Не ми е приятно меко казано ,когато детето е при баща си и сегашната му приятелка.На самото дете също не му се нрави.Тази жена непрекъснато го обижда,игнорира го и всеки път говори против мен и семейството ми.А умният му баща стои и не реагира.Гледа нейното дете(което не е от него) като свое,а своето дете пренебрегва.
- Публикувана: 11 юли 2008, 11:21 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2008, 20:53 ч.
питам за децата и вторите съпруги/съпрузи
Не ми е приятно меко казано ,когато детето е при баща си и сегашната му приятелка.На самото дете също не му се нрави.Тази жена непрекъснато го обижда,игнорира го и всеки път говори против мен и семейството ми.А умният му баща стои и не реагира.Гледа нейното дете(което не е от него) като свое,а своето дете пренебрегва.
Майките говорят така все едно присъстват на срещите... в сегашно време...Децата са склонни да казват неща ,които родителите очакват да чуят.Особено наранения родител, да не кажа изоставения 
Но както сана ясно , хора всякакви
Не,не съм присъствала на срещите,но след като детето ми се върне от там ,мисля не е нормално да се тръшка и да ме моли повече да не го пускам там.Явно има защо.То е вече голямо дете и може и само да преценява.Никой не го настройва против баща му.А аз не очаквам да чуя това,повярвай ми,Evil.Очаквам да чуя,че детето е изкарало добре с баща си,било е спокойно,чувствало се е желано и обичано,а не натрапено и потиснато.
Толкова е индивидуално, съдейки от мен и хората около мен. Имам 2 дъщери, но винаги ходят с удоволствие при баща си и новата му приятелка и аз не ги ограничавам в това. Те свикнаха с годините. Дори сега, когато тя им роди сестричка, я приемат прекрасно и говорят ентусиазирано за нея. Не съм чула да споменат лошо за другата (каквото и да е моето лично мнение, защото я познавам лично и тя е причината да ме напусне съпруга ми). Приех го и не ми прави впечатление. Аз самата живея с разведен, който има две деца. Тях приемам като две деца, които са били лишавани дълги години от елементарни ежедневни неща (не виня майка им, защото всеки се бори както може) и се старая да им дам уют и да им бъда приятел и съветник в каквото мога. Не се намесвам в отношенията с баща им, не говоря за майка им (пък и защо да го правя, след като не я познавам), просто съм естествена - самата аз. И това ги спечели. Така, че хора всякакви. Не бих понесла и миг да говорят и настройват децата ми срещу мен, както и аз не си позволявам да правя забележки за баща им и приятелката му. Ако има противоречия - решаваме ги като възрастни помежду си и не намесваме децата.
Много се радвам,че нещата при вас стоят така.Това е едно зряло поведение ,което трябва да е двустранно наистина,но жалко,че не навсякъде е така.
Признавам си, че опита ме научи на това. Когато тъкмо си родил второто си дете и мъжа ти ти каже, че обича друга и не знае какво иска, някак преосмисляш нещата. И се научаваш да оцеляваш. Предпочетох да остана човешко същество, отколкото "нещо", което изпитва само омраза, гледайки непрекъснато в паницата на съседа. Няма смисъл от такива неща, и без това живота вече е достатъчно тежък и сложен, за да си го усложняваме още повече. Друг е въпроса, че се опитвам всячески да избягвам конфронтациите, дори и с риск да отнеса обиди по свой адрес ( не винаги ги търпя, де, щото и аз съм живо същество със чувства). Просто гледам живота си, старая се всеки ден да направя по нещо добро и никога не ми е жал да похарча парите си за деца - моите или на приятеля ми - това ми се отплаща стократно с начина по който ме гледат и се отнасят с мен. 
Здравейте мами!
Аз съм гледала детето на мъжа ми цели тринадесет години като мой син.Имало е ситуации в които много ме е ядосвал но то и моят ме ядосва .Разликата им е 6 г.Отгледах ги заедно.Сега се разведох ме с баща им и големият винаги когато има проблем ми се обажда /сега когато ме няма там той отиде при майка си/.Мъжът ми е довел трета жена тъка да се каже и тя не го иска там. Но незнайно защо допуска моят син.Подмазва му се и др.Как може единият да иска а другият не .Мене ме мрази много нашият брак е продължил 13г. а първият само 2г. Незнам какво цели но ако е замислила нещо на детето ще я убия.
Аз съм гледала детето на мъжа ми цели тринадесет години като мой син.Имало е ситуации в които много ме е ядосвал но то и моят ме ядосва .Разликата им е 6 г.Отгледах ги заедно.Сега се разведох ме с баща им и големият винаги когато има проблем ми се обажда /сега когато ме няма там той отиде при майка си/.Мъжът ми е довел трета жена тъка да се каже и тя не го иска там. Но незнайно защо допуска моят син.Подмазва му се и др.Как може единият да иска а другият не .Мене ме мрази много нашият брак е продължил 13г. а първият само 2г. Незнам какво цели но ако е замислила нещо на детето ще я убия.
Моят съпруг приема големият син като НАШ. Никога не е ставало дума за твоето и нашето дете. Те са негови синове, свекър ми и свекърва ми го приемат като техен внук. Незнам дали е начин на възпитание (все пак са американци) или си е до хора, но много ми харесва.
Вики много обича вторият си баща, нарича го татко по свое желание, липсва му, когато го няма и много го уважава.
Вики много обича вторият си баща, нарича го татко по свое желание, липсва му, когато го няма и много го уважава.
Дъщерята на съпругът ми живее при нас почти от момента, в който ние с него заживяхме заедно. Момичето беше на 17, много объркано емоционално, без усещане за дом и семейство. Живяла е с майка си и по-малката си сестра, и никак не са им били добри отношенията. Беше едно изплашено гълъбче, което имаше нужда да го гушнеш. Гушнах я и не съжалявам. Тя се превърна в голямата ми дъщеря. Приема ме не само като приятел, а и като съветник. Знае, че гледам на нея като на мое дете и разчита на съветите и мненията ми. Обичам я и не съжалявам за времето, през което трябваше да я накарам да вярва, че е значима за хората, че е стойностен човек, искрен и добър. Видях я как се превърна в една млада и самоуверена млада жена на 21 години, която цени себе си. И това ме кара да бъда горда.
могат-зависи от самия 4овек-моя близка приятека,която е прекрасен човек е пример за това как може да оби4аш и да се грижиш за детето на мъжа си въпреки простотиите на майка му и то при положение,че има и 2 собствени малки деца- и никога не я чух да възроптае или да говори лошо за детето-всичко зависи от конкретната ситуация 