Кога и как научихте децата си да си казват, че има пиш?

Моят син говори вече, та не е проблем да ми каже кога му е студено, топло, има ако и т.н. Щом казва че му се ака и може да стиска докато стигнем до в къщи значи може да каже и когато има пиш, но трябва да му се каже и покаже, че има и друг начин, различен от този да пишка в памперса. При нас сега е момента! Без помощта на мама няма да може, впрочем ще може, но ще е късно и може би когато види от другите деца...и започне да се притеснява. Аз съм за това да го уча! Да му показвам и т.н. На мен ви се вижда странно като видя дете на около 3 години с памперс, но явно при някои деца става много рано а при други много късно. 
Надявам се при нас да стане на време!

Това си е някаква твоя теория, която няма нищо общо с практиката
Не сравнявай развитито му в една насока с пишкането, това, че може да прави нещо, не значи, че физически е готово и за другото.

Става дума за физиологични неща, на които ученето вреди - прохождане, пишкане и т.н. трябва да станат, когато детето реши, а не майката, за да не се чудиш после защо има нощно напикаване и др. проблеми.
Сега ще се "дресирате" няколко месеца или половин година, докато започне.
Без учене това време ще е същото.

Нееее, аз не искам да го дресирам. Далеч съм от това! А практиката и тя е относително понятие и не само при децата. Трябва да опитаме за да разберем. Ако не може или не иска аз няма да го насилвам и на всяка цена да държа да стане сега!  Ще опитам пък ще видим как ще стане, ако не стане сега ЗДРАВЕ да е! Поне ще сме опитали!
А аз вси пак познавам детето си и знам, че няма да му е нужно много време да се научи!

Така е! Пък и нощното напикаване не се дължи на приучаването към гърне в по-ранен етап според мен!

Дъщеря ми беше на 1 и 11 м., когато махнах памперса и я оставих по гащички. Научи се за 1 ден директно на тоалетната, а след няколко дни си казваше самичка, че й се пишка.
Не съм я карала нищо да прави. Просто детето трябва да е готово.

Все още не съм  Правила съм опити, но като не става не насилвам.

На 1г и 3 месеца. Благодаря и на майка ми за търпението, защото беше лято и Боби беше при нея за 1 месец. С общи усилия (но не с насилие върху детето) успяхме.
С нощно напикаване няма проблеми. 

 Мисля, че по "памперсния въпрос" универсални рецепти няма-до голяма степен успехът на единия или другия подход виси от индивидуалните особености на детето, като имам предвид не само физиологичната готовност, но и психиката, характера на дребосъка. При някои деца и в точно определен момент "дресировъчният" метод (не се заяждам ) работи, при други води само до дълги месеци въртележка между гърнето,пералнята, машината за пране на килими, излишни нерви за мама, рефлектиращи върху набеденото за несправящо се дете и пр.  Трябва да се опитва чрез деликатна помощ,  без това да става фикс-идея и основна тема за коментар, включително пред детето, в кварталната градинка.
 Ето един отрицателен пример в мое лице . Монтирах дъщеря ми на гърнето доста преди да навърши  годинка, като бързо се научи каквото трябва и няколко месеца цялата фамилия бе много горда. До момента, в който тя установи, че създаденият условен рефлекс няма нищо общо с нейната бореща се за изява и ежеминутно себеутвърждаване индивидуална воля (едва ли точно така си го е формулирала, де  ) и тя просто отказа да има нещо общо с гърнето повече. Говореше свободно, инструктираше ме как и кога е необходимо да я преобуя, но отказваше да си казва за тоалетната. Така до 2,5 г., когато на морето се напишка точно два пъти(без памперс) и от раз започна да ползва тоалетната и да си казва.  
 С двамата ми сина започнах с опитите доста по-късно, дори прескочих  етапа с гърнето, когато установих, че води само до писъци и безрезултатни лекции за неговото предназначение( повечето от които те четяха на мен, защото трудно млъкват от доста дребни) и  по същия начин просто махнах памперса на морето към 2,5 г.и за седмица започнаха да ползуват направо тоалетна.  Та така. Споко, моментът все някога настава .

na  2g. i 1 mesec,mnogo lesno stana-neo4akvano lesno.Za 2 dena sama po4na da si sqda na gyrneto i da si vyr6i i dvete raboti

Детето "само" се научи.Навърши 3 години и от раз свалихме памперса /мислех,че никга няма да го свали/,казва си,когато има пиш и инциденти не сме имали.
Това,което ме безпокои е че не иска голямата нужда да я свърши в гърне,а настоява в този момент отново да и се сложи памперс.
Надявам се до септември да овладеем това положение,както и да махнем памперса по време на сън.

От началото на лятото е без памперс през деня, казва "пиш", но в повечето случаи закъснява и гащите са вече мокри, но се доизпишква в гърнето или в градинката.
Основният проблем при нас, всъщност е, че като каже "пиш", започва да бяга в обратната посока и докато я хвана, вече е късно...  Приема го като игра. 
За голямата работа, обаче, нямам идея как да стане... говоря, обяснявам... ама чуваемост - нулева! 

Започнах да слагам дъщеря ми на гърне от 6 месец и да я изпишквам. Донякъде се и налагаше - така и аз можех да отида до тоалетната    така си седяхме и двечките на гърне!  
То тя и си беше готова според мен - само чакаше да и махна памперса и се напишкваше на секундата. А и толкова го мразеше тоя памперс! Голям зор докато и го сложа!

На 11 месеца махнахме дневния памперс (от 7-8мия бях започнала често да я изпишквам на ръце). От тогава и редовно си ака в гърнето! Просто веднага след събуждане я слагам на гърне и тя сама си казва дали има ако - просто не дава да я вдигаме докато не свърши.
Сега - на 1 година и почти 3 месеца дори ходим на разходка без памперс и само ако знам, че имаме пътуване или че ще се забавим дълго тогава слагам памперс. Само веднъж ми се е напишквала на разходка.

Вече си казва и сама - по-скоро показва, тъй като не говори още достатъчно. Просто идва до мен и започва да издава едни характерни звуци   и си вдига блузката. Е, ако съм се улисала в работа (или във форума ) - не винаги я разбирам навреме и имаме и ние мокри гащи, но не превръщам това в драма. Просто се преобуваме.
Още на сме махнали нощния памперс - но тя все още "пийва" доста кърма нощем...Като е готова - ще махна и нощния, надявам се скоро...

Относно теорията за психическите травми, които ще нанесем на детеце, ако не го оставим с памперса поне до 2 годинки...Момичета недейте така - ако това е вярно то всички поколения преди памперсите трябва да сме "повредени" и напикаващи се!   питайте вашите майки кога са ви махнали пелените и дали сте имали проблеми след това.

Не че отричам връзката между ношното напикаване и насилственото слагане на гърне. Тук ключовата дума мисля е "насилствена". Ако се наблюдава детенцето, ако се хване естествения ритъм на физиологичните му нужди, мисля че проблем не може да има... А това става най-лесно като се махне памперса колкото се може по-рано...

На 2 години и 10 месеца, писна ми да купувам памперси, свалих му ги, обясних кое къде се прави, преди това въобще не съм се занимавала да го дебна като империалист кой квото ще да ми разправя - дебнене си е това "от 10 месечно си ходи по нужда само"

Майка ми и всички бяха възмутени до дъното на душата си че не ходя по детето и не го карам да пика през 10 минути в гърнето.

Само един път от тогава се е напишкал през нощта и то защото яде диня в огромни количества.

Беше на 2 години, като махнах дневният памперс, а сега на 2,8 нощният. Научих я с многоооо повтаряне  и питане има ли? няма ли?
Имах предишни опити през лятото, когато беше на 1,8, но тогава просто не беше готова и аз я оставих. Противник съм на това да се създават насила режим за физиологични нужди. Когато умственият му багаж позволи да разбере какво се иска от него, тогава се залових да обеснявам