Литературен клуб - VІІ

 Ерих Кестнер ми е много любим- чела съм всичко по 100 пъти, особено "Трима мъже в снега" и " Откраднатата миниатюра".

Tsugumi -да нова.На издателство Пан.
VENIAND -не съм чела Трима мъже в снега,нитоОткрадната миниатура-кажи нещо повече за тях

Не съм VENIAND, но и на мен са ми любими последните - не са детски, а много приятни, неангажиращи книжки.

Котка, ти е дала много добро определение за тях- много приятни, човешки книги.

За да не съм само със стандартното Запис да споделя, че много ми обогатихте и без друго километричния списък за панаира на книгата
Видях в темата купища мои любими книги - къде оспорвани, къде харесвани така безрезервно, както ги харесвам аз Само ще кажа, че на мен Майсторът и Маргарита твърдо ми стои в топ 3 на любимите книги от всички времена, а Улица Консервна и Благословеният четвъртък на Стайнбек са малко зад нея Гроздовете на гнева не харесах, На изток от рая обаче ми е също много любимо
Много ме заинтригува и тук, и в темата в Клю-то колко много български книги споменавате - аз от години не съм чела български автори ( с изключение на класиките, които си препрочитам с голямо удоволствие периодично). Сега съм наваксала с трилогията за Кракра Пернишки (такъв тип исторически книги обичам, така че не ги водя към съвременната бг-литература), макар че я изоставих преди известно време и още не съм я дочела, защото загубих настроението за нея - като ми се появи пак, отново ще си я подхвана с голямо удоволствие
И се присъединявам официално към литературните помияри Чета абсолютно всичко - включително любовни романи, от всеки тип Нора Робъртс си ми е любима, особено ирландско-келтските й книги - имам всичко в електронен формат и като ме избие сачмата, чета с дни
Иначе в момента съм потопена във фентъзи - дочитам последните книги на Тери Гудкайнд от Мечът на истината, вече ми доскуча здраво, но ще го дочета на инат И после ще боря Малаазанската хроника на мъртвите - ужасно много я спрягат за велика, но се съмнявам, че след Песен за огън и лед на Мартин (между другото всеки момент трябва да излезе илида е излязла вече на английски петата част) нещо може да ме възторгне толкова

hedra, добре дошла!

Тъй като отдавна не съм писала за прочетените от мен книги, а и тъй като напоследък чета най-вече книги от Предай нататък книга, ще копирам отзивите си от форума там:

"Кабулският книжар" - Осне Сейерстад

Книгата ми беше интересна и увлекателна, но определено не отговори съвсем на очакванията ми.
Може би защото очаквах нещо подобно на книгите на Халед Хосейни, а не толкова документализъм.
Точно такива бяха усещанията ми при прочита и - че чета репортажи. Бях погледнала задната корица, но в един момент забравила за авторката на книгата. Когато за пореден път ми се натрапи усещането за журналистически репортаж, погледнах отново - и всичко си дойде по местата - авторката е всъщност журналистка.
Затова и книгата е не толкова вълнуваща, колкото любопитна.
Не те докосва, но пък предизвиква интерес.


"Изумление и трепет" - Амели Нотомб

Това е всъщност първата книга на Амели Нотомб, която чета.
Отзиви за нейни книги често са предизвиквали интереса ми, но така и не бях чела нищо досега.
Тази я прочетох за около час. Чете се много бързо, лесно, увлича. Освен това е забавна, интересна, различна като усещане.
Хареса ми.


"Кака Понсуни" - Кон Джи Йон

Книгата не ме впечатли особено.
Чете се лесно на пръв поглед, но лично на мен ми трябваше повече от седмица, за да я приключа - не ме увлече по никакъв начин.
И може би затова сега ми е толкова трудно да напиша отзив - просто книга, която скоро ще забравя, защото в нея не е имало нищо, което наистина да ми е направило впечатление.


"Улица без име" - Капка Касабова

Ако трябва да определя тази книга с една дума, то тя би била "носталгия". Ако мога да използвам две, бих добавила и "горчивина".
Върна ме много назад във времето, извика десетки спомени. Често имах усещането за "дежа ву" - "да, точно така беше", "да, това и аз съм го изживяла".
Припомних си разни забравени моменти, емоции, усещания.
Научих нови неща - обичам книги, от които научавам нещо.
Но книгата ми нагарчаше твърде много на моменти. Искаше ми се да е малко по-оптимистична като усещане. А не да се чувствам така, сякаш живея на забравено от Бога място. Защото и да е истина написаното, погледът и отношението са тези, които обагрят нещата в техните краски.


"Отвъд килера" Уилям Уортън

Преди малко затворих последните страници на тази книга и все още съм под влиянието и... Малко ми е тъжно, леко меланхолично - като след края на хубаво изживяване.
Но книгата наистина ми хареса, четенето и беше удоволствие във всеки един момент. И заради историята, и заради стила на автора.
Като настроение тази книга се доближава по-скоро до "Последна любов" и "Татко", отколкото до другите книги на Уортън.
Препоръчвам я на всички, които го харесват.

hedra , много приятно ме изненада с новината , че скоро ще излезе 5 том на "Песен за огън и лед"- любима ми е . От Малазаанската съм чела само първият том, става, чакат си реда следващите томове, сега съм на "Хрониките на Амбър".За съжаление май не съм чела нищо от Тери Гудкайнд, но ако става и него го почвам .

{Тони} , благодаря за Уортън, не знаех за тази книга. Любим автор ми е.
Аз поради липса на нови книги си чета отново за кой ли път Тери Пратчет.

Препрочитането на Пратчет и за мен е любимо занимание  Винаги има захваната по някоя от неговите истрории, особено тези за вещиците  И всеки път откривам по нещо ново.

Да се включа в темата за Ерих Кестнер с много радост и носталгия към детството препрочетох "Малкия мъж  и малката мис" е мнооого ми е любима, винаги съм се чудила що не е сред най-популярните Кестнерови произведения.

Да споделя с радост открих в едно предаване на "Голямото четене", че имаме обща любимост с Параскева Джукелова - "Фиеста" или "И изгрява слънце" ма Хемингуей. И за мен е под номер 1 в любими книги.

А напоследък чета и аз от "Предай нататък книга" - с удоволствие прочетох "Тайният живот на пчелите" дори я търся за да си я купя, не успях да прочета "Наръчник по когнитивна магия" - нещо не ми е до фентъзи тези дни. Чакам с нетърпение "Вино от глухарчета" много я обичах на 18-20, да видим сега. Искам да си  припомня историята, че в главата ми е останало само топло, леко носталгично чуство и да прочета после "Сбогом лято". А междувременоо продължавам да търся "Последна любов" на Уортън, за жалост безрезултатно.

Туй от мен за сега. Вълнуващо четене на всички

По препоръка на Вероника реших да прочета нещо от Франсояз Долто, взех си от библиотеката на Френския институт La cause des enfants и Les etapes mejeures de l enfance. Нямам още цялостни впечатления, защото не съм напреднала особено в четенето, но може би фройдизмът и едиповия комплекс ми идват малко в повече. Иначе има любопитно виждане.

Горещо препоръчвам " През гранично пътуване"  на Ерих Кестнер.

А, това не съм го чела, благодаря за препоръката.

Аз взех лятото от нашата психоложка "Всичко е език", любопитно ми беше, тъй като Долто е емблематично име. Останах с леко смесени чувства - някои неща много ми харесаха, други тотално не съвпадат с моето усещане за нещата (ама все пак аз съм си обикновена майка, а не психолог).
А понеже погледнах вчера да видя кога точно трябваше да излезе, установих, че Дж.Р.Р. Мартин отново си е променил срока, в който да излезе петата книга от Песен за огън и лед Така че нямало да е сега, а чак април месец Ще почакаме още - поне си струва

Аз също не съм особена почитателка на Фройд и понякога фройдистката терминология в книгите й ми натежава, но същността на идеите й, подкрепени с успехите от психоаналитичната й практика, ме изумява с прозренията си.

Прочетох "18 % сиво" на Захари Карабашлиев. Хареса ми. Прекрасна комбинация от пътепис, екшън, любовна драма, книга за американската мечта и елемент на невероятност. Много отдавна не бях чела български автор, който да ми хареса. Не че накрая оставаш обогатен с нещо, но е динамична и увлекателна. И за пореден път виждам Америка от друг ъгъл.

Баба Франсоаз Долто винаги си е била такава - нееднозначно приета. Но има доста верни неща, няма как да се отрекат. Преди ми се струваше прекалено, че иска на тийнейджърите да им се позволява да работят от 14-годишни и да могат да са самостоятелни. Все повече  се убеждавам, че това не би било експлоатация на детски труд и че някои младежи наистина искат такава възможност. Любопитно ми е, някой пробвал ли е да обяснява на бебе семейните проблеми? Тя твърди, че ако се обясни на бебето какво става, то ще се успокои и ще спре да плаче. Е, някой да е пробвал?