Злобата им няма край- не се търпи вече!

И аз не разбрах какво значение има на колко години са и че той й споделял такива неща . Не е ли добре да си имат доверие хората и вместо да й сваля звезди да си споделят на кого какво се е случило?!

Аз лично винаги се радвам, когато човекът, с когото съм, ми споделя такива неща. Забавляваме се и се шегуваме. И мисля, че това е начинът да се справи и авторката с проблема - просто го приемай с чувство за хумор. Явно понякога ти идва в повече, но това са само някакви приказки на хора, които не те познават.

Пак казам- той не им се връзва.
На мен пък ми е хубаво да си споделяме- много често така се и шегуваме и се присмиваме на коментарите на техните, забавляваме се.
Странно обаче, че наистина изглежда хората са си тесногръди, ако смятат че синчето им няма други качества и съм с него заради материалното.

Вижте, мили дами, аз и този коментар ще пропусна и който и да е друг, и ще се смея и няма да ми пука, защото аз наистина нямам такива материални цели, но разберете какво е постоянно да чуваш всякакъв род коментари.

Ето пример- преди около седмица аз бях с приятеля ми и отиваме за нещо до тях, при което като се видяхме с баба му и дядо му се поздравихме, качихме се в дома на приятеля ми и после като слязохме тя му каза на ухо: "О, кажи й че много е отслабнала, да яде повече" и ми се усмихва и аз чух всичко и така... засмяхме се всички, весело беше. А вчера казала "А, тя добре че е поотслабнала малко, че преди какво дупе беше отпрала..." 
Егати, казах си в този момент, това що за коментари могат да бъдат и какво целят по дяволите???? 

Е, явно генерално ще си сложа пердето и нека си говорят каквото искат... явно друго решение няма...

Момичета млади, не сте ли чували за благородната лъжа или тактичното премълчаване?
И те нямат общо със споделянето и откровеността. Понякога от любов към някого е добре да се премълчи нещо такова, за да не се нараняват чувствата му. Голяма полза, че й е казал като тя не се чувства добре от това. Има и друг момент - не се знае какво ще излезе от тази връзка, но ако един ден станат семейство тези грозни думи вече са заложени като подводни камъни.
Към авторката - постарай се доколкото е възможно да се дистанцираш от тези хора и да не се ядосваш. Времето само ще покаже кой, какво и как прави.

я им тегли една майна на тези!!!аман от комплексари!
семейството на моя приятел пък му натякваше, че бил с мен само защото съм имала апартамент на центъра на варна! такава майна им теглих преди почти 3 години, че им държи влага и до днес кой с кого е си е работа между точно тези двама души! другите - надалеч!!!

Определено бисерите на роднините трябва да се спестяват на партньора на всяка цена. А не да се разказват като голяма веселба, при положение, че не са за пред хора все пак.

labello, възрастна жена... Те са си такива - и аз познавам бабки, които дават съвети на внучки и някакви по-млади момичета, как да изглеждат. Моята бабка луда някога ми казваше как можело да не се обличам модерно и да ходя с обувки без ток, беше си укорително, няколко пъти го подметна, неприятно ми стана, но не й обърнах внимание и животът си продължи.

Аз лично не се обиждам и няма да се обидя от коментарите на някой близък на моя човек, нямам желание някой ден да се превърна в една от тия от "Отчаяни съпруги" и да манипулирам или мен да ме манипулира човекът, с когото съм. Ако някой се изкаже неприятно по мой адрес и той не ми каже, ще си помисля, че разсъждава над думите на тоя човек и затова не е искал да ми каже.

Всяка дума, написана от Тесс, все едно е моя Ако мъжа ми имаше откачена рода, щях до голяма степен да си го изкарам на него, ако държеше да ми споделя простотиите им. Защо да се товаря с чуждите идиотизми?
Друг е въпросът, че съм такъв тип човек, че най-вероятно нямаше да се вживявам особено, но такива дебелокожи като мене са рядкост
Към авторката - отсвири ги И помоли приятеля си да не те занимава повече с глупости. Пък като има чак такива пари на 25 години/ което как става, не ми е много ясно / - възползвай се бе Тъй и тъй те плюят, поне да има за какво

ми и аз незнам какви пари има, и затова се чудя как по дяволите го използвам, като и стотинка не съм му искала... но хората живеят в страхове да не ги ограбят..

Моят съвет ще е малко в по-друга посока. Очевидно възнамеряваш сериозно да прекараш живота си с този човек. Колкото и да не одобряваш поведението на семейството му, това ВСЕ ПАК е неговото семейство - хората, които са го отгледали, възпитали и т.н. Приятелки и съпруги може да има много (не ти го пожелавам, но се случва понякога), докато семейството си остава. Нямаш интерес да си в конфликт с роднините му. А игнорът е също форма на конфликт. От друга страна, не можеш да очакваш да те приемат с отворени обятия. Реално за тях ти си чужд, външен човек. Те не са влюбени в теб и не те виждат по начина, по който те вижда приятелят ти.
Можеш да опиташ да се приобщиш към семейството. Не със сервилно лицемерие, разбира се, а с открито, добронамерено поведение. Дръж се към тях като към твоето семейство. Опитай се да ги приемеш с всичките им кусури - така безрезервно, както човек приема собствените си родители. И не им КАЗВАЙ, а просто им ПОКАЖИ що за човек си.

Всичко това ти пиша от позицията на човек, който на 18 години водеше безумна война с майката на тогавашното ми гадже  След доста години (вече не бяхме заедно) се срещнахме с нея професионално, опознахме се, дори се сприятелихме, и толкова се смяхме на поведението си 

Разбирам обидата ти, особено щом е несправедлива, просто от позицията на времето съм се убедила, че понякога си струва човек да  загърби за момент самолюбието си, да се постави на мястото на отсрещната страна и да се опита с добро да постигне относително спокойствие в отношенията си с околните 

В голяма грешка си, момиче 
Ако още отсега го научиш да ползва доходите си само за себе си, а теб да те издържат родителите ти, на лошо вървят нещата.
Братовчедка ми така постъпи и вече е на 33 години, омъжена, с дете в І клас, а родителите й плащат за поредното й висше образование. Ако двама човека решат да живеят заедно, те трябва "да гребат в една посока", т.е. да се стремят към еднакви неща и заедно да споделят както приходите, така и разходите. Започне ли да влачи всеки към себе си, за да докаже на другия как не го използва и колко е самостоятелен, лодката се преобръща и бъдеще няма.
А ти ако си мислиш, че независимо какво правиш, ще им затвориш устите, жестоко се лъжеш. Така че живей си живота и се абстрахирай от лошите думи. Както е казал народа: "Кучетата си лаят, кервана си върви".
BirdsFlu, ако не се бяхте разделили със сина на въпросната госпожа, със сигурност нямаше да се сприятелите никога. Ти вече не си била заплаха.
Моето мнение е, че не си заслужава някой да ПОКАЗВА на друг що за човек е, ако този другият иска да види само негативното у него.

Момиче мило,не се озлобявай като тях. Усмихвай се и се обичайте през най щастливите ви дни с твоето момче. Не им се хващай на приказките и не се натъжавай ,за напред още какво ще ти мине през главата.  Бъди добра с тях и те ще станат добри.  Повече дипломация и една баба винаги можеш да спечелиш,виж сестрата е по трудна,ама и тя си има слабости.

Да, нямаше да се сприятелим. Но всъщност не е било нужно изобщо да има конфликт, това имах предвид. Семейството е една територия, и е нормално тя да си брани от агресори с неясна цел на посещението. Нормално е този, който се опитва да навлезе в нея, да отвори широко длани и да демонстрира, че влиза с добри намерения. Да вдигнеш оръжие е начало на война. А тя е ненужна.
Отношенията са нещо, което се изгражда с времето. Все по-малко хора дават кредит на доверие. Не виждам нищо лошо в това човек да се доказва и утвърждава чрез делата си.

Давам пример как биха могли да разсъждават хората: девойката е на 18, нищо не е видяла от живота, тепърва ще следва (т.е. няма да се оженят веднага, няма да имат скоро деца), после ще гради кариера, тепърва ще се среща с нови хора, ще открива нови хоризонти... В един момент след 5-6 години спокойно може да реши, че младежа вече не отговаря на повишените и изисквания, че иска нови неща... Да, ама тогава той ще е над 30. И реално ще е на загуба - ако не на средства, то поне на време...

Хайде моля майките на синове да се замислят дали искат такава връзка за момчетата си и как биха реагирали в подобна ситуация.
И не ми казвайте, че такива неща не се случват - имам купища подобни примери около себе си...

Какво, аджеба, толкова огромно усилие би коствало на авторката да убеди роднините, че "не е тия" 

Вижте, никога не съм се държала лошо с тях и никога не съм подхождала с лош тон към тях, не съм ги обиждала пред приятелят ми, НО по едно време вече видях, че ми писва аз да съм толкова добра, разбираща, тактична най-вече, а той милия да обижда членове от моето семейство. Разбирам че не всеки е длъжен да понася роднините ми, но той наистина не харесва майка ми и постоянно я обижда пред мен, което малко или много ме тормози, защото каквато и да е тя, все пак ми е майка, затова и аз не си пестя думите когато трябва да кажа нещо за техните. Просто ми писна аз да бъда тактична, а той да обижда. Иначе.. сигурно ще успея да се абстрахирам, едва ли е трудно да махна с ръка на думите на баба му.

оооо ама то не е проблема баба му

Поговори, обясни.... не може така - неговите роднини да обиждат теб, той да обижда майка ти... не така се градят отношения.

Разбира се ,че не е длъжен да харесва майка ти,но да я обижда пред теб и ти да си траеш,не мога да го разбера. Пак казвам не ставай като тях.