Хиперактивност с дефицит на концентрация

Флора1,много тънко си усетила връзката между детските възприятия-пиши , чета те с удоволствие. И аз непркъснато си мисля за най-характерната част на ADHT-to-не , че децата  имат липса на  внимание  ,а че имат проблем с концентрацията за неща , които изискват УСИЛИЕ. И според мен цялата БИТКА е да ги научим да виждат във всяко задължение-удоволствието, за да са стимулирани да го направят.

veselcheto , в здравния форум има една тема - за счупен термометър.... иди я прочети ако искаш - ядоха ме с парцалите като им казах - ами да, опасно е и то много...
А в темата за аутистичния спектър обсъждахме кога сме чупили термометри......някъде на последните страници - страховити неща пише там....

veselcheto,
Разбрах, че живееш в Америка и се занимаваш с такива деца. Бих искала да те помоля да споделиш мнението си за метода на Рон Дейвис.
Чела съм много и различни неща по въпросите на дислексията, дисграфията, хиперактивността, липса на внимание, липса на координация и мн. др.  Някак нещата са свързани. При различните деца може да има проблеми само с едно или повече от гореизброените.
Понякога нещата които чета взаимно си противоречат, зависи от това кое се счита за причина на тези разстройства, а от там терапиите са различни. Всички са много интересни и обещаващи, но не можеш да им хванеш края, а понякога са свързани с известна сума пари за специалисти, изследвания, терапии...

Мили майчета, Честита ни Марта!!!
Сега за дечицата - опитвам се чрез това, което му е интересно да го накарам да седне за минутки и да поработи- Например изрязах от цветна хартия форма на кола, оставих място за гумите. После приготвих и две гуми. Взех лист , лепило и... ела тук, ето ти кола, хайде да я залепим. Малкия веднага маже с лепило и обръща. Ето ти сега и гумите - СЛОЖИ ГИ КЪДЕТО Е ТЯХНОТО МЯСТО. Психоложката също е на мнение, че трябва посредством нещата които са им интересни да вървим към задържане на вниманието. Това преди доста стреници беше писала една друга майка за влечението на детето и към звездите и планетите.NikiFin - малки сте още - успокой се. Само за пример - синът ми също мноооого е назад от връстниците си. Научи се да не цапа гащите към три години, но от раз. Сега сам си носи гърнето, свала си панталона и гащите и сяда. На детска седалка в тоалетната също му е интересно.
На три години казваше само 53 думи - записвах си всяка нова в тефтер. Не искам да си спомням това време - сърцето ми беше на топка, нервите ми се бяха опънали до скъсване.Когато думичките станаха към триста на брой, почнаха и кратките словосъчетания. Сега прави кратки изречения от 2-3 думи, но виждам всеки ден нещо ново. Вече имаме и естетически категории - хубава кака  и хубаво рейсче .А за приказките - и до днес трудно става - но знам, че за да стане номерът с четенето, трябва детето да е ГОТОВО - психоложката постоянно ми го набива в главата това. Когато са готови - ще стане леко и неусетно. Ето ви и нагледно приложение. Преди половин година малкия трудно се справяше с пъзел - цифри . Има ги навсякъде, дано се сещате за какво говоря -могат да се подредят като килимче на пода. Бъркаше местата на цифрите. Сега бърка само местата на единицата и седмицата. Като през това време не сме се упражнявали -  тези дни се сетих за пъзела и му го предложих отново. Така че - важно е времето - ще стане.
Важно за нашите деца е и похвалата - страшно са горди. И малко смях - малкия бил доста палав тея дни в градината, но едната учителка е една хитруша, която е запазила доста от детското в себе си и....отивам да си го взимам - той излиза и се кипри с една лепенка-стикер на блузата - награда за послушанието. Много се смях, като установих в къщи, че той си е преместил стикерът и върху домашната му блузка

Честита Баба Марта!!! На всички  желая  здраве  най - важното ...всичко останало   се нарежда   

[desi], винаги с интерес следя твоите постинги и ти благодаря за ценната информация, която ни даваш. Но позволи този път да не се съглася, че хиперактивно дете след време непременно ще значи хиперактивен възрастен. При 60-70 процента от децата хиперактивността се израства. Това си е голям процент и съответно голяма надежда за нас, родителите на деца с ADHD.  Виж, дефицита на внимание наистина е до живот и върху него трябва непрекъснато да се работи.
За живака като си помисля и косата ми настръхва. Ползва се и като консервант във ваксините. Избягвам да обличам децата си с китайски дрехи дори. Толкова съм наплашена, знам ли боите,с които ги боядисват какво съдържат. Химик съм и може би при мен параноята я има в по-голяма степен.
Питам се, дали съществува някакъв начин за извеждане на тежките метали от кръвта? Медицината не е ли постигнала нещо в тази област? Сякаш по този въпрос нищо не съм срещала.
Подобно на mamamariana и аз минах през много тежки периоди, много сълзи пролях, много нерви и безсънни нощи. и до днес ми е мъка, че Мими е различна, че никога не ми е казвала, че ме обича... И почти ежедневно се сблъсквам с хора, неразбиращи проблема на детето ми, които дори си позволяват да я нападат. А аз не знам какво да сторя.
Мими ходи на балет по собствено желание. Чака си го с мерак. В танцовата група е и едно дете от нейната групичка. Всички деца танцуваха подредени едно зад друго. Моята Мария е по-бавничка и детето, което беше зад нея, непрекъснато я блъскаше грубо "хайде по-бързо". Момиченцето от нейната групичка видя какво се случва (тя пък беше пред Мими), стисна силно за ръката нервничещото дете и каза "Престани да я блъскаш, тя не разбира!". Сълзите бяха готово да потекат от очите ми...

Тежките метали се изхрълят от организма с БГБК диетата и хелиране(това второто никой не прави в БГ засега). Моя син е на диета вече повече от година.

Съжелявам, че ще те разочаровам, но наистина това състояние е за цял живот...просто когато пораснат то вече не им създава тези проблеми, които създава по време на обучението на детето...
Което не значи, че те немогат да се научат да го контролират толкова успешно, че да не им създава никакви пречки в живота и дори да извлекат много полезни неща от него - обикновенно по-голямата енергия при един възрастен е нещо много положително, и това им помага да звършат много повече неща от "обикновенните" хора 
Около 5% от тези деца ще завършат дори висше образование (при останалите деца този процент е 27%) и ще се реализират с голям успех в живота.

За БГБК диетата спор няма,помага,особенно за намаляване на хиперактивноста.А за хелирането знам за два метода и единият се прилага в България и доста деца са минали през него  за близо две години.За това става пъпрос:http://www.autistbg.com/.Другият мето се прилага с променлив успех в САЩ.Ползват се химични вещества за извеждане на живака от тялото,като хелирането става под лекарски надзор по специална снема и през два месеца се правят изледвания доколко организма се е изчистил.Първите хелатори,който са използвани са за за изкарването на живака и олово,добълнително се дават витамини и хранителни добавки за засилване на имунната система.Състава на хелатора е PMPS/идея нямам какво е това/,има и нелатор под формата на крем основната му съставка е TDPMPS.Преди започване на това химическо хелиране се прави диета за да може стомаха да се изчисти от бактерий и гъбични инфекций и едва тогава се хелира.През цялото време се дава калций и вит.C,но основното си остава БГБК диетата и замяната на захарта с фруктоза.Това е което са ми казвали хора ходили по ония ширини отвъд океана,ако бъркам нещо veselcheto да каже.

Честита Баба Марта на всички,иде пролет,нека са здрави децата а и ние покрай тях. 

rainov, благодаря! Явно и хелирането, което се прилага в Бг е без особен успех На диетата досега не съм подлагала дъщеря си, защото любимите и храни са все от забранените. Незнам как ще се справя. Обожава шоколад. Колкото и да се опитвам да я ограничавам. И ОДЗ посещава и тази мисия  ми се вижда невъзможна.
[desi], благодаря и на теб! Бях го чела някъде и нали знаеш, хванах се като удавник за сламка.

Здравейте, моля за помощ! Моля някой  да ми препоръча психолог и логопед за внука, който е на 3,5 г и се очертава хиперактивен и със затруднения в говора.Лошото е, че майка му и баща му не искат да приемат, че има проблем и да му обърнат внимание и става все по лошо.За тях било нормално, бил много див и го "възпитават" с крясъци, забрани и шамари, което изобщо не му помага ,а му вреди повече.Когато го защитавам, че има нужда от консултация и, че има проблем не искат да ме чуят, била съм го разглезвала, искала съм да го изкарам луд и т.н.Започна да си гризе ноктите, гризе си и пръстите, скърца със зъби.Трудно му се задържа вниманието с нещо, нервен е ужасно много, непрекъснато тича, крещи, удря.
Решила съм щом те не искат, да се опитам аз да го заведа на преглед.Те дори не искат да прочетат тази тема, за да видят, че детето наистина има проблем.Намерих логопед, той поиска да отидат тримата, но те категорично отказаха.
Моля всеки,който може да ми препоръча психолог и логопед, работещи заедно, да ми пише координатите на лична бележка. За София става въпрос.Предварително благодаря!

Eх..и какво ще направиш? Ще заведеш детето без да казваш на родителите?  Много е трудно твоето положение... Ако те не осъзнаят проблема няма да има полза...

А между другото, детето може и да не е хиперактивно - но в такава среда където всеки крещи и шамари и най-доброто дете ще е нервно и навито на пружини... Това семейство има нужда от психолог, и то повече родителите отколкото детето...
Децата имат "свойството" да привличат внимание с лошо поведение. Т.е. когато те решат, че не им се обръща внимание, почват да се държат лошо, само и само да им се изкрещи- специално на тях...така те възприемат и крясъка като вид внимание специално за тях...

Като за начало ще типрепоръчам една книжка - казва се "Позитивното възпитание на детето в предучилищна възраст" ....Много сладка книжка. Учи ни как да се справяме без да крещим и да се нервим след пакостите на детето  Потърси я и им направи подарък  ...без да правиш коментари.

Деси благодаря ти за книгата дори я открих
http://navigator.idg.bg/index.php?type=2&p=2066&id=5370910 ще си я купя

допълвам, намерих  http://www.book.store.bg/c/p-p/m-47/id-16381/pozitivno-vyzpitani … zhejn-nelsyn.html

[desi], много благодаря за книгата, ще я намеря и прочета, но и да я подаря на родителите му, те няма да я прочетат, те са от това поколение, което не чете книги, само компютърът е важен за тях.А и родителите му почти не живеят заедно или по точно никога не са живели заедно. Те се изнервят взаимно и си го изкарват на детето.

незнам какво можеш да направиш...освен да давам малко спокойствие на детето акто е с теб, май друго няма да постигнеш...
Всъщност, можеш да се опиташ да внушиш на майката, че за да е спокойно и щастливо детето, то трябва да има спокойна и щастлива майка... да поглезиш нея, а от там като се успокои тя да се успокои и детето... то съвети лесно се дават така...но честно не виждам какво можеш да направиш ти за да помогнеш, ако те не осъзнаят, че имат проблем. Успех

Благодаря ти Деси, аз си го обичам много внучето,и ще се опитвам да му помогна до толкова, до колкото мога.