Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 5

Много съжалявам за изгорената ръчичкка.Имам какво да кажа по този повод, дори и да е спам.И аз искам да се оплача 
Мишо го залях с вряла вода на 8 месечна възраст.По скоро той се заля издърпвайки кабела на една ел.кана, която му падна на главата - беше пълна догоре и току що се беше самоизключила.
Та ходихме до Пирогов няколко пъти, рязаха мехури, мазаха, но мина и белег не остана.Вероятно, защото беше съвсем бебе.Имам подозрения, че този стрес отключи нещото  .
В такива моменти съм много безпомощна - няма удържане.
Друга ми е мисълта обаче.Вече няколко пъти - включително и днес ме гонят кинезитерапевтите от басейна.Оправят се с него по обичайния начин, който не искам да го виждам.Много ми е жал, много ме е яд, много съм им обидена.Интересното е, че при всички деца, чиито родители не се отказаха от този метод - това проработи.Масово спряха да реват, и почнаха да изпълняват това, което се иска.Там ли е разковничето се питам.Наистина ли сме меки Мари, и ние сами си доосакатяваме децата правейки ги безпомощни и задълбочавайки им проблемите с нашето обгрижване.Днес например излизайки от басейна кинезитерапевта каза на Мишо - "Да не си посмял сега да се разплачеш".Убедена бях, че не го е разбрал.Да, ама не - в момента, в който спря да го вижда Мишо наду гайдата пред Рая на Анане.Аз пък влязох в роля и заплаших, че Рая ще му се присмее, и ако не спре ще извикам баткото.Сълзите секнаха на мига  Интересното е, че първите дни нямаше успокояване, а постепенно вече ходи на басейна без пазарлъци.Явно му показаха, кой командва парада, и сега поцинкя само ей така за авторитет  .
В тази връзка може би наистина мъжът ти има известна доза право  Може би -  не е съвет, само мисля на глас, по нашия случай аналогичен на вашия.

Катина, има известна доза истина в поста ти, но най-вероятно е някъде по средата. Стресът е отключващ фактор, а също носи опит и учи. Както и в обикновеният живот се казва, че стреса в малки дози е здравословен. Въпроса е в дозировката и възрастта за прилагане. Не е причината в нас, ние сме едни много толерантни майки.

Между другото всички очакваха с интерес като се събуди, какво ще прави с превръзката. А тя ми каза няколко пъти "Кърпата ше биеш" /т.е. да я махна/, обясних някой неща и се е примири за сега, отдаде се на други занимания. Да видим до довечера.
Хайде, като се видим ще обсъждаме повече, аз я водих на някои неща

А се канех да ви питам, вие масажирате ли децата си с едни меки четки? На мен ми показаха и май има ефект, трябваше да я изчеткам преди палачинките.

Taня, първо искам да кажа, че ужасно съжалявам за случката! И дано бързо се оправи детенце! Малката ми дъщеря тази зима си залепи ръчичките за печката, с която се отоплявахме. Изгарянето беше зверско, мехури се образуваха на момента и в болницата направо и ги рязаха. Но това е друга тема, хубаво е, че при вас случаят е по-лек.
Относно манипулациите и аз имам неприятни преживявания с Мими. Беше на почти 3,6г. и още не говореше, ама тогава не знаехме изобщо за проблема. Беше събота, но аз бях на смяна на работа. Мими се събудила с рев. Баща и нензаел какво да прави и я завел у свекърва ми. Тя пък решила, че плаче, защото я боли корем. Джипито веднага дало направление за кръвна картина със съмнение за апандесит. Мъжът ми ме качи в колата под пара, а детето по пътя даже се разпя. Ама ние тръгнахме вече, ще правим изследвания за всеки случай. Влизаме в лабораторията. На среща ни една мед. сестра с налудничав вид, даже аз се стреснах. Бодна пръстчето на детето, а тя като видя че тече кръв и изпадна в истерия. Започна да пищи, да рита с крака, ние с баща и се опитваме да я удържим, а мед. сестра стиска пръста и кръвта шурна на всякъде. Стиска, не пуска, започна да и крещи, че ще я набие, ще я изгони и на края до ден днешен няма да забравя думите и: "Това дете не е добре психически", с характерния жест за лудост - въртене на китката. Якето на Мими беше цялото в кръв. Ужасна гледка! А ние онемели от ужас, дори не успяхме да реагираме.
На зъболекар сме я водили веднъж. Оплака се, че я боли зъбче, беше преди няколко месеца. Мина сравнително безболезнено. Е, мрънкаше, протестираше, но тогава и сложиха само лекарство някакво и всичко приключи. Повече не я заведох, не се е оплаквала скоро от болка. И дано не се случи. Започна да сменя вече зъбки, за сега на това разчитам.

Танче, днес направо мислим екстрасенски с тебе 
В момента ми пеят на уше белким по бърже се разкарам от тук, ама да си кажа  .
Мишо беше една седмица на село при свекърите и от там си дойде със стериотип  .Пак почнахме да изследваме съдържанието в гащите на опън, че и миризма  .Отвличам му вниманието точно със четкане по главата.В къщи имам масажори от китайските и си ги използва и сам.По улиците му чешам темето, даже днес след плуването ме почеша той, и каза "ето тук, ето така"И когато видя ръката му да влиза в забранената област почвам активно чешане на темето.Там му е неговото място  .Четкане с четка и стимулация на ставите отдавна не сме правили, и ти току що ме подсети.Но когато ги правех активно изчезнаха мноооооого неприятни неща.Не се отказвай от тази стимулация като мен, дори и да намалеят проблемите, определено има невероятен ефект 

Пак съм аз, че забравих да напиша някои неща, а предния постинг и без това стана дълъг.
Относно случката с басейна, която описа Катинка. Снощи на моя РД, който празнувахме в ресторант взехме и Мими с нас. Тя по едно време така се разлигави и заинати, че се наложи да бъдем малко по-строги с нея и накрая баща и я наказа като просто я прибра у дома (свекърва ми беше у нас да гледа малката). После коментирахме ситуацията с приятелското семейство, което си бяхме поканили . Мъжът разказа неговата семейна история. Три деца са. Малката му сестра била много болнаво дете и родителите му треперили над нея и се отнасяли някак по-специално, щадяли я повече, угаждали и и т.н. Днес тя е жена на 40г., която е абсолютно неспособна да се справя с живота, няма да се впускам в повече подробности. Няма как да не сме толерантни с нашите специални дечица, но е добре да прилагаме и методи на възпитание, които прилагаме и към здравите си деца (не че и тези не са ). И аз като катинка често си мисля, че Мими не разбира това или онова, но скоро останах изумена каква хитруша е станала. Научила се е перфектно да ни манипулира.
Таня, аз не масажирам Мими, а често чета колко е полезно. Благодаря, че ме подсети. какви четки ползваш? Аз не се сещам.

По въпроса със строгостта, докаго разхождах детето си мислех,  дали изискванията не трябва да са съобразени със степента на разбиране на детето. Повечето тестове дават оценка за състояние на детето.  Може 4 годишно дете да разбира като 3 годишно и тогава прилагаме изискванията спрямо възрастта, до която е достигнало. Но определено строгост трябва да има, не че се спрявам много добре в тази посока.

Утре ще ви пиша за четките.
Лека нощ

Здравейте! И аз да споделя за четкането. Още в началото, когато започнахме да посещаваме спец. педагожка ми обясни за четкането на детето.Но той сам трябвало да покаже с каква четка му е по- добре, по- мека или по-твърда. След като си избрахме и го четках няколко пъти на него явно му хареса, защото сега по някога го виждам да се четка и сам.

Като зачеткахте въпроса за толерантността да се изкажа и аз 
Щото от най глезещата и щадяща мама ми се наложи да ставам гадна и сурова. И то знаете - аз съм от тия дето смятат, че 2-3-4-5 годишно дете да спи с мама е в реда на нещата...  т.е. много глезеща
Обаче откакто малкия батко е на терапия лека полека сменихме тактиката. И то с такава, която аз най-нехаресвам - с принуждаваме и заставяне. Обаче това работи. И колкото и да ми е жал - всеки един навик и прогрес се е дължал на заставяне и принуждаване. Така, че съм съгласна с Катина - ДА, ДОКТОРИ И ТЕРАПЕВТИ  като са с детето родителя няма място там. Те си имат методите, които работят много по-добре ако не сме наблизо. Таня, аз наистина смятам, че малката щеше да реве по-малко ако не си била там.
А, и ние пипахме котлона  ... аз съм като специалист по всякакви травми. В тукашното спешно знаят имената на децата ми по име  ...толкова за квартал от няколко милиона души .... Не се притеснявай , много бързо зарастват дланите, скоро няма да помните какво се е случило. Само я пазете да не се мокри известно време. А при вас защо режат мехурите? Тук ги мажат с едно черно лекарство и те изсъхват. Смята се че не трябва да се махат да не става инфекция. Когато кожата отдолу зарасне те изсъхват и падат. Дори и спукани правят всичко възможно да ги оставят на място.

За четките - ние ползваме медицинска четка, вече не четкаме по 8 пъти на ден , ами когато се сетя. Отначало имаше страшна съпротива, после само с момента в който добра четката преди да съм успяла да натисна достатъчно, вече май не му пука. - за ефекта - ходим на детска с блузка с къс ръкав, отгоре с тениска с дълъг ръкав, ватена блузка и отгоре пуловер.Облича и яке като вали. Отдолу носим слипове и копринени боксерки дори,  панталони с ластик(все още не са на талията а много ниско долу издърпани), няма претенции към материя, стига да не е нещо като дънков плат кораво, носи и чорапи и дори гумени ботуши 
Т.е. успех грамаден имаме 
тая седмица му взехме рапорта от градината(тук ни дават 2 пъти в годината), там освен уменията има и коментар накрая - че е бъбриво и приятелски настроено дете 
Негативните коментари няма да ги пиша, че ще стане роман, обаче този позитивния направо ми направи деня 

За строгостта - при нас когато почнахме терапиите малкия батко функционираше като 2 годишен - а беше на 4.  И до ден днешен не се е променила стратегията -за  ТРЯБВА и НЕМОЖЕ принудата е основно средство независимо от сълзите.
А и да ви кажа, понеже си имам и 2 годишен у дома - това работи перфектно с 2 годишното, така, че определено смятам, че грешим като сме меки и си подценяваме децата, че не разбират.
И те усещат това и почват да ни манипулират.
За крещенето при доктор - при нас при "ранено" дете никой не го оставя да реве - веднага слагат упойки. На най-малкия вече доста се събраха- то не бе откъснати пръсти, не бе счупвания    - не знам какво му слагат, аз нали не давам пълни, слагат нещо което го кара да сънува с отворени очи 
А и тука примерно кариес без упойка и на възрастен не правят.... Бях писала преди как вадихме развален зъб - пак с някакво хапче го надрусаха за да могат да сложат местна упойка и да извадят зъба. Но той ми е герой - като шихме брадата понеже много риташе и не можаха да сложат упойката(защото не искаше да го държат) просто накапаха в раната малко лидокаин, според тях ефект никакъв нямаше, обаче после доктора си го заши и той даже не гъкна. Щото му каза, е като го зашие няма да го боли и то си трая детето... дали нещо е бил разбрал - съмнявам се. По скоро се успокои защото като почнаха да го шият всички го пуснаха и никой не го натискаше вече с кърпа да спре кръвта. Ама и нашия праг на болка е голям и реакцията е малко забавена(в случая ни с котлона - проверяваше пари ли - та докато провери и се усети, че пари замириса на печен малък батко  и кожата му остана по котлона )

Сега видях колко грешки съм направила  Извинявам се, ама аз все бързам като пиша...
Сетих се още нещо -
Таня, при нас примерно четкането не дава ефект за успокояване. Обаче като го искам спокоен притискането работи много добре. Това прави и ОТ-то преди да почне занятията - така знае, че ще е концентриран и ще работи добре.

Последния път пропуснахме тая част, понеже тя реши, че той е ОК откъм сетивност и спокойствие. Обаче по едно време той си го поиска. И тя каза, че щом го иска, явно има нужда от това и се преместихме от масата на пода да го "гази топка".

Да се включа и аз. Таня,съчувствам ви за ръчичката.Алек направо се залепи така за една камина.По телефона джи-пи-то ми каза да го мажа с масло,дефламол,и в никакъв случай да не махам мехурчетата,защото ще се възпали кожата.Иначе и на мен ми омръзна да гледам как лекари се правят на педагози,при положение,че има обезболяващи и упойки.За мен това не са глезотии и лигавщини.Не може да забраниш на едно дете да се страхува и да плаче,когато го боли.Както и аз не можех да задължа Алек да заплаче.Когато се изгори зверски,чух от него само едно "ах" 
По темата за строгостта съм на мнение,че с нейна помощ нещата стават по-бързо,но това не означава,че само така може да се напредва.Когато се правят нещата забавни , и в игра,се учи по естествен начин и много бързо наученото се зарежда в паметта.Да,много нерви си струва,но после няма допълнителни обяснения,защо например трябва да махне ръчичка за "чао". Алек също най-бързо работи по Ловас,не знам как ще се роботизира,но ние искаме да виждаме резултати и бързаме.
Иначе за четкането и мачкането-не се прави по схема-2,3,5 пъти на ден.Моят сам започва да се щипе и пляска,или изважда голямата сензо-топка-и тогава правя процедурите.Напоследък се крие под чаршафа с ластик и една майка ми каза,че ще е подходящо да му направя ластичен квадрат.Сега умувам как да стане този квадрат...
Накрая,съобщавам че от мистериозното куцане на Алек от вчера няма и следа ! Лек ден на всички !

Строгостта е една от темите, която ме занимава най-много в момента. Наистина с нея се постигат най-бързо нещата, но нали трябва и да ги запазим като личностти. Особено пък за нашите деца, които са в пъти по-чувствителни. А специално за моето дете си мисля, че в болниците пищи, защото не знае какво следва, това е уплаха, страх, ужас, яд, но не са неща, които трябва да се пренегрегват. И трябва да се работи постепенно за приемането им.
Сега се учим и да се откъсваме от мама или от друг човек, на който има доверие, и да остава сама в позната обстановка, без да има очен контакт с близък. Логопедката ми каза, че трябва да го правим постепенно, защото иначе можем да "Унищожим детето" .

А за четкането - показаха ми с хирургическа четка за миене под нокти с мек косъм. Не запомних много, но все пак го прилагам. Направи ми впечатление, че мен като ме изчеткаха показно, после около 1 час ми беше някакси по-спокойно на тези местта. И сигурно и при детето е така.

Таня, от къде мога да взема подобна четка? Давайте идеи с какво евентуално би могла да се замени. Ще съм ви много благодарна!
Аз все си мисля, че малко прекалявам със строгостта относно Мими.  Тя определено изпитва респект единствено от мен. Това се случи в периода, когато още не знаех, че детето всъщност има проблем, а допусках че просто зле съм я възпитала.

Имам такава медицинска четка, ама ми се струва прекалено мека  .На мен ми демонстрираха с четка, която си имаше едно време на пемзата за пети - вървеше си в комплект с пластмасов обков с четка за почистване.Дано се сещате  Когато ми демонстрираха наистина ме удари в мозъка това четкане.Прави се по определен начин, който не мога да опиша, трябва да го покажа.Паралелно с това се прави и масаж на ставите по определен начин, пак не мога да го опиша.Трябва да покажа силата на натиска  .

За строгоста, говорим за едно и също нещо, ама се четем неправилно без очния контакт  .Не става въпрос за терор върху децата, а за строгост, когато изисква ситуацията.Ще дам пример.Когато почнахме диета БКБГ и аз искрено вярвах в идеята.Наложи се да приложа всякакви драстични методи само и само да спре да яде детето храната, която доскоро му беше единствена.Почти една седмица живя на вода и сълзи  .Как оцеля не знам, но прояде гадната храна.С прилагането на диетата, аз показах твърдост и безкомпромисност.Наложих правила, и по някакъв начин показах на детето, че има и такова нещо, като "мама не дава".В този аспект диетата наистина много ми помогна, защото ми показа, че щом мога да го накарам да прояде гадната храна вместо това, което му иска тялото - то мога и да го накарам да каже и дума, вместо да пищи, когато поиска нещо.Ами много неща мога да го накарам да направи, стига да си наложа за цел да го накарам.Опитвам се да бъда и много весела и много усмихната майка - това компенсира периода, когато шляпах задника, защото мислех, че е лигавщина /не знаех още за проблема/.И още нещо - дъщеря ми отдавна забрави онзи лош период, когато майка и посягаше и плачеше, защото не беше човек, а кълбо от нерви.Мишо също.Децата забравят бързо, стига да виждат често усмивка, и доволни родители.Абе аз знам какво искам да кажа, ама не знам дали го написах точно така.Идеята ми беше как да намеря границата между строгост и терор.Налучквам, разбира се, ама дали мога и още повече да натисна 

Катина, аз съм сигурна че говорим за едни и същи неща. Аз си мисля, че трябва да сме строги в ежедневните неща - ред, съобразяване с другите, довършване на започнатото, време за хранене, помощ в къщи и т.н. /и имам много за наваксване/ Обаче за комуникацията с други възрастни да сме леко на страната на детето. А много ми стана интересно какво ги правят в този басейн с топки, та Мишо реве после. Най-вероятно е обиден, унижен или преживява нещо друго, ама децата не реват просто така. Признавам си, че детето не ходи на ДГ, та не знам. Но майка ми винаги е била на моя страна в училище и ДГ / с изключение на 1-2 пъти, когато прекалявах/. А от трета страна това са индивидуални неща и зависи детето, как ги понася, зависи от ситуацията, трудно е да се каже.

А и още нещо смешно, вие майки на момчета си дръжте строго синовете, за да не отговарят след време на жените си. Ние, майките на момичетата ще ги глезим повече, да си търсят мъже, които да развиват глезенето

За четката за хирургията, ние още ползаваме назаем. Поръчах на аптеката до нас, но нямам отговор дали ще намери. Търсих и в магазин за санитарни материали, имаше един на Ботев, вече го няма. Също мисля, че и такава с пемза за крака ще свърши работа. Преди малко пробвах тази хирургическата е много добре на голо, защото е мека, а през дрехите не се чувства. Може би трябват и двете - зимна и лятна.

Четката е мека - не много - дотолкова, че като я "Забиете" в детето няма да го нарани като се движи. Просто защото въпреки,ч е се нарича "четкане" няма нищо общо с четскането, а със натиска който се упражнява. Не се "четка" кожата, а се натиска с четката "дълбоко" и точно този "дълбок натиск"  дава ефекта. Затова и четката се казва Therapressure Brush (тера-НАТИСК четка)
Ако не се натиска ефект няма да има или ще навреди на детето. Приема се, че по-скоро би вредило Четкането не става много бързо, ако е много бързо няма как да се натиска достатъчно. И Катя е права - трябва да се съчетата със натиск на ставите. Много е интересно това - аз виждам как малкия батко от време на време сам си ги натиска - прави нещо като лицеви упори на стената или си сяда на краката и си натиска надолу дупето.Също и скачането има такъв ефект. При нас основно натиска си го набавяме с голямата топка - ляга по гръб и свива крака в коленете а аз му хвърлям топката, той се държи за земята и я ритва със събрани крака силно(това оказва много силен натиск) Напоследък забелязвам, че си надига раменете и събира ръце на гърдите - все едно иска да увеличи още натиска...
Всъщност няма да говоря за това...може просто с моето дете четкането да се прави така и да съм останала с погрешно впечатление.
ей такава е нашата:


а протокола по който работим се казва Wilbarger Protocol