Публикувана: 28 юли 2008, 19:45 ч.
Последно мнение: 29 ян. 2009, 10:36 ч.

Езикът на знаците за бебета.

6 028
59
1

# 15 31 юли 2008, 01:03 ч.

Мнения: 4 753

Тази майка на клипа обаче, яко е обучавала малката... С толкоз време и нерви моя ще го направя професор... Mr. Green

За коремчето си права, трябва да се осъзнае кое какво е, пък после да се показва... В ЕБХ-то успешно се използва пъшкането, за да се покаже на бебето, че трябва да се напъне и да се изходи... Peace

# 16 31 юли 2008, 01:05 ч.

Мнения: 4 784

Не че ми се струва невъзможно, но едва ли щеше да ни остане време за друго, ако трябваше и уроци да му предавам Simple Smile

Разбирахме се чудесно с моя син и без заучени знаци и уроци, но предполагам, че може би е в голяма помощ за практикуващите го.

# 17 31 юли 2008, 08:05 ч.

Мнения: 583

Сега изгледах клипчето и определено не желая да контактувам с дъщеря си със знаци, правя други асоциации / пази боже/. Засега се разбираме Mr. Green

, за бъдеще предполагам ще бъде и по-лесно. Има доза истина в това, че език на знаците може да откаже детето да комуникира с реч.

# 18 31 юли 2008, 08:51 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

На мен не ми допада идеята да уча детето на езика на знаците вместо да говори

# 19 31 юли 2008, 09:21 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Попадала съм на материали и съм чела по въпроса от чисто любопитство - не съм практикувала обаче.
Не виждам нищо лошо да се ползват жестове и детето да е наясно, че има много повече варианти за комуникация, отколкото само вербалните - нито пък ми се вижда ненормално дете да проговаря на 18-20 месеца, това е обичайната възраст, в която повечето деца започват да връзват думите в изречения, а някои и доста по-късно. Мисля, че може да е само от полза - вероятно детето и на по-голяма възраст ще е съзнателно съсредоточено върху жестовете на околните и ще извлича от тях информация на съзнателно ниво, а не само подсъзнателно, както го правим ние. Изобщо това си е нов език и като всеки такъв опит - обогатява.
Иначе съвсем чистосърдечно си мисля, че това си е обучение, без което спокойно може да се мине - майка и бебе, които имат добра комуникация помежду си, много физически контакт и време заедно, обикновено са настроени един към друг дотам, че не им е нужно да има предварително репетирани знаци, за да се усещат и веднага да им е ясно кога детето е гладно или го боли нещо.
Т.е. ползи има и вероятно е голям кеф и гордост детето да може отрано да дава определени знаци, а не просто също толкова ясните универсални бебешки знаци - ще изглежда много по-напред с материала от връстниците си Mr. Green

# 20 31 юли 2008, 09:24 ч.

Мнения: 147

Аз все още нямам деца, но когато преди време попаднах на клипчето ми се видя странно. Не виждам смисъл бебето да се обременява с подобни знаци. Би било добре мъничето да може да каже ако го боли нещо, но как да му се обясни това? Това е усещане, а не предмет, човек или животно, което може да види и после да свързва с определен знак.

# 21 31 юли 2008, 09:44 ч.

Мнения: 116

Здравейте

Включвам се в темата с малко собствени наблюдения. Племенничката ми е на 2 год и половина и е обучавана в езика на жестовете. Причината беше, че растеше в мултикултурна среда - майка й й говори на български, баща й - на английски, а детегледачката и всички около нея - на китайски. Съответно, още докато беше на около годинка родителите й решиха, че освен да чува различна реч е хубаво да има и нещо неизменно и постоянно при общуването с различни хора. Така че тя научи около 15-20 основни знака ("гладна съм", "жадна съм", "спи ми се", "още", "стига", "моля", "благодаря"...), които използваше както тя, така и хората, които се грижеха за нея.
Мисля, че това определено улесни общуването и разбирането й с хората около нея.
Вярно е, че проговори по-късно (на около 2 години), но това по принцип е типично за децата, които растат с няколко "майчини" езика.
Ако се интересувате, мога да разпитам откъде снаха ми е вземала материали и да пусна някой и друг линк.

# 22 31 юли 2008, 09:54 ч.

Мнения: 1 420

Ние живеем в Англия и тук в яслата на дъщеря ми го прилагат този метод. Дори има налепени картинки по стените как точно се казва "мляко" - като слагаш ръчичката до устата, или "студено" или "искам да спя" - като пипаш очичките. Да си призная не знам как точно ги обучават, но Кари тръгна на ясла там когато беше на годинка и наистина показваше "млякото" и "спи ми се". Тук както разбрах този метод го използват от отдавна и е широко разпространен. За съжаление не мога да дам съвет как да си научиш детенцето, може би с много показване и повтаряне ще стане Wink

Последна редакция: чт, 31 юли 2008, 09:59 от Winnie

# 23 31 юли 2008, 09:56 ч.

Мнения: 1 420

Цитат на: pamsi в чт, 31 юли 2008, 08:51

На мен не ми допада идеята да уча детето на езика на знаците вместо да говори

Само да допълня, че тук учат най-мъничките на тези знаци т.е. бебчета, които още не могат да говорят, но могат да си служат с ръчичките.

Ето малко идеи за знаци

http://www.signwithme.com/images/SWM_cheat_sheet.jpg

Последна редакция: чт, 31 юли 2008, 10:01 от Winnie

# 24 31 юли 2008, 10:10 ч.

Мнения: 26

На мен ми подариха книжка по този въпрос, мисля че се казваше Baby Sign. Започнах да я чета, но тъй като авторът препоръчва обучението да започне от седмия месец я оставих, тъй като бебо току що бе роден. Със сигурност автора твърди, че този тип комуникация не пречи на проговарянето на бебето, но за подробности ще трябва да потърся книжката.

# 25 31 юли 2008, 20:09 ч.

Мнения: 991

Провокирана от тая тема прочетох малко повече по въпроса. Застъпниците на този вид комуникация твърдят, че даже улеснявала проговарянето и децата, които са били обучавани по този начин имали по-висок коефициент на интелигентност, по-голям речников запас и по-лесно комуникирали по-късно в живота. Спомням си как преди време четох една книга за езика на тялото. Там авторът твърдеше, че жените се справяли много по-добре с разчитането на езика на жестовете, защото се грижели за деца и се налагало да се вглеждат и да тълкуват невербалните знаци на малчовците. Мисълта ми е че до някаква степен този вид общуване е съвсем естествен, но не виждам смисъл да уча бебка чак на знаци за авокадо, лимон и тп...

# 26 31 юли 2008, 20:37 ч.

София
Мнения: 982

Много интерсно. Според мен те още от малки с гримаси показват какво им е и какво искат. А самият жест на протегнатите ръчички говори много.

# 27 31 юли 2008, 20:39 ч.

Мнения: 283

Цитат на: ek_velika в чт, 31 юли 2008, 20:37

Абслютно съм съгласна с казаното от теб!!!

# 28 1 авг. 2008, 02:06 ч.

София
Мнения: 606

От няколко дена гледаме на Бебе Айнщайн "First signs" .... на детето му е много забавно, гледа и се смее, танцува... а аз през цялото време се чудех, защо им е на американците да учат бебетата на езика на глухонемите... През цялото филмче се показват знаци на детето... Хубаво филмче... Много интересен подход да научиш бебето да показва какво иска...

# 29 1 авг. 2008, 09:46 ч.

Мнения: 620

Мисля, че всички ние изпозваме езика на жестовете в общуването с децата си, това е естествено и ни идва без да го забелязваме.
Но чак пак да се ходи на курсове по въпроса! Прекалено е. Разбирам, че за хората, които го преподават това е стока, която може да се продаде, нова ниша на пазара...
В многоезична среда би било полезно, разбира се. Но пак някак естествено си става, без курсове.
Абсолютно наложително е само за семействата, където има глухоням/ням член на семейството - детето трябва да се научи да общува с него.
Но иначе със сигурност е полезно за развитието, та това е още един начин за общуване, това може само да обогати.
Относно късното проговаряне - лично аз не изпитвам драми по въпроса, не мисля, че възрастта на проговарянето е показателна за интелигентността на даден индивид. А относно 18-20 месеца - според мен въобще не е късно newsm78

Препоръчани теми

курсове по японски за деца

Идеи за разходка из България с малко бебче

Неспокоен сън при бебе

Защо бебето ми не спи през деня

Причина:

Причина: