без никакви амбиции или желания да се научи на нещо и да работи. Типичен паразит.
Можеше само да си придава важност, за да не забрави някой случайно кой е. Дойде наготово във фирмата на тати и, разбира се, нито идваше навреме на работа, нито пък пипваше нещо. Дори майка ми разправяше, че единственото му занимание било да интригантства. Но неговият тати не беше като този, който ти описваш - той изгони половината персонал, защото се бяха осмелили да му кажат, че синчето за нищо не става и съсипва фирмата. Е, хората, които бяха принудени да напуснат, си намериха работа, включително и майка ми, а познайте сега фирмата на тати и син докъде е - до под кривата круша и пред фалит, с огромни заеми към какви ли не банки. И всичко това заради капризите на момченцето, което иска да има коли, апартаменти, мацки и т.н, ако може обаче, без да работи. 
Нека си помагат (пречат). Аз също нямаше да си мръдна пръста, ако някой ми е осигурил къде да живея, готви, чисти и ми прислужва денонощно. 
.Нека си помагат (пречат). Аз също нямаше да си мръдна пръста, ако някой ми е осигурил къде да живея, готви, чисти и ми прислужва денонощно.
, обаче ако този някой в един момент вече го няма . А и не е оставил реституирани имоти или някакво друго богатство , което да ти позволи да продължиш плазмодийския си начин на живот , тогава какво ? А и дори да оставят , мързелив и неинициативен човек , трудно би задържал наследството си . Обикновено продават , харчат парите и после
Не може да ми го побере умът, как може човек на тая възраст, дори храната да не може сам да си осигури.
До сега имам няколко нагледни примери от различни хора за такъв живот на гърба на другия. И аз преди си мислех също, че като нещо стане или изчезне "спонсора", готованеца ще се озори. Да, ама не. Всички те си намират друг начин да живеят леко, може друг спонсор, или откриват благоприятни условия за водене на същия начин на живот. Нямаше да го вярвам, ако не съм го видяла нагледно, при това не един или два пъти. Даже в момента имам една такава позната, която не спира да ме удивява с находчивост за осигуряване на лек и безгрижен живот без да си мръдне пръста. Всеки път си мисля, че е невъзможно. И всеки път успява. Как го правят, не знам Ама може, видяла съм го на практика 
Може и да е до късмет, знам ли (на мен за съжаление не ми се е случвало ...)
Ама може, видяла съм го на практика Може и да е до късмет, знам ли (на мен за съжаление не ми се е случвало ...)