Страшно трудно ние да решим:(

  • 10 125
  • 230
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 3 375
Когато сина ми беше едва на няколко месеца имах съмнение,че съм бременна.
Споделих с мъжа ми и го попитах какво ще правим,ако се е случило и дали ще го задържим.

Няма да забравя погледа и думите му "Ами как какво-ще си го гледаме".Понечих да възразя нещо от сорта на как,къде и т.н./на квартира,той с не много голяма заплата/ и т.н.,а той ми каза"Няма да ти позволя да убиеш детето ни".

Незнам как изобщо допуснах такава мисъл в себе си,дори и това,че съм го помислила ме кара да се чувствам виновна.

Децата наистина са Божи дар Hug Влез и поразгледай темите на мйаките с породени дечица,попитай и тях ако искаш,нека те ти дадат повече съвети и морална подкрепа.
Вече си имате всичко за едно бебче,няма да ви трябват толкова много неща,само основните.Пък и това,че живеете със свеки си има плюс-тя ще може да ти помага.Като поотраснат децата ще си мислите за собствено жилище,тогава ще ви е много по-лесно.

Помисли и за тях колко ще е хубаво да са с малка разлика.Аз съм била на 8 месеца,когато мама е забременяла отново.Сестра ми е била под въпрос,а аз просто не мога да си представя живота без нея. Heart Eyes По-нататък ще са в една компания,с общи приятели и т.н.

Стискам ти плаци Peace

# 46
  • Мнения: 99
Това е благословия,но решението и отговорността си остават твои  bouquet

# 47
  • Мнения: 1 237
Успех! Каквото и да решиш  Hug И много сила, ще ти е нужна и в двата случая.
Hug Успех и от мен!

много неприятна ситуация  ooooh!
Добре си помисли ще можеш ли да понесеш психическата травма от аборта.
Ох вие най добре можете да прецените. Пожелавам ви да направите най-добрия избор за вас Hug

# 48
  • Мнения: 2 908
Не знам дали е благословия-не вярвам в тези неща,по-скоро е грешка.Аз лично харесвам деца с по-голяма разлика от рода на 4-5 години,не съм искала никога породени,но в твоят случай,ако ми се случи,не бих го махнала,първо,защото ме е страх от аборти и т.н. и последствия от тях и второ,защото както нямаме финансови възможности за първото,така няма да имаме и за второто.Но се справяме.Финансите най-ме притесняват,защото децата въздух не ядат.За гледането не се притеснявам,защо ти се притесняваш-както си се притеснявала за първото си дете(дали ще се справиш,дали ще си добра майка,как се прави това и онова..)така се притесняваш и сега, а вярвам-нямаш причина.Трудно ще е много,това е истината,но не мисля,че аборта решава проблема,ако той опира само до гледането,а не до финансите например. Rolling Eyes
Каквото и да решите-не съжалявай повече-решила си най-доброто за себе си!!!  bouquet

# 49
  • София
  • Мнения: 2 508
Запази го! Хората мечтаят за деца и какво не биха дали за това... Мисля, че тези неща не са случайни и ние нямаме право да се месим в тях. Като му е писано да бъде заченато, трябва да се роди.
Пък и баба знае две и двеста! Няма ситуация, с която човек не може да се справи! Simple Smile Те след време децата почват да се гледат едно друго и става много по-лесно! Hug

# 50
  • София
  • Мнения: 3 784
Аз бих го задържала! Naughty Peace
Сигурно ще ти е трудно, живот и здраве, с две малки дечица, но ще ги отгледаш заедно и по-нататък ще можеш да обърнеш внимание на себе си.
Аз винаги съм си мечтаела за поне 2 дечица, дано постигна мечтата си! Praynig
Но добре помисли- новият живот в теб не е случаен, ако го махнеш може и да нямаш втори шанс! Naughty

# 51
  • Мнения: 363
Знаете ли на 16ти този месец имам рожден ден ....Докато мислех да правя аборт 100% смятах ,4е ще намразя този ден до краяна живота си...Е,още не е изключено.Ве4еряхме с родителите на мъжа ми и само си мисля как ще реагират ,ако ей така им кажа-ми пак съм бременна.направо 6те паднат.За мен чуждото мнение не е от значение,когато ве4е съм взела решение...
По принцип мъжа ми са 3 деца,той е най -малък,а брат му и сестра му са с година и 10 месеца разлика....но въпреки това незнам какво то4но ще ни посъветват,невярвам и да ми кажат да го махна,но 6те ви кажа ....
Много сте мили,дори тези от вас ,които са песимисти,аз също части4но съм такава...олеква ми като споделям тревогите си с вас Hug

# 52
  • Мнения: 668
marty24 - миличка, първо честито от мен.   bouquet
За бебето - аз бих го задържала, сърцето и душата не биха ми дали да го махна. Когато забременях с първото ми дете все още учех, не бяхме въобще добре финансово (мъжът ми прекара тежка операция и не можеше да работи) и само аз работех... Но въпреки всичко си бяхме казали че ще се справим. Така и стана. Не ни е лесно, дори и сега, но не съжалявам нито за миг.
Миличка, помисли че може би няма да имаш този шанс отново (това е реалността), една грешка на хирурга и край!
Мислете мъдро и решете, каквото и да изберете решението ще бъде правилно за вас (а това е най-важното в случая).
 Hug те. Пиши и в нашата темичка, нека и Евелинка се включи, тя има опит с породените дечица.

# 53
  • София
  • Мнения: 1 262
Запази бебето  newsm10

# 54
  • Мнения: 9 971
роди си бебето
млада и здрава жена си,все ще се справиш Hug

# 55
  • Мнения: 5 453
И аз няма да те съветвам, само ще ти кажа от собствен опит, че колкото по-голямо става детето ти, толкова по-трудно ще се навиеш на втора бременност.

Напълно съм съгласна с Никол  Peace
И все пак решението е изцяло ваше  Peace

# 56
  • Мнения: 451
Аз бях в същата ситуация когато дъщеря ми беше на 8 месеца. Колебах се няколко седмици (мъжът ми предпочиташе да го оставим) и накрая го махнах. Смятам,  че каквото и да решиш ще си остане чувството, че може би си сбъркала. Поне при мен е така.Успех.

# 57
  • Мнения: 5 391
Когато синът ми стана на 1 година се оказах бременна отново.
Чувствах се точно като теб, бях объркана, уплашена...
Но не махнах бебето.
С породени деца не е толкова страшно, колкото се носят легенди.
Гледам ги сама, не съм се прегърбила, не съм и изтрещяла.
Смятам,  че каквото и да решиш ще си остане чувството, че може би си сбъркала.
Вероятно си се объркала, кой нормален човек би погледнал роденото си второ дете и би помислил, че е сбъркал?

# 58
  • Мнения: 3 634
Няма да забравя погледа и думите му "Ами как какво-ще си го гледаме".Понечих да възразя нещо от сорта на как,къде и т.н./на квартира,той с не много голяма заплата/ и т.н.,а той ми каза"Няма да ти позволя да убиеш детето ни".

То и моят мъж така ще каже, но той какво разбра от гледането на детето?! Въпреки, че супер много ми помага чувствам, че цялата отговорност е върху мен от мига в който видях  EFP Няма нещо негативно, което той да изпита през бремеността или тези 10 месеца после. За него са само целувките и хубавите моменти. Вярвам, че майчинството като цяло е еднолично занимание и не бих послушала мъжа си за подобно решение. Казвам го само с хубави чувства.  Peace

# 59
  • Мнения: 451
Аз също съм нормален човек. Говоря за трудните моменти- когато си изнервен, парите не стигат, времето, силите, когато просто ти идва в повече. Всичко това може би ще те насочи към мисли в посока " дали не избързахме", а не " защо родих това дете".

Общи условия

Активация на акаунт