Общо взето и аз съм неотлъчно на площадката до дъщеря ми. Когато някое по-голямо дете (особено на пързалката - а на единствената що годе читава площадка в Надежда пързалката е над 2 метра висока), та когато някое дете безпричинно блъсне, щипе, удари, ритне и т.н. моето дете, правя забележка на момента. Ако се намеси родител, който да направи забележка също, аз млъквам, защото няма нужда от толкова конско.
И не мога да очаквам по-големите да пазят или да се съобразяват с дъщеря ми. То хората по улицата понякога не я виждат и са на косъм да я бутнат, та какво остава за децата. Очите ми са на толкова, на колкото мога, правя каквото мога и това е. Така или иначе децата ще трябва да преминат през това, за да се научат да се пазят сами.
Притеснявам се по-скоро да не съм свръх-протективна и дали не се меся излишно много дори в ситуации, които не застрашават някое дете. Но забележки не пестя, когато ми се струва, че се проявява излишна агресия и отсрещния родител не реагира. Естествено никого не задължавам с мнението си.