Понякога не искам да гледам дъщеря си... :(

Претоварена си, имаш нужда от почивка. И аз си мисля, че сина ми е непослушен и своенравен, но майка твърди, че просто съм преуморена, защото той е наистина невероятно палаво дете и аз го гледам съвсем сама. Понякога събота или неделя майка ми го извежда за час, два на разходки, в които аз изчиствам къщата, защото той когато е вкъщи това е невъзможно. Хубаво е докато са малки бабите да ги гледат поне за няколко часа през почивните дни, в които майката да се отдаде на пълен релакс, но явно и при теб не става това. Проблемът не е в децата, а в нас, колкото и да ти се струва нелогично това.

Детето пробва колко далече може да стигне, а така като гледам ти го оставяш да се гаври с теб.
Ако като не иска да си мие ръцете, няма да седне на масата да яде. Няма страшно, дете,умряло от глад няма (по скоро майка от притеснение   )
Като не иска да яде я пращаш да си играе и преставаш да я гониш...

Ако теzи неща не помагат, то иди при детски психиатър, ако е свестен ще ти помогне. Но най вече със съвети как ти да се държиш спрямо детето си, не очаквай от него да я промени  

Точно. Това е едно добро разрешение на проблема, което съм прилагала лично. Стискам зъби и не се карам, колкото и да ме ядосва - това го кара да се чуди и да се кротва. Също така и показване на чувствата, обясни на детето, че ти е мъчно и т.н., сигурна съм, че ще те разбере!

Спокойно, скоро ще се промени. 3-те г. са много важна възраст, след която всичко тръгва към по-добре. Моята беше същата, а сега не мога да я позная 


Относително е, при нас градината само проблеми създаде, цялата дисциплина, която поне при мен я имаше отиде на кино, да не говорим за истериите, в които изпадаше вечер, защото там не можеха да я накарат да спи и се преуморяваше.

С тази разлика Никол, че ти си създала някаква дисциплина 

Естествено, че за това служим и това правим - грижим се за нея. Аз казвам, че се стига и до шамари, а не че я биеме на почивки и не говорим с нея или не играем с нея. Но когато се налага да я влача за да я прибера или за да излезнем от магазина без да сме купили поредното "нещо", което така или иначе имаме в къщи. Стига се и до шамари, но не ми е любимо - повярвай.



Когато нищо не действа и така и правим, но това е всики ден. Няма ефект. Изморявам се в един момент.


И през това сме минали.. Налага се и да не излизаме навън, защото започва да проси храна от хората.


Тя ходи на градина. В един от първите дни, когато тръгна получих въпрос: "вашето дете има ли проблеми със слуха?" Защото и там не слуша и си го кара "и сам войнът е войн" - играе по-настрани, не иска да сяда на масата с другите, на гърне с другите...
И ние като й говорим, когато се затръшка наистина сякъш не чува, пълен блокаж. Е, след известно време в градината се поукопити малко, горе-долу се адаптира към техните правила, но само защото е сред други деца. Но едната учителка все още незнае че детето ми може да говори, защото малката просто не говори, когато тя е на смяна.


Абсолюто съм съгласна. Определено си има характер - неин си и не искам да я префасонирам по мой идеал и очаквания.
Не й се налага да привлича внимание, защото тя го има. Плюс това й обясняваме, че ще е много по-интересна ако слуша (или чува)повече и т.н, и т.н. И се уморявам, когато ме изключва, когато не й харесвам. И не прави само с мен така - и с баща си, и с баба си, и с всички.

Идеята ми беше, че не може да изискваш от едно 3 годишно бебе да ти бъде благодарно... Както и това бебе да яде шамари, дори периодично - не мисля, че е подходящото средство за възпитание. Никъде не съм писала (нямам и причини да си го мисля), че я биете "на почивки" или както и да е там. Вероятно на никой родител не му е приятно да бие детето си. НЕ съм мислила, подобно нещо и за вас. 
А това с "влаченето" до вкъщи няма да го коментирам. По-нагоре са ти дали добри съвети. Възможно е и детето ви да страда от прекалено внимание.

Как?

Много добре те разбирам, при нас е абсолютни същото, а вече е на 8 години - не е разглезена, не се предаваме с възпитанието, но.... много съм прочела, много са ме съветвали, още не съм успяла да се справя с това - тя като че ли с него се роди. Само който го е изпитал знае колко безнадежно изглежда понякога, след като си опитал всичко. Не мога да дам съвет - то не е като дефиниция по книга , но само ще ти кажа да се заредиш с много търпение и ако можеш да избухваш по-малко, защото децата копират нашите реакции. Може да погледнеш и тук :
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=295025.0

Благодаря ти за разбирането, ясно е че разбиране или съвет можеш да получиш само от някой, който се е сблъсквал с подобен проблем. За съжаление не се отварят темите

Абе силно казано дисциплина, просто когато беше с мен успявах някак да я преборя просто съм малко по-темерут и дивотиите й не ме трогваха особено

Виж, всички които сме минали част от тези етапи, а той не е един, сме ти дали съвет.
Първо около 2-3 год., после около 7-8, после е пубертета около 12 год. и така до към 25 
Опитай да приложиш някой тактики, който са ти предложени.
Все ще нацелиш правилната.
Най-важно е да запазиш уважението на детето към теб.Да разбере, че не си дете, а родител, който трябва да се слуша и уважава.
Има различни наказания, психологични, но трябва да се внимава и с тях.
Ако са неправилни може да се вмени чувство за вина у детето или страх.
Не мога конкретно да кажа, защото ми е трудно без да е пред мен детето да предложа как да постъпваш в отделните ситуации.
Зависи кое е важно за него- играчки, разходка, среща с друго дете...

Според мен е нормално да се изнервяш от цялата "ситуация". Може би, обаче трябва да й се впрягаш толкова - остави я да яде колкото иска, като се тръшка - нула внимание, и рано или късно нещата ще се променят.

Знаеш ли, аз те разбирам. Виждала съм такива деца, никак не е лесно за никой около тях. Моят си имаше период в който ме докарваше до лудост с поведението си, без да е чак такова, каквото описваш.
Това, че и в градината няма авторитет от госпожите, е лошо - показва характер, който не подлежи на "обработка" така да се каже. Не знам какво друго да те посъветвам, освен да се консултираш с детски психолог. И стискам палци да преодолеете периода.

Нали това е целта на занятието, да се "пребори".
Не говоря за казармен ред.