Публикувана: 16 юли 2008, 17:23 ч.
Последно мнение: 20 юли 2008, 16:46 ч.

Кое е по-важно за вас?

2 358
34
1

# 15 17 юли 2008, 09:13 ч.

Мнения: 139

По-важно е аз да обичам повече. Тогава цялото ми съществуване, всяка секунда се осмисля и изпълва с трепет, копнеж, отдаване, очакване, всяка частица от мен е толкова жива и осъзната....
В момента аз съм по-обгрижваната и обичаната, но....не мога да кажа, че съм напълно щастлива

# 16 17 юли 2008, 09:18 ч.

Мнения: 2 478

Не мога да преценя кое е по-важно за мен.Може би е най-хубаво партньорите да изпитват трайни чувства един към друг,защото любовта е променлива величина.Днес обичаш повече,утре по-малко.Колелото се върти,ако днес жената е по-обичащата,утре може тя да е по-обичана.
Може би аз като по-страстна и всеотдайна натура,винаги съм обичала повече.Но пък и съм била обичана.И сега съм обичана.
Ама на мен все не ми стига.Искам още,още любов.

# 17 17 юли 2008, 10:01 ч.

И аз съм съгласна с Ерика - всеки дава толкова, колкото душата му иска да даде на другия. Това, че по някакви субективни причини аз бих си помислила, че правя повече за него, не значи, че той е дърво и не ме обича, а че аз не разбирам неговия начин, по който ме обича.

# 18 17 юли 2008, 10:28 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

щастието е да даряваш.

# 19 17 юли 2008, 10:33 ч.

Мнения: 294

Цитат на: bebe_efi в ср, 16 юли 2008, 17:50

Това , че на теб ти се струва ,че някои те обича по-малко не означава ,че е така. Може на човека от другата страна да е дал цялата си безкрайна обич.

И аз мисля така. Може и той да си мисли същото като теб!

# 20 17 юли 2008, 10:38 ч.

Мнения: 5 001

Цитат на: Grizanka в ср, 16 юли 2008, 17:23

. , установих, че май-май аз съм била по-обичащата, по-жертвоготовната, по-приспособяващата се, по-търпеливата, по-даващата.....

Е, все така съм била винаги.....Не ми се е случвало да изживея връзка в която да знам,че и човека срещу мен също ще даде мило и драго за мен....Ами дано го изживея някой ден и аз....

# 21 17 юли 2008, 10:47 ч.

Мнения: 750

Живота има смисъл когато даваш любов.
Тогава има защо сутрин да отвориш очи.
Събуждайки се да усещаш как от сърцето ти прелива любов която залива всичко.
Да можеш да обичаш-няма друго чувство за което бих заменила това.
Да те обичат а да не обичаш....това е като клетва.Наказание!
Нямам мерило за любов с която да измеря любовта на съпругът ми към мен.Но,занам че ме обича и това ми стига.
Незнам колко точно ме обича съпругът ми,но за мен е важно,че любовта която аз изпитвам към него е титаническа.
Немога без неговата любов,но не бих могла да живея и без тази любов която имам в сърцето си.Любовта която му давам всеки ден ми дава сили да живея,да се боря.....да се усмихвам всяка сутрин когато видя лицето му до моето!Да се радвам на живота!

# 22 17 юли 2008, 14:23 ч.

Мнения: 592

Всеки обича както може, ако аз обичам и давам повече, то той сигурно компенсира със друга черта в повече. Така се допълваме и ставаме цяло. Не ги мисля тези нещата, защото любовта изключва сметките....

# 23 17 юли 2008, 15:17 ч.

София
Мнения: 71

Цитат на: Sissa в чт, 17 юли 2008, 14:23

О, въобще не става въпрос за тънки сметки кой какво дал и какво взел, нямам предвид това. Темата касае чувствата, грижата, способността за компромис, проявите на любовта. Да, може би наистина нещата се компенсират по някакъв начин, така или иначе хората са различни и един може едно по-добре, друг друго. На мен чуденката ми беше как ли бих се чувствала ако АЗ съм по-обгрижваната, АЗ съм по-глезената, на МЕН ми се обръща повече внимание, ей такива неща. Не, че ги нямам, просто като че ли от моя страна са мааалко повече и по-ясно изразени, отколкото от страна на партньора ми. И след размисъл се сетих, че май винаги е било така. Явно сама се поставям в такова положение. Simple Smile

Темата не е оплакване, имам предостатъчно причини да съм щастлива и съм наистина. Беше просто едно newsm78

лекичко така по тиквичката. Laughing

# 24 17 юли 2008, 15:49 ч.

Мнения: 505

Аз също никога не съм мерила любовта си. Мога да обичам само по един начин - с цялата си душа... Ако не съм го правила - е било нещо друго. Според мене тези чуденки и питанки произлизат оттам, че хората са възпитани по различен начин, имат различен характер и темперамент.
Аз съм щастлива да дам всичко, което мисля за правилно. Човекът до мене - също според своите представи. Почнем ли да броим и смятаме нещата...няма да ми хареса.

# 25 17 юли 2008, 15:54 ч.

Мнения: 4 736

За мен е важно да карам партньора ми да се чувства щастлив и той да ми отвръща със същото. Отдавна не поставям на кантар емоциите ни.

# 26 17 юли 2008, 15:56 ч.

Мнения: 958

Да чукна на дърво, съм позитивен човек. Имам много любов в себе си. Давам я на мъжа ми, на родителите ми, на приятелите ми.
Най-много давам на детето. Не обичам, за да ме обичат.
Просто обичам.
Щастлива съм, което засега означава и че съм обичана, а дали хората около мен ме обичат повече или по-малко от колкото аз тях, няма значение.
Всеки има различно отношение към любовта, различните хора обичат различно.

# 27 17 юли 2008, 16:03 ч.

Мнения: 3 929

От двата варианта за мен по-важното и по-хубаво е да обичам аз. Защото дори и да не ме обича този, когото аз обичам, имам избора да спра да обичам и да дам любовта си на друг. А когато мен ме обича някой, когото аз не обичам, не знам, дали мога да го накарам да спре да ме обича. За мен е тормоз да ме обича някой, когото аз не обичам.

# 28 17 юли 2008, 16:07 ч.

Мнения: 473

В началото на връзката ни той като че ли беше по-всеотдайния, по-грижливия, по-обичащия. С времето обаче аз също много го заобичах и сега мога да кажа, че еднакво силно държим един на друг и еднакво силно се обичаме. Просто има един такъв тип хора като мен, които не могат изведнъж да изгорят от любов, а им трябва време, през което да свикнат и да допуснат партньора до сърцето им. Важно е за мен мъжа ми да ме обича, но в никакъв случай не мога да живея с мъж, който аз не обичам.

# 29 17 юли 2008, 16:17 ч.

Мнения: 2 700

А според мен мъжете и жените изразяват чувствата си по различен начин. Мъжът ми не е от типа хора, който ще ми съобщава периодично колко ме обича или колко съм му липсвала, но от степента му на притеснение за мен, в два отделни случая, съдя, че въпреки, че не екстериоризира чувствата си, те са също толкова дълбоки, колкото и моите. Heart Eyes

За протокола 10 години гаджалък и 11 години брак.

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Бившата му!

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

Причина:

Причина: