Ти питаш какво би станало, ако не си рискувала. Аз ще те питам какво би станало, ако мъжът ти не ти беше ударил "едно сериозно рамо" или ако я нямаше тази "гарсониерка", от която да ти дават наема? Така, както го описваш излиза, че не си започнала на голо поле с една гола заплата. Не ми се иска да мисля, че си си избирала мъж, който да може да ти помага за кредита.
Веднага ще ти отговоря. Ако мъжът ми не беше ударил едно сериозно рамо, щяхме да направим същото, но за две-три години (т.е. да си погасим кредита). Не за една. На втория въпрос - ако не получавах наема от гарсониерката, просто щях да свия разходите (повярвай ми, имаше накъде). Последният критерий, по който бих си избрала мъж, е това - дали ще ми помага или не за кредита.
Но пък точно това доказва, че винаги може да се появи отнякъде сума, която може да се използва за предсрочно погасяване.
Също така, може да се изпадне в ситуация, в която не могат да се плащат вноските - ами тогава имаш какво да продадеш.
Защо да не можеш да прочетеш такава история? Аз лично се сещам поне за 4-5 такива - на мои приятели и колеги. И живеят под наем, докато се построи жилището; и самостоятелно са събирали за първоначална вноска (виж, за 100 % финансиране просто не се сещам някой край мен да е минал през тази схема). А история, в която семейство живее под наем и се справя самостоятелно? nikol, мисля, беше направила доста точно изчисление - разходи за наем, разходи за вноски по кредит.