Юлски бебчета`2008 - тема 86

ЧЕСТИТ СИН НА КАЛИ  ДА Е ЗДРАВИЧЪК И ПОСЛУШЕН
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА СЕЕВГИ 

Ние преди малко се прибрахме от консултация Резултатът е: 4650гр. и 55см., т.е. +1450гр. и +6см.  Доволно

Бях на преглед, бебо е добре, оказа се че доста е наедрял последните 2 седмици, ама главичката не е много голяма. Оказа се още, че имам разкритие, но шийката не е омекнала и скъсена никак, така че май ще откарам поне още една седмица  утре съм на запис....
не знам какво ми става днес, само рева  това да не е някаква предродилна депресия, щото съм чувала за следродилна само ??? да ме пита някой за какво рева, не мога му отговоря...полудявам...
отивам да чета двата разказа за раждания...

ОХ, Евридика, направо раждах с теб и се измъчих, браво, че си го забравила вече.
Доколкото преброих, за раждане сме вече 4 броя и все до понеделник ще ни чакат!
Катче, още като определиха термина, ми е минавала мисълта за раждане на 31-ви , на рожд. ден на таткото. Да видим!
За пъпчето - на сина ми доста късно го сложих в една книга. Реших, че ако чете, всяка професия може да е негова. И интересът му към книгите, към историята, към хора и изобретения не е малък. Купуваме енциклопедии, поредици от книжки и списания, а интересът му към четене допринесе да се научи сам да чете преди да навърши 5 години. Не обича да рисува и пише, н о заспива с книжки и приказки.
Майкуб, може и да е съвпадение, но и на мен днес ми беше ревливо. Прочетох в хороскопа си в сп. "Белла", че на 1-ви ме чака нещо ново, нова любов, с нов човек /мъжът ми ме изгледа съмнително/, с който ще ни свързва нещо недовършено в минал живот, бла-бла. И аз като ревнах...

А защо пъпчетата стоят толкова дълго с тия щипки На моята махнаха щипката още на деня след раждането в болницата

Дупарата на Ния взе да не е толкова червена - мажа с Бубхена само и си я мия на чешмата.

Аууу, занесли са подаръка-изненада на мъжа ми  Бях му казала, че съм поръчала дрехи от ЛаРедут през БГ сайт и ще ме таксувам скъпо да ми ги донесат до село, та за това в офиса му. И той чака куриер, а пък в един момент една много представителна мадама му връчила торбичка и той си рекъл "леле, колко малки дрехи". После като отворил торбичката и си видял ваучера - на седмото небе отлетял. Толкова да му беше мерак да лети със самолет, че не може да повярва, че накрая ще го направи. Аз се накефих, че успях да устискам тайната толкова време и за начина, по който му поднесоха подаръка.

Честито бебче, Кали!
Да ти е жива и здрава рожбичката!



Сеевги, честит рожден ден!
Желая ти много здраве, щастие, късмет!


Нямам думи, доктор изрод. Къв зверилник, не й ли е работата да слуша родилните неволи
Мъжът ти добре не я е отупал

Майра, много се смях с твойте памперси

Ивона, много голяма Ирена, бе


Peaches, честит рожден ден и на теб!
Желая ти успех във всяко начинание

Ох, ужас, Евридика.  Вместо да ти мине по-спокойно раждането, те са го направили страховито. Не знам да има някоя жена, която да може да се отпусне докато я бърникат 100 човека и я боли. А и навикванията още повече създават паника. Нямам думи Важното е наистина резултата - че си имаш живо и здраво детенце. Всичко друго се забравя.
Джоли, супер е изненадата 
ЧРД, Прасковке!

Извинявайте, ако повтарям въпроса. Към преносилите мами: педиатърът ли покрива разликата в болничния от термина до раждането?

Такаааа...
На 14-ти сутринта се натоварихме в колата двамата с мъжа ми, детето и майка ми.
Предния ден ми се случи нещо, което ми разби малко нервите, иначе като цяло бях много по-спокойна от предишното си раждане.
Тръгнахме и мъжът ми се усети, че си е забравил цигарите. Тръгна да се връща(бяхме още на паркинга) и аз го помолих да не се връща. Обаче той нямал от къде да си купи около болницата цигари. Вече се разкрещах Е, не се върна.
Оставиха ме пред приемния кабинет, аз целунах детето и се разплаках. Нахълтах вътре ревяща. Акушерката ме пита къде работя и разни други подробности, аз не мога да отговоря, защото ми трепери челюстта. Хем ме беше срам, хем не мога да спра. Качих се на магарето, доктора ми ме прегледа, после се почнаха стандартните процедури - дообръсна ме една акушерка, хакна ми онова за клизма, друга ми измери кръвното...  Успокоих се. Поседях бая време във вецето, някак не исках да поемам към предродилна, малко ме беше страх. Мъничко обаче. Е, свърших там, взех си душ и пак с трепереща брадичка отидох в предродилна. Не ме сложиха в общата, което за мен беше добре, не исках да слушам жените как раждат и да се травмирам допълнително. Лежах си и си говорех по телефона с мъжът ми, слушаха ми тонове, дойдоха да ми сложат абокат, после ми сложиха някаква инжекция мускулно(16 дни по-късно аз все още имам синка ) и дойде ред на любимия ми катетър. Беше 8.10, а доктора ми беше казал, че към 10 часа ще ме оперира, защото съм трета за деня. За да ми сложат катетъра ми напъхаха някаква марля долу, ама беше много гадно, даже по-гадно от самия катетър. С нещо ме поляха и ми го сложиха.
Обадих се на кумата(Ивона, за който още не е разбрал ) и се разридах с глас. Тя горката е разбрала единствено страх ме е от цялата тирада. Дойдоха да ме вдигат и аз й казах "ще ти звънна след малко". Беше към 8.30. Ура, скоро щяха да ме режат.
Сложиха ме на операционната, сгънах се, много ми беше трудно, а седях бая дълго време свита, вече не можех да дишам. И тогава ме боцна д-р Войнова, нито ме заболя, нито мръднах. Веднаха ми се затоплиха краката и почнаха. Извадиха беба в 8.47, показаха ми я и я отнесоха.  Попитах анестезиоложката "Май беше малко грозничка?", а тя ме убеди, че не е. После вече я донесоха облечена и ми я оставиха няколко минути на рамото, беше страхотно. Анна беше цялата в едно бяло и мазно, казаха че такива бебета били късметлийчета. Веднага се подразних, че Пепи нямаше такова. Целунах я и я отнесоха да я покажат на мъжа ми, майка ми и баткото.
Анестезиоложката беше страхотна м/у другото, държа ме за ръка, даваше ми кислородна маска, говореше ми. По едно време усетих, че някой ми седи на гръдния кош Казах й, а тя го помоли да стане. Не знам дали наистина е седял
Някои моменти ми се губят, но помня, че питах д-р Маленов дали може да шие копчета, екипа се засмя, а той каза, че бил шил в казармата  
По едно време имах позиви за повръщане, дадоха ми съд някакъв, но чувството беше странно, нали бях от гърдите надолу под упойка и всъщност само гърлото ми повръщаше

Зашиха ме и ме заведоха да ме покажат на моите. Чувствах се добре. Те бяха зад една врата. Усмихнах им се и погледнах Пепи, който като ме видя сякаш се смути и се скри зад баща си. Ужасно се разстрох, че изплаших детето и пак ревнах. Следващите няколко часа мислех само и единствено за него, дали не направихме грешка, че го взехме в болницата...
Баща му след време по телефона ме увери, че е забравил и да не се притеснявам. Лежах си в реанимация, пишех смс-и, говорех по тел и времето ми мина бързо до вечерта, когато на смяна застъпи един изрод акушерка. За малко само дето не се сбихме, защото аз не исках обезболяващо, а тя държеше да ми го сложи. Казах, че съм алергична и избягвам ненужните медикаменти, нищо не ме болеше(освен стомаха, заради сока от ябълка, който пих). А тя като скочи, че не била проста акушерка и можела да чете. За наказание наби злобни мускулни инжекции на другите момичета, които след няколко дни като видях ми се "похвалиха" че имат синини. А аз се обадих на доктора в 10.30 и ми се размина обезболяващото.
На другата сутрин дойде една страхотна акушерка, която ни раздвижи(тази акушерка показа за сефте на Ивона бебето, но не й знам името).
Нямаше ВИП и ме сложиха на втори етаж в стая с 3 момичета още. Едното се опитваше да кърми, аз ходих да й помогна и заключих, че юздичката му е къса, оказах се права. На нея за няколко дни никой от персонала не й беше казал.
Видях се с Аелия, изглеждаше все едно не е оперирана и ми вдъхна кураж.
Чак след като ме преместиха аз имах възможност да видя Анна и да си я взема при мен. Едно от момичетата ми помагаше чат пат да я взима и връща, защото детското отделение беше на другия край на коридора, а на мен все още ми беше трудно ходенето.
На третия ден ме качиха във ВИП, беше голям и просторен, Маленов каза, че е за компенсация, дето съм била долу.
Там се паднах с една много готина девойка, паснахме си страшно
В петък ме изписаха(трябваше събота), но имаше много родилки и нямаше места, а май избързаха, защото на другия ден вдигнах температура заради катетъра(уж нямах нищо в урината, която дадох преди да си тръгна) и в крайна сметка пих антибиотик.
След няколко дни като се освестих си мислех, че съм много щастлива, дето всичко е зад гърба ми и благодарих на Бога за това.

 Denica и аз тъкмо това се канех да питам днес на консултациятя и съм забравила...
Нека мамите които са преносвали да споделят как стои въпроса с болничните за периода между термина и раждането 

Може и гинекологът (на въпроса на Дени и Спарки)

Евридика, тая прехвалената д-р Григорова била много "човечна", баси много се изнервям като чета за такива лекари.

Честит рожден ден, Peaches Пожелавам ти да бъдеш съвсем скоро в Отчетните, но преди всичко здраве!!!

Абе Дуци, тъкмо щях да ставам 

Здравейте!Влизам и аз,за да се отчета-на 25.07 родих дъщеричката си-Дамяна-3150/51см,но понеже бях със секцио,едва днес сме си вкъщи-Много е кротка-яде и спи-дано да е все така и занапред!

эдравейте аэ сам нова мама на юлско бебе . Имам   втора   дъщеря родена на 30.06 днес става на 1 месец. Тя има проблем с акането  ако има някой с подобни и раэрешени проблеми моля отговорете . Мерси

Днес не мога да се добера до форума.. Снощи сглупих с едни разходки до посреднощ и днес си плащам за приятно прекараното време...
В Морската има изложба "България на 360 градуса" или нещо подобно - страхотни снимки! Та гледах снимки, после балет, после ядох на Макдоналдс, че и кърмих на Макдоналдс - най-недискретното кърменето в живота ми! И както четох в една статия, както ме зяпаха в началото (докато си извадя цицата), като засука бебока им отправих по един гаден поглед и всички заинтересувани, внезапно се загледаха живо-живо в пържените си картофи... После Боян се оака и се оказа, че съм забравила мокрите кърпи, та ходихме с мъжа ми да го измием в мъжката тоалетна (това всичко към 11.00) и съжалихме, че в Бг нямат стая за повиване на бебета, както в някои други страни...
Та наистина беше мноого приятно и за да има баланс в моето ежедневие, днес Боян реве от колики през два часа и на всичкото отгоре като му смених Еспумизана със Саб симплекс, се оказа, че вторите не му действат...
Евридика, благодаря за разказа! Няма как да не си настроена противоречиво... Добре, че от такива интервенции ни остават за спомен едни хубави деца, че иначе ще се осакатим емоционално за цял живот!
Дуци, от твоя разказ ми направи впечатлени как все си мислела за Пепи.. И при мен беше така.. и досега е ... като дойде някой и започен да обръща внимание само на бебето, а Самуил се върти като кученце с надежда да го забележат, ми става толкова гадно, че не всички са достатъчно чувствителни, за да се досетят как да реагират по-деликатно и да имат предвид и неговите чувства.
Ивка, твоето пък беше все едно от онези предавания по бтв, как се случва в момента, много интересна форма!
За подсичането - и Боян се подсече, въпреки че не сме с памперс... и  това стана защото преди две нощи не му смених пелените след кърмене, щото заспа хубаво.. И ей на, аз се наспах тогава, ама сега ми иде да се бухам по главата като му гледам дупето.
За пъпчето - хич не вярвам на такива суеверия. На Боян отиде в кофата за боклук, както и на Самуил... Децата ми ще станат такива каквито искат!
Накрая Честито на Кали! И леко раждане на останалите ни 4! бременни мами!