Оххх, не6то ми е време да си лягам май, 6том те нарекох с мойто име 
Sorry Лиле
Sorry Лиле
- Публикувана: 25 юли 2008, 23:10 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2008, 14:44 ч.
Споделят ли мъжете ви чувствата си?
Здравейте, аз чета редовно, сега вече се престраших и да пиша.
Голямата ми мъка е, че мъжът ми не споделя никакви свои чувства, как е при вас?
Може ли, когато негов близък човек почина(преди 4 години), абсолютно нищо да е казва, а само да си плаче? Нормално ли е?
Нормално ли е да НЕ ми казва за какво са се сдърпали с родителите си? Дори и да е заради мен?
Нормално ли е да не ми разказва как е минал денят му?
Ние сме женени от 5 години, имаме датенце. И преди не споделяше особено много, но сега е още по-зле.
Ние съпругите не сме ли тези, които да ги изслушват, успокояват.... аз съм отворена към него и вече много дълго време чакам той да се отпусни, но дали? Трудно е да се живее с такъв човек.
Какво е вашето мнение по въпроса?
Голямата ми мъка е, че мъжът ми не споделя никакви свои чувства, как е при вас?
Може ли, когато негов близък човек почина(преди 4 години), абсолютно нищо да е казва, а само да си плаче? Нормално ли е?
Нормално ли е да НЕ ми казва за какво са се сдърпали с родителите си? Дори и да е заради мен?
Нормално ли е да не ми разказва как е минал денят му?
Ние сме женени от 5 години, имаме датенце. И преди не споделяше особено много, но сега е още по-зле.
Ние съпругите не сме ли тези, които да ги изслушват, успокояват.... аз съм отворена към него и вече много дълго време чакам той да се отпусни, но дали? Трудно е да се живее с такъв човек.
Какво е вашето мнение по въпроса?
Когато ми се случва нещо си представям как ще му разкажа, а той не се прибира навреме, сяда да гледа телевизия, не проявява никакъв интерес.....
Така разказите ми са само в съзнанието ми, а той почти нищо не ми разказва, а като седнем в компания е душата на компанията, все нещо разказва.....
Аз няма да се разделя (ако го направя), защото
си търсиш причина да се разведеш, няма смисъл да обвиняваш мъжа си че не искал да си споделя чувствата.
Човекът си е такъв просто. Вие за нещо говорите ли си?
При мен в началото на връзката ни беше така, той и сега много не обича да демонстрира чувствата си, но съм го приела такъв. И все пак не е както беше преди. Просто като му споделях някакви мои проблеми с родителите ми например и той с времето се отпусна и вече ми казва доста повече, дори и с близките си понякога съм го хващала, че си говори по-искрено и по-отпуснато.
Не знам защо според ДЖЕЙН (чиито мнения по принцип ми харесват много) да го предразположиш е глупаво (не говоря да го предразположиш като му сипеш една ракия де)
. Само мъжете ли трябва да правят някакви неща за нас?
При мен в началото на връзката ни беше така, той и сега много не обича да демонстрира чувствата си, но съм го приела такъв. И все пак не е както беше преди. Просто като му споделях някакви мои проблеми с родителите ми например и той с времето се отпусна и вече ми казва доста повече, дори и с близките си понякога съм го хващала, че си говори по-искрено и по-отпуснато.
Не знам защо според ДЖЕЙН (чиито мнения по принцип ми харесват много) да го предразположиш е глупаво (не говоря да го предразположиш като му сипеш една ракия де)
. Само мъжете ли трябва да правят някакви неща за нас? 
Често явление при мъжете е да са по затворени и да не могат да говорят , особено за чувства.
На такива хора като се настоява става още по зле.
Пък и всеки си има моменти, когато не му е приятно да го притискат да говори.
В нашето семейство аз съм плямпалото и общо взето с ченгел съм се научила да вадя думите от устата на съпруга си. Дори като по млада много ми тежеше, но сега когато той повече говори, на моменти се усещам, че изобщо не искам да го слушам, дори се дразня , когато започне да ми се обяснява, ако в момента на мен ми е напрегнато и не ми е до това.
Така, че ти си прецени до колко можеш да понесеш ситуацията. Думите "трябва ли да се разведа" за абсурдни. Няма човек, който може да каже за друг това дали трябва да направи нещо или не, нито пък има право.
На такива хора като се настоява става още по зле.
Пък и всеки си има моменти, когато не му е приятно да го притискат да говори.
В нашето семейство аз съм плямпалото и общо взето с ченгел съм се научила да вадя думите от устата на съпруга си. Дори като по млада много ми тежеше, но сега когато той повече говори, на моменти се усещам, че изобщо не искам да го слушам, дори се дразня , когато започне да ми се обяснява, ако в момента на мен ми е напрегнато и не ми е до това.
Така, че ти си прецени до колко можеш да понесеш ситуацията. Думите "трябва ли да се разведа" за абсурдни. Няма човек, който може да каже за друг това дали трябва да направи нещо или не, нито пък има право.