Лятна Канадска тема -28

Огънче, аз като съм тръгнала от яслата, та докрая, до предучилищна в детската градина съм плакала всеки ден като ме водят. Това може би ми е най-тежкият период в живота. Ядях пясък, за да се разболея и да си стоя вкъщи с мама. Децата са различни, в никакъв случай не може да се каже че всички свикват лесно с градината. Някои никога не свикват.

escorial благодаря за координатите   

heureuse това последното за детската градина беше много оптимистично ... добре че не ми го каза преди ние да тръгнем на градина 

oganche въпроса е че ако Вики така посреща всяка промяна то всеки опит да тръгне на градина ще е съпроводен с рев тъй че сега поне сте напреднали по пътя, а иначе ако я спреш сега после ще трябва наново да ги преживяваш и тия 2 седмици. Освен това въпроса със свободните места в детските градини продължава да си е проблем. Дай някакъв относително обоснован срок за свикване с градината. При нас във втората градина казаха така - от 2 седмици до 3 месеца е обичайния срок за детето да свикне. И особено ако никога до този момент не е ходило на градина срока е нормално да е по-дълъг.   

Здравейте!
Мерси за споделените мнения за тръгването на градина. Явно ще постъпя според ситуацията. Жената няма опит с постепенно оставяни деца, все се е случвало родителите да са заети и да ги оставят за цял ден от началото.
Според майка ми (детска учителка) не трябва много да протакам нещата, тя предлага нещо като варианта при Благи - 2 часа, 4 часа/до обяд, със сън и цял ден. Като се надяваме Раян да свикне за тези 3-4 дни, в противен случай сменяме тактиката.
Пеличка, браво на Фло, самостоятелна мацка излезе. Какво по-хубаво от това да й харесва там, където трябва да е по цял ден - в градината. Кога е великото пренасяне?
heureuse, аз пък като съм тръгвала на градина, не съм плакала въобще и майка е изпитвала ревност дори, как така другите плачат за мама, пък аз - не.  Обичах да ходя, спомням си. Тягостно ми беше само, когато останех последна за вземане, което не се е случвало често.

oganche, дано скоро да свикне малката красавица! Може би наистина е по-чувствителна и затова реагира така. Струва ми се, че доста бавно увеличават времето във вашата градина. Но това са само разсъждения на глас, ще видим какво ще стане и в нашия случай.

Момичета, не знам за вас, но аз лично мисля, че е време да тръгвам на работа и въобще да съм сред повече хора. Майчинството е нещо прекрасно и неописуемо, но от толкова седяне вкъщи вече се чувствам някак обезличена и доста по-нерешителна по отношение на работа... Да не говорим колко ми западна френския за това време, а английския е тясно специализиран.  Идеалният вариант за мен би бил работа на непълен работен ден - хем да съм сред хора с теми на разговор, различни от бебешки/детски, хем да продължа да отделям достатъчно внимание на сина си.
Успех на търсещите работа!
И накрая - моето съкровище на 1г.

Мрск и аз съм така за "майчинството"  . Време ми е отдавна да тръгна на работа. Честно казано след няколко часа в стария ми офис просто се почувствах себе си. Почувствах се полезна и точно където трябва да съм. Хващам първата подходяща работа която ми се изсипе!!!

За градината.. ние почнахме да я водиме и да оставаме там с нея за по 2 часа, преди спането. Татко и я води, моя приятелка я води... всичко наред! Играе с децата, яде (не може сама все още, но си хапва), но с мен е някакъв ад. Ужасно се държи, за щяло и не щяло се гуши в мен, отказва да посрещне трудните моменти (т.е. сблъсъци за играчки например). Съответно, аз няма да я водя, но ще я взимам.
От другата седмица ще я оставяме за сутринта и от 2ри септември, ако не прави такива истории като сладкишката на Огънчето почва по цял ден.. да видим. Притеснява ме яденето и спането, че и ние мнооооого трудно заспиваме. Засега съм оптимист, пък каквото стане.

Heureuse - аз бих им звъннала за да съм сигурна ако не друго, че няма нужда да разчитам на тази работа, колкото и да ми е апетитна и да се надявам до последно. А иначе давай напред, знам колко е трудно когато се навиеш за някоя позиция и не стане работата.. мойта тактика е просто продължавам и това е. Стискам палци!! 

oganche,ние го изживяхме този ужас миналата година и то детето ми беше на 2г. и половина(т.е. уж по-разбираше),един ден дори директорката ми каза,че май е добре да го отпиша от градината,защото нямало никога да свикне.Е,свикна,пък и като го виждах,че спи и се храни(което не беше малко) си знаех,че постепенно всичко ще отмине.Просто някои деца са по-чувствителни и се иска повече търпение от всички.А пък и твоето е мъничко и скоро ще забравите за проблемите.
А, искам да те питам в коя градинка е детето?

Здравейте момичета! Ех, защо Габи по отношение на детската градина не беше като MrsK,  ами май е като майка си На мен тази тема ми е много болезнена. Но имайте предвид че заради нестандартното работно време на родителите ми мен са ме дали направо на седмична детска ясла (слава Богу градината не беше седмична), та може това да е усложнило нещата. И аз с баткото съм имала случаи когато вече уж тръгнал стабилно на градина по цял ден, заведа го и не издържам на плача му и го връщам вкъщи. И после таткото, като по-коравосърдечен, го водеше лично Но имаше един случай когато детето вече беше свикнало и изведнъж явно нещо беше преживяло, защото започнаха страшни ревове. Като наближавахме градината ревът ставаше неописуем. Тогава решихме да го оставим вкъщи за 1 месец (ама си имаме баба) и тогава да го пуснем. Оказа се правилно решение. Та си мисля че в някои ситуации не трябва много да се насилват нещата. 
За работата - отказаха ми, ама казват че вероятно през септември щяло да има следващ кръг на селекция и за него щели да ме имат предвид. Ама аз не разчитам. Аз нали през майчинството прждължих да работя на непълно време, работата не ми е залипсвала, дори наистина се чувствам неподготвена да оставя Габи за цял ден. Просто от преди да родя си мислех че след края на майчинството е добре да направя по-радикална промяна в кариерата. Ще търся, ама не с много обяви, много селективно, само позиции които много ми харесват.  Лека вечер на всички!
Бебе Райън е голям сладур

ех, да можех да имам едно бебче като вашите на по 1 година - абсолютни разкошотии  , едва ли щях да се замислям за работа и  да си мисля, че съм безполезна, обезличена или затъпяваща ... Едно време сигурно така съм си мислела, щом съм била такава кукувица да не прекъсвам следването си, после докторантурата с двете си бебета. Сега ако ми падне, минимум до 3 години ще си седя в къщи да си ги гледам, ако мога и до 5 - когато тръгне на училище. Имайте предвид, че съм била една от най-"про" ясли, детски градини и колко е гот детето там да си играе и да общува с другите себеподобни. Никой не можеше да ме обори колко е полезно и за двете страни. От днешна гледна точка строго се съмнявам, че е било добре за децата ... ама не заради болестите, а заради наистина крехката възраст и така необходимата връзка с майката/бащата на възрастта от 1 - 3 г. Ние им даваме почти всичко през това време, най-доброто от себе си, и никои 3-4 часа не могат да го заменят. В детската градина ги пазят, хранят, обслужват, но не могат и не искат да им дадат това, което родителите биха направили за децата си, не биха ги разбрали и обгрижили и наполовината с това, което вие ще направите. Това си е само един монолог ... не ми се сърдете  Много са ви готини малчовците и страшно ви завиждам   

Грийндрийм, напълно съм съгласна с теб 

greendream чудесно е да има различни мнения. Аз лично нямам нищо против да си седя в къщи и да си гледам детето но дори да можех да си го позволя пак не бих го лишила от градината - просто щеше да ходи там за значително по-кратко време на ден, а като е болно ще си седи в къщи да се гледаме докато се излекува напълно. Да ама не .... та понеже не става си хващам собствените желания и си ги слагам настрани за да не се дразня допълнително и да си губя времето в напразни мечти.

Тъй като ви занимах с нашата проекто-операция да кажа че за сега се отлага поне с 2 седмици поради факта че сме болни - то всъщност вече се оправяме но все още сме достатъчно болни за да не ни оперират. Междувременно докато измислят дата за операция аз ще продължавам да се надявам да ни се размине изобщо и въобще това мероприятие. Ще имам и възможност да потърся други решения на въпроса въпреки че до тук кой-знае какво не съм прочела, но никога не е късно да изникне нещо.

Да питам и нещо друго - давате ли на децата нещо подсилващо имунната система?

Едногодишния Раян е голям бонбон - ние сме със същото столче за хранене между другото. Само дето вместо таблата отгоре си ползваме играчката фази на растежа - взехме много да се разсейваме по време на ядене, но и много зависи какво ядем де. В този дух на мисли да похваля малкото диване, че днес ми изяде филията с лютеница и сирене. Страшни мустаци имахме накрая.

МрсК, най-вероятно на 30-ти ще се местим. Не сме питали още за камион де, ама се надявам да няма проблем, ако отидем на самия ден, а не предварително Флоранс ще тръгва на градина на 2-ри септември, тъй че ще споделям как вървят нещата Гледам Раян се е забавлявал добре на рождения си ден, с Габи ако не ме лъжат очите

Пчеличка, страшен физиономист си
Шеметче, не давам и нямам намерение да давам нищо подсилващо имунната система. Нали затова кърмя. Между другото може и да съм споменавала тук че баткото като беше на годинка и нещо, го лекувахме с хомеопатия заради астмата. Той освен това и беше започнал непрекъснато да боледува, въпреки че не ходеше на градина. И с това лечение освен че спряха астматичните пристъпи, но  и детето спря да боледува - години след това не беше вдигал температура. Хомеопатично лечение, продължило 6 седмици, му осигури здраве дълги години занапред. Той и сега почти никога не боледува, а е на 12 години. Колко кравешка коластра и не знам си какво още трябваше да изпие ако бях тръгнала по този път.  Та за мен разните там хранителни добавки не са истинското разрешение - ефектът им е временен и несигурен.

heureuse, ох дано не сме толкова тежък случай, че ми настръхнаха косите от това, което написа:)

shemet_neveroiaten , честно казано точно това се надявах някой да ми напише Смятам да не я спирам от градината и ми беше гузно, ако само аз смятах така. Пък ще видим какво ще стане?! И стискам палци да се разминете с операцията

MrsK , Честита ви Първа годинка! Бъдете здрави, усмихнати и леко палави!

Veni, ние живеем в Ласал и детската ни е "Brindami". А вие за колко време гору-долу свикнахте?

shemet_neveroiaten ,
Ние пием мултивитамини. Аз, мъжа ми и децата.
Но не какви да е, а специално тези: http://www.drinkyourvitamins.com/
Правих доста сериозно проучване по въпроса с мултивитамините и стигнах до тези, като най-богати и съдържащи истинските количества от всеки витамин в тях. Тези, които масово се продават по магазините са много бедни на витамини реално. Между другото, така е по закон....интересен закон...
Ето една статия за витамините, които ние пием: http://www.naturalnews.com/009457.html
И още няколко статии, пак за тях: http://www.naturalnews.com/Ola_Loa.html

Да, и аз давам на Виктор витамини от ден 1 на градина. Незнам колко това го предпазва, но все пак правя нещо. Имаме си ваксините. Все пак направила съм каквото мога на този етап. Може би другото положително нещо е фактът, че са само 3 деца. Според мен колкото повече деца, толкова по-голяма циркулация на вируси. Но, хей, не е ли по-добре да минат шарките, например, докато са още малки. Моето мнение е "за" градинината като част от възпитателният процес, като част от естествения растеж на детето.
В началото ревеше и на мен ми се късаше сърцето и се раздирах от самообвинения.
В началото неискаше  да заспива сам там, докато в къщи си спеше самичък. Така жената ми сподели, че ако продължава дълго няма да може да го гледа. Но след няколко дни той ядеше, спеше и си играеше... свикна и с жената. Но имаше момент където още щом направихме завоя по уллицата и наближавахме къщата  се съдираше от рев.
Много зависи от подхода на гледачката. Тя го заиграваше и той след 5 мин забравяше. Сещаше се да реве когато ме видеше на вратата да го взема Сега ваобще не реве и веднага щъпурка из къщата им като че ли цял живот там е живял.
Всяко дете е индивидуално и някои деца отнемат повече време да свикнат. Аз съм съгласна с Шемета, че ако се прекъсне посредата детето съвсем ще се обърка. После ще е още по-трудно.
Но ако пък продължава твърде дълго, може и да е проблем.
Успех !   

Брррррр, тук нещо захладня, пак почна да вали. Само дано да не е краят на лятото 

Момичета, някоя от вас води ли детенцето си в школата по танци на Жени Иванова в N.D.G.? Отзиви?