Понякога не искам да гледам дъщеря си... :(

Аз мога да ти кажа каква е моята тактика - говоря наопаки.
"Ти сега няма да ядеш", а тя ми отговаря "Не, ще ям!"
"Ти сега легни да се тръшкаш", отговор "Няма, ще ходя!" 
Дъщеря ми е също голям инат и винаги ми е контра, но това работи при нас...до кога не знам, но работи, има мир и ТИШИНА и изобщо не ме интересува правилно или неправилно е това отношение към нея. Спокойно е 

Точно днес ми е ден , в който синът ми ми е черен просто ...
Накрая не издържах и ги изгоних горе с мъжът ми да спят 
Няма такова инатливо , тръшкащо , досадно и толкова много питащо дете , наистина 
За щастие аз съм много спокойна и рядко излизам извън релси ...
Ще мине и това . Период им е ... поредният 

    Това,което мога да споделя от моя опит е,че почти всички деца минават през такъв период. И при моята дъщеря е имало подобни трудности,но нито за миг не съм търсила някаква вина у нея. Тя е дете,дете,дете!Не забравяй това! Винаги търся проблема  първо в  себе си,винаги! Ако ми е трудно и не се справям,значи съм уморена и изнервена и търся помощ-от таткото,баба и т.н. Но детето никого не ми е било виновно...А този период отминава само след няколко месеца. Щом чакаш бебе,през следващите месеци неминуемо ще имаш по-малко време за по-голямото си дете. И то ще усети това. Точно затова сега гледай да го обграждаш с много търпение и обич,въпреки трудностите,които ти създава. Повярвай ми,изпадала съм в подобни ситуации и знам как се чувстваш. И почти няма майка,която да не те разбира. Но аз заставам на страната на детето,винаги! Желая ти да се справиш успешно с този труден за теб период,лека бременност и много щастие!  И гушни и целуни малката от мен,тя сигурно е връстица на дъщеря ми(3 години и осем месеца).

Отидете на детски психолог за ранна възраст. В Пумпелина има.
Ще ви дадат някои насоки, но и от вас най-много зависи как ще потръгне.
За яденето - помага ако цялото семейство се храни здравословно и се сяда заедно на масата и не се купуват ненужни храни - (чипсове, сладки неща и тн, които изобилстват от химия - тази химия освен всичко друго пристрастява, т.е. изкуствен сок от 'портокал" е по-вкусен от истински портокал - кой е луд да яде киселите истински портокали тогава?)
Ако постои ден или два гладна, няма да умре от глад, а след като проси храна от минувачите, значи й се дояжда. Да не ти пука, ако поиска храна на улицата, обясни на хората, че е алергична към нещо си и затова не й го даваш. И след като й се дояде, изискай обещание да спазва правилата за хранене.
Решиш ли да правиш нещо, трябва да си твърда. Ако ще я държиш гладна, това трябва да е докато тя се предаде. Ако ти се предадеш, вече си знае, че това е номер и чака да се откажеш.
Тръшкането в магазина, което беше показано на клипчето, е подход, който се ползва от психолозите. Целта е да се даде израз на чувствата. Когато детето ти върти номера и отказва да яде приготвената от теб храна, на теб ти иде да се развикаш, нали? Два часа си стояла да готвиш, пазарувала си, уморена си, манджата е станала ужасно вскусна, а то не ще да я вкуси дори!
А ти се молиш да хапне поне малко? Т.е. не даваш воля на чувствата си? Тя не си дава сметка колко те е обидила всъщност, за нея това е някаква досада. Ако покажеш истински гняв - развикаш се, счупиш нещо, хвърлиш друго на пода, треснеш някоя врата, ама наистина много, много ядосана, и после не й дадеш да яде нищо и спреш телевизия и й говориш сърдито, да видим дали ще повтори? Когато  дойде да те потърси, трябва да се извини, а ти да й кажеш, че искаш да се храни, защото много я обичаш и искаш да е здрава, силна и хубава.
Другото нещо, което е хубаво да види психолога - децата, които изглеждат невъзпитани, може да са просто инатливи, а може и да имат хиперактивност или нещо друго. Моят син има нещо от аутистичния спектър, отстрани изглежда ужасно невъзпитан в определени моменти. При него е от неговоренето, като не може да обясни какво иска и и изпада в криза.
Иначе дисциплина се въвежда постепенно, на малки дози, правило по правило. За неспазване на правилата - лишаваш я от нещо, което обича.
Хубаво е да вижда, и че вие спазвате разни правила. Или да й сложиш задължения за нещо - да се грижи за цвете - да го полива всеки ден, напр.
Като цяло, детето расте и трябва да се държите с него като с по-голямо.
Обяснявай това, което чувстваш, за да го няма момента, че детето расте готованец, който дори го мързи да яде.
Също така искай да ти помага в готвенето - давай й да прави нещо паралелно с теб - и после задължително я похвали, а тогава може й да й е по-интересно да яде.

Здрасти и от мен. И моята дама е подобна, само че аз вече й хванах цаката. Не обръщам внимание-като се тръшка-нека, като не ще -не ще. И така. Каквото ми откаже-до следващото ядене не давам нищо. Да видиш как взе да яде. За другите неща-постепенно и с добро ще се оправя. А от 3г. на детска градина. На тази възраст децата вече са големи, имат нужда от социални контакти с връстниците си и от контакта с институция като ДГ-то. Ще се оправите с ината, не се коркай толкова. И на мене ми иде да хвана гората ама и час не мога без Елена. А и тя знае откъде идва редът-от мама!На баща си скача по главата ама аз какво да правя...

здравейте
И аз съм рак и като малка съм била изключително инатливо и злоядо дете..В последствие се оправиха нещата (мама ми е разказвала как,за да заспя ми е пускала военни маршове,защото друго не помагало и съм се инатяла да спя).
Имам малка сестра (сега ще е първолаче), която е неероятно диво, инатесто и своеволно дете, но като я гледам и там нещата са взели да се опрвят (бтв, тя няма нищо общо с раците).
Според мен повечето деца са такива и всяко нещо си идва на мястото след време 

Не е от зодията Дъщеря ми е Риби, както и аз  и ината ни е в повечко и на двете. Познавам още 2-3 деца, които са инатливи и са различни зодии.

Моят е на 3 и половина. мога да кажа,че доскоро беше същата картинка.Промени се. Но и ние също. Когато не иска нещо да свърши/да се мие, да прибира играчки/има наказание9зад вратата докато го освободим. Става му много обидно и почва да плаче.Като се наплаче сам отива да прави това което съм казала.А относно яденето вече не се тормозя. Допреди 3 месеца и аз не знаех какво да правя.Как ли да му угаждам и да го гоня из вкъщи за няколко лъжички.
Бяхме веднъж при една моя леля на селото. И тя като ведя колко време ми отнема да го храня и с много уговорки и палячовщини ми разказа за братовчедка ми като била малка.Не обичала боб , а на селото това има в повечето време.Как я оставила гладна без да я насилва и как тя си потърсила вечерта.Изяла 2 чинии  и от тогава го обожава.
Сега аз действам по същия начин и се зарадвах днес като бяхме на консултации ,че е напълнял с 1 кг за 2 месеца. Не го питам дали ще закусва-той сам ми казва кога. Изоообщо не се ядосвам вече , камо ли пък да го гона с лъжицата. Абсурд. Не се и притеснявам,че заспал и не вечерял. Като стане на сутринта опустошава 2 сандвича.Пробвай.И не се впечатлявай толкова. Колкото повече се тресеш те манипулира.

Като го накажеш и стои зад вратата, пак е добре! А пък моята кокона, като се опитам да я накажа, започва да пищи и да ме удря, или да се търкаля по земята    Днешната младеж е много разпусната  Едно време ние не бяхме май така

Моята малка дъщеря е съвсем същата - ината до безобразие, на всичкото отгоре е зодия овен.

Обаче аз съм била абсолютно същата на нейната възраст, така че няма за какво да се оплаквам - в края на краищата децата ни носят нашите гени.

И си имам тайна - започне ли да се инати, казвам "в никакъв случай няма да си миеш ръцете/да си обличаш роклята/да ядеш храната..."
Веднага се изпълнява това което й е забранено, за да ми направи на инат

Някои деца се осъзнават по-рано и искат да бъдат възприемани като самостоятелни личности, затова държат те да имат последната дума. Мисля, че в този случай е по-удачно по заобикален начин да ги накараме сами да стигнат до "правилното" решение, отколкото да им даваме нареждания.


Що се отнася до злоядството, всяко дете си има инстинкти за оцеляване и никакъв инат не може да ги заглуши задълго. Ако детето не иска да си изяде яденето, го прибирам на достъпно място, така че да го достигне безпрепятствено, щом гладът го надвие.
Само да добавя, че често има здравословни причини за злоядството - например увеличена трета сливица, алергия, "географски език", по-редки зъбки, които не могат да дъвчат месо и т.н.

И аз точно това си помислих.
Разговори със специалист са добър подход.
Може и вас да посъветва какви грешки да не допускате и с детето да разговаря...
Опитайте. Мисля, че е най-добрият вариант.

Като споменахте за изпълняване на наказания, се сетих нещо.
С по-голямата ми 4- годишна дъщеря гледаме предаванията на "SOS детегледачки" и как  наказват децата, когато не слушат. И един ден детето ми вика, че ще направи някаква беля. Питам я аз защо ще прави беля, а тя ми отговаря, че искала да я накажа като "лошите деца".

Едва тогава разбрах значението на думите, че е само в полза на децата да имат точно определени граници и ако не ги спазват, трябва
да бъдат наказвани.

Тогава въведох едно наказание, което удивително за мен, тя изпълнява винаги.

Опитахме се да ги накажем веднъж - бяха на 2 и 3 годинки, прави до гардероба, защото не си прибраха играчките. Първо го обърнаха на игра, а после щерката ни заяви, че сме нямали право да ги наказваме, защото сме им родители и ги обичаме. С такава жар защити себе си и брат си, че ченетата ни увиснаха от изумление. Оттогава не сме ги наказвали, но и те станаха по-сговорчиви. Усещат, че двамата са голяма сила, но не прекаляват.

Не успях да изчета цялата тема, налага се да бързам, но ще споделя как се решихме тези проблеми с моето момченце:
Просто си говорехме човешки (разбирай, "стискайки зъби да не изкрещя") и му поставях граници, които той знаеше, че не може да промени. Например тръшва се за пица, въпреки че това е обядвал, а у дома го чакат супа и мусака. Обяснявам внимателно, но като на възрастен: Не е правилно, не може да се яде все едно и също, освен това пицата не е полезна храна... Той обаче почва по-силно да реве. Тогава казвам с възможно най-спокойния и категоричен тон "Нали знаеш, че като плачеш, нищо не постигаш. Някога да си получавал нещо с рев?" Сега вече действа безотказно, но в началото се наложи няколко пъти да го оставя да си пореве, като все твърдях, че с рев няма да стане. Той свикна с това. А за отказването също намерихме формула (той наскоро ми я припомни, вече е кандидат-първолак и има своите "детски" спомени ) "Кротко или насила?" - това е въпросът, който му поставях преди да слагаме капки за нос. Като обяснявах, че ако се тръшка и реве, значи изборът му е "насила". След няколко "Насила", придружени с борба и плач, той сам започна да казва "кротко" и тази формула действаше докато той започна да разбира категоричния ми тон, придружаващ думи от типа "Налага се", "Трябава да го направиш!", "Нямаш избор - действай!". Е, налага се, понякога да си повишаваме тон, но в повечето случаи се разминаваме само с едно повтаряне. Нашето решение е в категоричността, която той усеща в думите ми. Така знае, че не може да избяга. И, слава Богу, не се и опитва. Но за да приложиш този подход трябва да имаш подкрепа и от татко й, както и задължително да нямате баби и дядовци наблизо, те провалят всички възпитателни мерки

Родете си още едно дете, тогава нещата може и да се променят и много, много разговори и обяснения
Може би не трябва да й показваш, че те дразни. Просто бъди сериозна в такъв момент, а и я остави гладна, като не иска да яде, да видим дали няма сама да си търси за хапване после.
Не знам, трудно е от един постинг да прецениш характер, било то твоя или на детето