Публикувана: 21 юли 2008, 13:35 ч.
Последно мнение: 15 септ. 2008, 15:10 ч.

Бащата-дали ще се осъзнае някога?

8 393
148
1

Отговори

1
...
4
5
6
...
10
Всички

# 60 22 юли 2008, 11:11 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Цитат на: stelt77 в вт, 22 юли 2008, 11:05

Цитат на: daninka в вт, 22 юли 2008, 10:35

За мен ,ако двама наистина се обичат за какво осъзнаване става дума,та нали това е плод на тяхната любов.

Нали може да ти отговоря на този въпрос... Peace

Когато детето не е планирано и двама души нямат брак, всичко е един вид игра, в смисъл те са гаджета (спомняте си тийнейджърските години) и могат да "скъсат" когато си поискат... С бебето нещата се променят, в лицето ги удря мисълта, че нещата вече са сериозни, ако се разделят няма да е леко и безболезнено, защото има бебе... Замислят се дали се обичат достатъчно за да споделят целия си живот, да приемат добрите и лошите си страни въпреки всичко и да продължат напред заедно... Естествено идва и финансовата част, когато не работиш само за себе си, за да си угаждаш с глезотийки, ами за да се грижш за друго човешко същество, което не може да е самостоятелно... Времето също няма да е твое, не може да ходиш нанякъде, когато си поискаш... Такива неща, тривиални, но важни, защото се променя целия ти живот... Когато детето е планирано, тези всичките неща са минали на дневен ред и са премислени... Та за мен на човека просто му трябва малко време, объркан е, лута се, но ще се оправи... Peace

Браво stelt77 , много добре си го казала!
mi mila пожелавам ти една лека бременност и цялата любов на човека до теб.Дано скоро излезете от тази ситуация, той бързо да се осъзнае и заедно да се наслаждавате на последните ви месеци като двойка, защото скоро ще сте вече тройка

# 61 22 юли 2008, 11:22 ч.

Мнения: 2 556

Дано се оправи!!!! Искрено го пожелавам.

Малко встрани от темата - за съжаление съвсем не всички мъже се трогват от видеозони, бебенца и т.н. Ако беше така, нямаше да има толкова изоставени бременни жени. Не знам как пишете, че не можело да има толкова безчувствени хора, които да не си искат собственото дете, аз лично съм виждала такъв екземпляр, който изостави бременната си приятелка да се оправя сама, а в родилното до мен едно момиче оставяше бебето си за осиновяване, защото беше непълнолетна и гаджето й беше избягало в чужбина. Подобни мъже са абсолютно безотговорни, но ги има, съществуват и си живеят живота. Искрено се надявам мъжа на авторката да не е един от тях!

# 62 22 юли 2008, 11:24 ч.

Мнения: 3 929

Когато разбрахме, че съм бременна, и двамата с мъжа ми не смятахме, че сега е моментът да имаме дете. Бяхме 29-годишни, живеехме без брак, на семейни начала. Аз обаче реших, че ще задържа бебето и ще го гледам. Говорих с мъжа ми и му го съобщих. Тогава той каза, че не му остава нищо друго освен да се съгласи с мене.
Някои мъже го осъзнават, други - не.

Ако приятелят ти има сериозни намерения относно вашата връзка, преосмислете наново всичко, поговорете и решете. Ако ти наистина си готова да понесеш всякакви последствия, сързани с раждането на вашето дете, роди го, гледай го, но бъди наясно, че можеш в един момент да се окажеш самотна майка. Въпросът не е само в това, дали ти можеш да се справиш с гледането на бебе и ученето, а и в това, че това дете може да расте без баща.

# 63 22 юли 2008, 11:36 ч.

Мнения: 35

Аз съм на малко по-особено мнение.... Не бива така да се пренебрегва мнението на мъжа за или против запазването на детето.Все едно насила да те правят родител и дори да не си готова за дете и да искаш да правиш аборт, бащата да ти забрани и да ти наложи да ставаш майка.
В случая бих приела,че приятелят ти не е готов за дете, казал го е по сто начина, млад е, живее му се, взимали сте предпазни мерки.Защо да е виновен? Не бих се успокоявала от истории как някой друг мъж бил реагирал отрицателно, па полсе размислил и детето му станало много мило.Защото историята познава много други истории,при които такова изнудено родителство кара мъжа да си хване шапката и да не поема никаква отговорност за детето,дори да не го вижда с години.
На твое място щях да задържа детето само ако съм убедена, че ще се справя с това да съм самотна майка.Може бащата да размисли,но на тази кълка не бих лежала, за да не си бия после главата ама как и защо.Как бил реагирал при назначения час за аборт нищо не означава... тя тежестта е на твой гръб,не на негов, защо да не се покаже загрижен за твоите чувства.Това, че щял да се разчувства като видел корема и т.н. е женско мислене, мъжете мислят по друг начин.

# 64 22 юли 2008, 11:45 ч.

Мнения: 806

Всичко е много индивидуално в такива ситуации. Някой хора са готови рано, други по късно. Аз съм на 27 той е на 30, при новината за Бебов той беше по щастлив от мен. Аз не бях много сигурна, че съм достатъчно отговорна за дете, но си го искаме и двамата.
А когато съм била на 24 изобщо не съм и искала деца. Но има хора готови още от ранните 20. Приятелят ти е прав за себе си. Ситуацията ти е малко сложна. Все пак ти го чувстваш вече твое си бебето, но мъжете не могат да го почувстват така. Заведи го да види Бебо при доктора, може да му се отрази добре.
Успех Praynig

# 65 22 юли 2008, 11:50 ч.

Мнения: 160

Ами дай да го убием, защото някой "не е готов." Имам бъпрос: защо всички са "готови" да живеят "на семейни начала" и никога нямат проблеми, когато правят секс, а винаги имат проблеми или не са готови, когато резултатът е на лице...

# 66 22 юли 2008, 11:55 ч.

Мнения: 3 743

Цитат на: Yoghurt в пн, 21 юли 2008, 14:12

Нашият син е на 10 месеца, бебето беше желано и от двамата, но си мисля че още не се е осъзнал таткото като отговорен родител и мисли повече за работа, футбол и други неща, така че може би си е до човека, а колкото до прегледите един едиствен път дойде с мен и щеше да припадне като видя видеозона, повече не повтори!
Надявам се вашият татко по-бързо да си промени отношението и да е щастлив, а на теб леко бременеене!

И при нас е подобна каринката. Макар че през бременността идваше на всички прегледи, след раждането работа, компютри и тренировки са по-важни от отделеното време за бебка. Не съм сигурна дали с времето нещата ще се оправят, но надеждата умира последна Praynig

. Нашето бебе си е планирано. Аз съм на 28, той на 26, не че това има значение Naughty

, по-скоро си е въпрос на характер Peace

# 67 22 юли 2008, 12:01 ч.

Мнения: 806

Цитат на: lids_law в вт, 22 юли 2008, 11:50

Не съм казала да убива детето. Даже не ми е минало през ума. Въпроса е как да накара таткото да го иска. Различно е когато не си на семейни начела.

# 68 22 юли 2008, 12:08 ч.

София
Мнения: 5 079

Не вярвам да си промени отношението, щом се чувства така. Sad

Такива хора не се променят никога. С или без деца, всичко се върти в периметъра на личната им свобода, удобства и егоизъм.
Ти трябва да избереш дали да продължиш живота си с такъв човек. И дали той заслужава да го направиш татко. Stop

# 69 22 юли 2008, 12:10 ч.

Мнения: 160

Мерси Албена, не те бях разбрала! Аха, различно е, съгласна съм . Laughing

Виждаме го и от постовете на мамите, които имат семейства, че като дойде изненадата, татковците може да не са на седмото небе, ама го приемат... При кохабитирането обаче явно нещата при много случаи не е така.

# 70 22 юли 2008, 12:11 ч.

Мнения: 4 753

Цитат на: lids_law в вт, 22 юли 2008, 11:50

lids_law направо ме убиваш с тези въпроси... ooooh!

Отпусни се малко де, какво си ги хванала тия "семейни начала" и ги разнасяш във всичките теми... Имам приятелки, които на по 14 години живееха с гаджетата си, така им харесва... Какво има да си готов, нанасяш се, като не ти хареса или се скарате - изнасяш се... Лесно е... Както вече казах, с бебето нещата се променят, какво толкова сложно има за разбиране... Thinking

# 71 22 юли 2008, 12:14 ч.

Мнения: 4 753

Цитат на: lids_law в вт, 22 юли 2008, 12:10

Мерси Албена, не те бях разбрала! Аха, различно е, съгласна съм . Laughing

Айде стига вече... Stop

Кохабитиране, медитиране... Естествено, че е различно, та човек като се омъжва осъзнава, че нещата вече са сериозни и че ще има и деца, без значение дали е планирана точната дата и час...

# 72 22 юли 2008, 12:23 ч.

Мнения: 806

Що бе Стелт?

Цитат на: stelt77 в вт, 22 юли 2008, 12:14

Цитат на: lids_law в вт, 22 юли 2008, 12:10

Мерси Албена, не те бях разбрала! Аха, различно е, съгласна съм . Laughing

Айде стига вече... Stop

Има и такива мъже. Не е всичко еднакво. Ако погледнеш колко много мъже не приемат децата си, ще се убедиш. И авторката има право да се притеснява. Ами млада, бременна, а той сега не иска и бебето. Аз щях да се притесня доста. Различно е когато се появи бебето. Трябва да си готов. И моите родители са се оженили заради мен но следва развод... не е така лесно да си излезеш ако не става и то с детенце.

# 73 22 юли 2008, 12:26 ч.

Мнения: 160

Ами да не задаваме "неудобни" въпроси тогава, щом за това е форума. Не дай си боже някой да изкаже неудобно мнеие. Не, не съдя никого, защото кой в Бг защитава семейството? Православната Църква? Държавата? Фактът, че има такива теми говорят, че не е толкова лесно това "ами като се скарат да се изнесат, и толкова..."

Семействата живеят на семейни начала, кохабитантите кохабитират... сори.

И не знам какво лошо съм казала, пожелах и успех и да си гледа детето. А за твое сведение иди в темата за вегетарянците и виж какви обиди се леят към хора, които на никого нищо не пречат, но никой не ги трие, нали... ех, де и ние да си имахме модераторка вегетарянка, нямаше вегетарянците да се чувстват като престъпници...

# 74 22 юли 2008, 12:37 ч.

Мнения: 806

Лидс съгласна съм. Не си казала нищо лошо. Все пак всички даваме мнение. Не се обиждай, хора всякакви.

Препоръчани теми

Не знам как да продължа и какво е редно

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: