Публикувана: 18 юли 2008, 18:26 ч.
Последно мнение: 24 юли 2008, 17:42 ч.

За възрастните ни родители...

3 417
45
1

# 15 19 юли 2008, 18:11 ч.

Houston, TX
Мнения: 15 783

Не знам дали може да се зарежда от чужбина често казано, предполагам,че е възможно, защото дебитната карта е към банкова сметка. Но за това най-добре попитай обслужващата банка.
Според мен единствения недостатък е че картата изтича на 2 години и след това договора се преподписва.

# 16 19 юли 2008, 19:00 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Деверът ми( на мъжа ми братът) живее е в САЩ и периодично изпраща по някой долар на свекървата уж за подаръци и за почивка. Отделно мъжът ми почти я издържа, но тя е добре все още и много помага. Сега е на почивка в САЩ за два месеца.
С моите родители е друго, те са като твоите, много горделиви. Много пъти съм оставяла пари, уж за всеки случай, ако в момента нямат, а се наложи да се вземе спешно някое лекарство, но след седмица две ми ги връщат с думите - сега имаме пари. Баща ми започна отново при военните и сега с пенсия и заплата са малко по-добре.

# 17 19 юли 2008, 21:20 ч.

Мнения: 843

Цитат на: Anelia11 в сб, 19 юли 2008, 01:41

Ох, момичета, не исках да се оплаквам, но те не приемат пари под никаква форма. Все ми повтарят приказката за кравата и телето, пък и като че ли не проумяват, че спокойсвието ми е немислимо без да съм сигурна, че те са добре. Май наистина трябва да им заредя сметките, пък рано или късно ще го преглътнат. Hug

Благодаря ви за мненията!

Идея си нямаш как те разбирам. / Великолепни старци имах... научни работници, професори с международно признание.., но не и тук, не./ Те, твоите родители на всяка цена трябва да ти покажат, че се справят, и не само това.., че могат и още. Добре е за самочувствието им, за здравето. А ние съзнаваме, че е пряко силите им.
Явно са пенсионери от скоро..1-2 години. Зимите стават все по- тежки финансово.
Аз не намерих начин да го правя пряко. Номерът ми не минаваше. Много деликатно положение.
Виждай ги често, поглеждай бележките по маси, плотове... . Можеш да си запишеш разните кодове и да плащаш , например тока. през Ит. Аз това направих. На всеки повод купувах дрехи , без повод мъкнех перилни препарати, тоалетна хартия, Сирене / защото във вашия магазин е скапано, бе мамо!/ ,, плодове и зеленчуци / защото ми ги дава приятел, който гледа оранжерии , без пари, та ми идват много/ в началото ще те подозират в помощ.. после, след години , за съжаление - ще я чакат.
Всичко за което се сетиш, без да ги обиди... много е деликатно. Успех , мила.

# 18 19 юли 2008, 23:36 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Цитат на: Titina в сб, 19 юли 2008, 18:11

Ето, това най-много ме притеснява: вечно е свързано с дати, които трябва да се спазват. Нещо ми се върти, че не може, защото се води друг вид сметка. Непременно ще попитам, като се прибера.

Сетих се за моите баба и дядо, които също бяха много горди хора. Най-възрастните си години преживяха кошмарните 1989-1995. Накрая понеже не виждаха и като ми даваха да съм си вземела парите за хляб или други продукти, които съм купила, аз се правех, че взимам или взимах стотинки. А те се радваха и чудеха как са им стигнали парите до края на месеца. (дядо ми беше известен софийски лекар, работил до 75 годишна възраст).

# 19 20 юли 2008, 16:01 ч.

Houston, TX
Мнения: 15 783

Наистина е трудно да е справиш с гордостта им. Не е въпроса само в плащането на сметките- там се оправям. Въпроса е че са много възрастни и не могат да се обслужват сами (да си напазарят почистят). Миналата година ходих в социални грижи и бях уредила да се носи храна и да идва всяка седмица медицинско лице. Стигнах до този вариант защото свекърът ми отказва да наемем жена да му готви, пазарува , да го извежда навън. Е да ма не , той и това отказа с редовния израз- Аз се справям, на фронта съм ходил та тук ли няма да успея. Определено се е справил, но тогава е бил на 20 и без склероза.
При леля живее една жена (естественно без да плаща наем и др режийни) искахме да не е сама и да има кой да я наглежда.

# 20 20 юли 2008, 17:17 ч.

Мнения: 274

Цитат на: Найка в сб, 19 юли 2008, 21:20

...На всеки повод купувах дрехи , без повод мъкнех перилни препарати, тоалетна хартия, Сирене / защото във вашия магазин е скапано, бе мамо!/ ,, плодове и зеленчуци / защото ми ги дава приятел, който гледа оранжерии , без пари, та ми идват много/ в началото ще те подозират в помощ.. после, след години , за съжаление - ще я чакат.

Ох.. колко тъжно, тежко и колко вярно ...

# 21 21 юли 2008, 18:40 ч.

Мнения: 769

Много е тежка тази тема...
Майка ми още работи, но е вдовица от няколко години. От продажбата на един наследствен имот и оставих моя дял в сметка - така ми е по-лесно от колкото месец за месец да отделям..
Семейството на мъжа ми е по-сложна ситуацията - има живи 2 баби и 1 дядо и 1 леля, лелята няма други роднини - за сега помагаме със символични сумички, но предполагам в бъдеще ще бъде по-сложно.. и все са хора образовани, с дълги години трудов стаж и т.н... много е тъжна ситуацията за пенсионерите в БГ...

# 22 21 юли 2008, 23:11 ч.

Мнения: 1 517

Блазя ви значи. Пък на някои хора родителите смятат, че децата са им длъжни...защото те примерно не могат (или не искат да си намерят работа).
Факт е обаче, че родителите ни много по-трудно се справят със старините си, отколкото нашите баби и дядовци навремето. И става така, че вместо старите да помагат на младите (както едно време) стана обратното.

Майка ми е в много мизерно финансово състояние. И всеки път когато купи нещо на децата аз знам какво и коства и казвам да не купува. Последния път почти се скарахме - тя се обиди, че не искам да вземам нищо от нея. Купила си пъпеш, аз минах да я видя и тя го даде за децата. Аз им купувам, не е да не са яли, но тя като се заинати - и реших, че е по-добре да го взема.

# 23 21 юли 2008, 23:16 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Мисиз Дел Форси или буля Делта Дюкановца,
моите баба и дядо бяха същите по отношение на яденето. Все даваха, а понякога дори е било така, че чичо ми беше донесъл нещо за тях, а те на нас. Като се обръщам назад си мисля, че щеше да е по-добре, ако майка ми настояваше нищо да не взимаме. Любовта и привързаността бих предпочела да се изразява по друг начин ( в моят случай).

# 24 22 юли 2008, 02:32 ч.

Мнения: 1 517

Понякога е по-добре да вземеш нещо от тях, дори от нямането им. Така на тях им става драго на душичката, че са ти дали нещо, каквото и да е.

Уфф, темата е много сложна и почва да става болезнена за мен. Изчезвам.

# 25 22 юли 2008, 08:00 ч.

Мнения: 45

Цитат на: Anelia11 в пт, 18 юли 2008, 18:26

Родителите ми са вече пенсионери. Преживяват в момента едни от най-трудните си периоди заради финансовата криза в която са попаднали. Цял живот са се трудили и са градили кариера, защитили са и научни степени, никога не са били в тежест на семейството или на обществото. Горди са и смятат, че няма проблем да се справят, а аз знам, че не е така. Искам, страшно много искам да им помагам, но те отказват. За тях е недопустимо, всичко било наред... Разбрах какви пенсии взимат и не мога да мигна от притеснение тъй като купуват скъпи лекарства. Ако сте изпадали в подобна ситуация, моля, споделете опита си как сте процедирали. От една страна не искам да наранявам самочувствието им, а от друга в мен се задейства някакъв природен инстинкт да ги закрилям. Оставям им удоволствието да правят подаръци на сина ми, но като знам, че това са едва ли не изгладувани пари... Как да им помогна финансово, без да се налага да ги притискам или да им поставям условия? Как да сложа кадифената ръкавица?

Хвала на родителите ти! bouquet

Радвай се на малките подаръчета, които правят, а не мисли как са го направили. Не им давай пари и, или, продукти в надеждата, че ще го приемат "от нямане какво друг да направят". Самата ти казваш, че категорично не го желаят, горди са, и нараняваш самочувствието им.

Но кажи им, че много ги обичаш! Heart Eyes

Че състоянието им, те тревожи и много, много искаш, ако имат някаква нужда да им помогнеш с каквото можеш. Помоли ги да ти казват! Това е което можеш да направиш, според мен, от една страна да засвидетелстваш готовност, от друга страна да респектираш тяхното достойнство. А ако наистина забележиш, че нещата стават критични, те се занемаряват, гладуват (празен хладилник) и т.н. то винаги можеш да се намесиш. Но не преди това. Hug

# 26 22 юли 2008, 08:12 ч.

Мнения: 2 161

Dona Bonbona ,доколкото разбирам,авторката на темата живее в чужбина.И тя как ще разбере,че е дошъл критичният момент и родителите й умират,примерно,от глад?Всеки родител казва в телефонната слушалка:добре съм!Наясно ли си,че когато се купуват скъпи лекарства,пенсията се стопява?Ще чакам аз да ми кажат,че да ги подпомогна.Глупости!Предпочитам да им нараня самочувствието,отколкото да са наранени стомасите им.Дошло е време ние да помагаме на родителите си,без да ги питаме имат ли нужда.Майка ми е на 51 години.Обезпечена е в някаква степен от баща ми,не гладува,справя се добре,не купува лекарства.Но аз финансово я подкрепям,въпреки протестите й.Не мога да преживея мисълта,че сега,когато съм възрастен човек,няма да подкрепя жената,която ми е дала всичко от себе си.Да не чакаме родителите ни да паднат и тогава да ги вдигаме.

# 27 22 юли 2008, 08:28 ч.

Мнения: 45

Цитат на: Chanel в вт, 22 юли 2008, 08:12

Dona Bonbona ,доколкото разбирам,авторката на темата живее в чужбина.

Аз това не го подразбрах, но мисля, че и тогава има начини. Моето мнение е, че не бива да поставяме родителите си, такива каквито авторката ги е описала, насила в неудобство. Не им помагаме с това, гъделичкайки собственото си самочувствие, колко сме добре. Грижите и благодарноста за хората "дали всичко от себе си за нас", не се изразяват само във финансии. Не говоря за никой конкретно, но има пък и много млади, които така "купуват" чистата си съвест. А колко пъти излязоха с възрастният си родител? Споделиха проблемите му (не финансови)? Прекараха с него един уикенд някъде?

Има и друго нещо, което често се пропуска. Вяраме или не, разходите на възрастните хора, са далеч по-малки от нашите. Те не си купуват нови тоалетчета, не ходят по развлечения и почивки, с храната също се задоволяват по начин, различен от този на младото поколение. Те, просто са свикнали на друг начин на живот и харчене на пари. Това, че младите не насмогват с 1000 лв. (например), не значи обезателно, че възрастните им родители гладуват с 400, да речем. Често те и не плащат наеми, режийните им са други, защото са просто далече по-пестеливи. Не е лошо понякога човек да се понаучи и от тях за някой неща, ако му се налага. Но! дават пари пък за лекарства, но не е ли така, че има някакви картони ли, какво ли, за пенсионери: безплатни или с намаление, според дохода?