как да постъпя с детето си?

  • 1 757
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 2 356
На мен не ми пречи да влиза дъщеря ми /3г и половина/, докато се къпя или седя на тоалетната чиния. Нали все пак я къпя аз, мия й дупето и пр. По голям проблем ми е да се дере пред вратата, а аз да се чудя как да бързам да се полея, защото е сама отвън. Пък и на вашата възраст е задължително според мен да се наблюдава всяка една секунда, щото правят бели много бързо, може да падне и пр. Оставяла съм я сама докато правя нещо, но... пред комп-а с филмче Бейби Айнщайн  Laughing поне бях спокойна, че няма да мръдне, много ги харесваше.

# 16
  • Мнения: 46 520
До характер е, не мъчи детето, ще порасне и ще те остави на спокойствие  Grinning

... Само да отбележа-за ревящо пред банята дете-как какво го правя?Оставям го там и си се къпя.Но не пускам вътре.Аз не разбирам-жал ви е, страх ви е или какво, за 30 секунди посещение на тоалетна нещо да не се случи ли?Няма и да успее да прегракне от рев даже.Особено, ако домът ви е обезопасен, не виждам причина...

София никога не ме е търсила, нито е ходила след мен, но колкото и да е обезопсен дома, ако я оставя за 1 мин. без контрол намираше какво да направи, най-малкото ще да се задави с нещо  Tired сега като голяма вече няма проблем, но точно на годините на детето на авторката не съм си и помисляла да я оставя сама. Тоалетна - заедно, къпане - вечер като си дойде баща й, ако нещо спешно ми се налага да си взема душ - пак с нея.
Като поотрасна обаче я слагах в една люлка, която закачихме на средата на стаята, за да няма достъп до нищо и я наблюдавах от огледалото на банята Laughing

# 17
  • Мнения: 473
мерси много на всички, дано да сте прави че е период, леко се притеснявам, защото около мен деца на почти същата възраст не се държат така... да видим... мерси много

# 18
  • Мнения: 2 197
Явно и е дошъл гушкавия период. Дъщеря ми беше изключително сериозно бебе - не се гушкаше и не се усмихваше. Откакто стана на година и два месеца започна едно неистово гушкане, цункане и т.н. И не само с нас с баща и, а и по улиците си харесва какички и лелички и ходи да я гушкат. От няколко седмици пък е на периода "мамо-о", което е почти непрекъснат рефрен. Ако нямам какво друго да правя или ми е омръзнало да играем я оставям да си мамосва на воля и не и обръщам внимание. Не и давам да влиза в банята когато съм вътре, независимо защо. Тя се къпе с някой от нас - или с мен или с баща си, но веднъж на ден и то вечер. Сутринта, когато си взимам първия душ си се къпя сама. Никога не ми е пречело ако мрънка пред вратата. Не се притеснявам да остава сама. И това е от бебе. Никога не съм била непрекъснато с нея. Не мисля, че е нужно, а и се радвам, че е достатъчно самостоятелна.

# 19
  • Мнения: 5 877
Фаза. Ще мине, спокойно, но ще отнеме месеци. Разбирай го като внезапна проява на силна любов.
То изведнъж се е почувствало отделна личност, но заедно с това е разбрало, че тази му самостоятелност го отделя от вас, че може да бъде само. Когато е без вас, то се чувства истински само, изоставено. На същата възраст дъщеря ми думкаше по вратата на тоалетната и викаше "Мамата! Мамата!" Отиваме на вечеря, след час свекърва ми звъни, че реве неутешимо.
След три месеца й мина, пускаше ме да излизам и викаше "чао, мама".

# 20
  • Мнения: 868
Чета и нещо не разбирам. Ами детето е на 18 месеца; как да очаквате да си играе само? На тази възраст аз не бих оставила дете дори за 2 минути само защото не мисля, че е безопасно, както и да е детски-обезопасена къщата.

Моето дете беше непрекъснато до възрастен на тази възраст, и, да, идвала е с мене в банята. А ако искам да се къпя, не го правя докато тя е будна или нямам друг човек да я надзирава. Но това е моята лична философия за малките деца. Чак сега, когато е на 3 години, играе за по-дълги периоди сама с играчки. Въображението и, обаче, на тая възраст е много по-богато и си измисля истории без моя помощ. 

А за 18 месеца си спомням, че децата наистина минават през странна фаза. Това беше точно времето когато моето дете изведнъж разви "separation anxiety" (хиляди извинения, това е термин, който означава грубо "страх от раздяла") и настояваше да е до баща и мене непрекъснато за 7 дни! На никой друг не можехме да я оставим. Спомням си, че горкият и татко си взе неплатен отпуск за 2 дни. След това отмина тоя период, така както дойде...

# 21
  • Мнения: 1 897
моля споделете дали накой е имал подобен проблем, временно състояние ли е това, защото се страхувам че така ще си свикне и какво ще правим незнам... мерси много.

Да, имаме подобен 'проблем'...вече повече от половин година.
Повечето деца минават през подобни периоди.При някои отминават по-бързо, а при други по-бавно.
Нямате избор-ще издържите. Hug

# 22
  • Мнения: 3 376
Да,сина ни е в същия период от известно време.
Не ме притеснява никак поведението му,вярно,че е изнервящо на моменти,но който е решил,че иска да има деца трябва да знае,че света не се върти около него само и че има неща по-важни от нашето настроение в момента.

Горе-долу балансираме нещата,гледаме да не изнервяме детето като му забраняваме и т.н.Наистина е период,малкия в момента е много любвеобвилен и постоянно ме мамосва и гледам да съм му на разположение,защото децата наистина имат нужда от мама и тате.
Сега израстват и откриват света,както и неща,които може да са плашещи за тях,такива които тепърва осъзнават и т.н.
Не мисля,че изобщо може да се говори за разглезване,по-скоро е крещяща нужда от внимание,доказване на обич и търсене на сигурност.

# 23
  • Мнения: 9 814
Не знам как да постъпиш.
След такава едноседмична почивка и аз имам същият проблем.

Общи условия

Активация на акаунт