имаш кофти подход към мъжът ти ...
- Публикувана: 22 юли 2008, 21:06 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2008, 13:04 ч.
Когато не може да се намери компромисен вариант?
Да, имаш кофти подход.
Ами подреди приоритетите си, щом въросът е наистина толкова съдбоносен, че различните ви позиции поставят брака ви на карта. Кое е по-важно-да стане така, както ти искаш или да запазите брака си?
Освен това мисля, че просто всеки от вас се е заинатил да постигне своето и да не отстъпи, а така трудно се постигат компромиси.
Ами подреди приоритетите си, щом въросът е наистина толкова съдбоносен, че различните ви позиции поставят брака ви на карта. Кое е по-важно-да стане така, както ти искаш или да запазите брака си?
Освен това мисля, че просто всеки от вас се е заинатил да постигне своето и да не отстъпи, а така трудно се постигат компромиси.
Благодаря за отговорите. Взех решение. Моите компромиси свършиха, малко по малко целият живот ми се превърна в компромис. Човекът просто не е дорасъл за семейство. И понеже моето решение е в интерес на децата- ще си ги взема.
Тежки думи... Дано имаш основание да ги кажеш, а не е само реакция на нараненото ти самолюбие и "меренето на мускули"
Иначе какво да ти кажа, докато бях бременна с мъжа ми изяснихме цялата концепция по отглеждането и възпитанието на детето ни. Имахме някои малки противоречия, но ги изгладихме - всеки си каза доводите, дискутирахме и т.н. Впоследствие също се е налагало да правим някои корекции "в движение", но пак така - след спокойно обсъждане и дискусия. Не е имало такива неща като "Аз съм права", защото нещата рядко са черно-бели, винаги има някакви нюанси, които човек може да не забележи на пръв поглед. Освен това отглеждането на децата не става по канонични постулати, то е път, по който всички заедно в семейството вървим, и съответно се налага да се съобразяваме - с пътната настилка, с метеорологичните условия...
Ако обаче имаш предвид нещо сериозно като прилагане на физическо насилие, тежки психически и емоционални манипулации и т.н. - тогава наистина си сбъркала човека и няма място за диалог.
Виж, ако става въпрос за дребни неща като на колко години да му купите gsm или от каква възраст да спи сам в стая - няма начин да няма начин да постигнете съгласие
Може да се каже, че за емоционална манипулация става въпрос. Крайна съм, защото чашата преля. Сигурна съм, че никой от вас не би търпял ситуацията в която съм. Затова и съм уверена в решението си. Още веднъж- благодаря за отговорите, беше ми от полза да прочета вашите мнения.
Аз имам същия проблем, но го реших след спорове и убеждения години наред. Просто си взех детето и си тръгнах. Сега го гледам както аз реша за добре и се чувстваме и двамата (с детето) много по-спокойни. Не чувам вече *Ама майка ми мен така не ме е гледала*, или *Майка ми две деца е отгледала и сме живи и здрави, значи така трябва* , на господина обаче сега му дойде друг акъл-*Ти си майката и ти решаваш кое е най-доброто за детето.*Въпроса е докога ще е на това мнение. 
Достатъчно ли е ако кажа, че от мен се очаква да работя на пълен работен ден, изцяло да въртя домакинството (всякаква помощ ми се отказва- дали от негова страна или чужда), както и грижите около децата? Ако е малко мога да продължа.
Значи правино си взела решение, че този мъж не ти трябва
Достатъчно ли е ако кажа, че от мен се очаква да работя на пълен работен ден, изцяло да въртя домакинството (всякаква помощ ми се отказва- дали от негова страна или чужда), както и грижите около децата? Ако е малко мога да продължа.
Я се заслушай малко и в неговите доводи. Не можеш да казваш, че ти си правата- всеки е прав за себе си и не винаги е в сила това:*Ти си майката и ти решаваш кое е най-доброто за детето.*
