Какво добро направихте?

То никога не се знае кое е за добро и кое за лошо.Нали се сещате за приказката за врабчето, котката, кравата и л....то.

Според мен темата не е за писане ...
За размисъл е .
Аз си отговорих .

доста и си платих за всичките.

Да разкажа какви добрини съм направила не допринася по никакъв начин за душевния ми конфорт. Просто не го мисля, правя го когато трябва. И не му отдавам значение. Виж, добрините на другите ги помня. Даже и тези, които се оказват не съвсем безкористни.
Честно си признавам обаче, че днес исках да бъда много добра, ей така напираше в мене един алтруизъм, обаче на финала се оказа, че най-добрия вариант е да съм зла. Но това не е по темата.

Иска ми се да съм добра, дори се опитвам  Кога успешно, кога не толкова...Понякога виждам резултата...но пък не това е целта ми.  Има кой да отбелязва и да претегля добрите и злите ми  дела.

Ами като започнем с достато прошки за свеки и компания ,че чак до наистина истинските добрини за които не съжалявам

Някак си не бих споделяла такива неща , пък и не знам в колко от случайте доброто , което си мислиш че правиш не се оказва всъщност добро ....

Когато правя нещо добро, последната ми мисъл е да споделям пред широка аудитория. Ако го правя, правя го, защото това за мен е естествено. Стига ми да знам, че не вредя поне умишлено.
Добро виждам всеки ден, направено от различни хора по различни поводи.
Хората не са и никога не са били нито по- добри, нито по- лоши от вчера.

    Разхождайки бебето си в кварталната градинка, видях човек, който беше паднал на земята. Опитах се да разбера какво му е, но човекът беше неконтактен, със замъглено съзнание и аз веднага извиках Спешна помощ. Посрещнах линейката (човекът вече беше в безсъзнание) и изчаках да го качат...
    Не ми костваше никакви усилия и мисля, че всеки би постъпил като мен...

    Като бях сервитьорка едно време, преди 100 години , 2 мутри се сбиха в кафенето. Единият беше ударен лошо с бокс в лицето, падна от стола по гръб, удари си главата лошо и си глътна езика. Побойникът се изпари веднага. Помогнах да му бъде изваден езикът на пострадалия, поляхме го с вода, за да дойде в съзнание, като междувременно извикахме линейка и полиция...

    В двора на болница виждам как един ром удря с юмрук ромка в лицето, тя пада по гръб, удря си лошо главата и започва да повръща и да се дави в повръщаното. Наоколо имаше поне 20 човека (не роми!!!), които седяха и безмълвно и безучастно наблюдаваха "сценката". Ми...пак се намесих...Какво да правя - такава съм си...Обърнах жената настрани, за да не се задуши. Държах я, докато спре да повръща. После я вдигнах, измих я. Стоях до нея, докато се "даврандиса". Заявих и, че ще повикам лекар и ще се обадя на полицията, но тя ме помоли да не го правя, защото съпругът и щял съвсем да я довърши...Той, между другото, стоеше на отсрещната пейка и спокойно пушеше цигара, докато благоверната му береше душа. Казах му да се разкара и попитах тълпата дали случайно не изпитва неудобство някакво...как може така да стоят и да зяпат просто...Ама явно мен ме помислиха за луда...

Аз пък съм най-добрия. Пратих ЛС на потребител, на когото никой не е пращал ЛС. Така го направих щастлив. Усилията си заслужаваха. 

Ех Пасинет,как е възможно да ни се случат еднакви неща.Не съм казала на никого.Платих си цената за добротата.Получих добър урок.
Вече не вярвам в хората,вярвам само на интуицията си.И съм циник...кофти е.

И една дребна услуга.Вчера почваше да вали.Аз бързах много, с хлапетата се връщахме от разходка.Пресичаме голямо кръстовище и тъкмо пресякохме и се спънах в бордюра.Не паднах ама погледнах и видях на 2 крачки стоеше един дядо и изглеждаше объркан,после разбрах ,че човека е сляп.
До него една баба също си седи.Питах да помогна ли нещо,дядото вика ако може да ме преведете.Цаних бабата за детегледачка на бебето,оставих й количката пък ние с каката преведохме дядото.Чакал доста време и никой не му помогнал,пък станало преди време инцидент и не пресичал сам вече.Тръгна той,връщаме се при бабата и почна един дъжд като из ведро,дадох и моя чадър аз живея на 1 минута от това кръстовище пък тя тръгнала да търси нещо от пазара до нас,щото било по-евтино.От другия край на града Ами как да не й дадеш чадър,жената само по една тънка жилетка отгоре.
Та дали понякога не ни се случва нещо само за да ни помогне да свършим добро?Ако не бях се спънала надали щях да спра и да видя двамата стари хора За мой срам като се спънах и теглих една ругатня с мамка му й тъпите бордюри високи, мътните ги взели

Лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната

о, направила съм добро. е,сигурно и лошо. ?умишлено добро" съм правила веднъж - възползвах се от дребното си влияние да помогна на моя позната, но с изрична уговорка да не ме споменава. и май се получи - 2 г. по-късно тя още е на работа там и то на постоянен договор. явно не съм сбъркала като й помогнах. а и отношенията не ни се промениха след това.

Точно така....На когото съм направила добро,той знае.

мдаа, както се казва : Няма ненаказано добро.
Иначе за себе си не знам. Помагала съм на разни хора- повече или по-малко познати, но не е нещо, с което ще тръгна да се пъча- дребни нещица са били. Живот не съм спасявала или поне не знам за такова нещо