Имате ли приятели?

Приятели имам, но не са в чужбина.
Имам познати, които живеят в чужбина и като дойдат в БГ се държат като добрите западняци, които са дошли да свършат едно добро като облагородят диваците (разбирай българите, живеещи в Бг). Говорят само за къщи, коли, пари и др. Да са живи и здрави, това ги вълнува, за това говорят.
По-лесно ми е да общувам с чужденци, защото сме на едно ниво, обединяват ни общи интереси и никой не се опитва да ме поучава или да ме гледа отвисоко.

С времето останаха малко, но качествени... 

Тия дни и аз се замислих върху това .. и смея да кажа че имам малко но качествени .. знам че във всеки момент мога да разчитам на тях както и теб на мен (надявам се)! Страх ме е само да не се изгубим един друг по сте4ение на обстоятелства 

имам, 3 приятелки ... имам още 3 приятелки и приятел, които живеят в чужбина и по други градове, а познати имам бол но освен на кафе и раздумка за друго не си и помислям

Имам много малко приятели и страшно много познати. Това ме устройва.

Преди си мислех, че имам много приятели.
Сега, смело мога да кажа, че имам само една - с нея сме израстнала, познаваме се от бебета, вече 25 години.

И аз се сетих за една песен на Георги Христов:

Нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.

Ала само такива, които
с радост те срещат, с радост изпращат,
в своите редки и трудни празници
моите песни те да запеят.

Ала само такива, които,
гръм ли удари, свят ли помръкне,
даже и в гроба да знаеш, че някой
рови земята, рови земята да те измъкне.

Аз също не съм имала намерение да спорим, просто споделих как е при мен и се зачудих защо е така при теб. Нищо повече. Извини ме, не съм искала да те засегна! Не зная каква е твоята представа за приятелство. Ако си била предадена от приятел или близък човек - това сигурно е много гадно и е естествено да си по-предпазлива занапред, разбираемо е. На мен, слава Богу, не ми се е случвало, надявам се и никога да не ми се случва! Знаеш ли, познавам хора, които нямат приятели. Много ми е било чудно защо така, как така никой пък не ги харесва и иска за приятелство. Обаче.....като съм ги поопознала с течение на времето, много добре ми става ясно защо нямат приятели. И аз не бих се сприятелила за нищо на света с такива хора. Лицемерни, завистливи, пълни егоисти, клюкари, духовно нечистоплътни, дават акъл за всичко, без да им го искаш, все те знаят най-добре, все те могат най-добре, критикуват, съдят всички според собствените си тесногръди разбирания, абе...... Как да се сближиш с такъв човек?! Мила Diksan, надявам се да не си помислиш, че смятам теб за такава, защото това не е вярно. Не те познавам и не мога да имам мнение за това какъв човек си. Намекът, че си била предадена някога, обяснява в голяма степен въпросът ти и темата изобщо. Ако ми позволиш, искам само да отбележа, че не всички хора са мръсници и предатели, има добри, свестни хора, които никога няма да направят подобно нещо. С такива именно е много хубаво да си приятел и от сърце ти желая да намериш и ти. Никога не е късно да се създаде приятелство, просто трябва да се срещнат подходящите хора. Но човек трябва да бъде отворен и добронамерен. Желая ти всичко на-хубаво!

Аз имам въпрос - какво мислите за хората, които всячески се стремят да се харесат на околните, дори са готови на лицемерие за това да се харесат на някои  Такива хора в началото са чудесни приятели - сякаш правят всичко за теб, представят се като идеалните приятели, а се оказва, че ти "гледат" в чинията, обсъждат, завиждат... НО това се разбира късно, може да продължи с години... Е точно заради такива хора, аз мога да твърдя, че имам много много малко приятели - тези от ученическите ми години. Толкова ми е неприятно, че се налага да се сблъсквам с подобни "хора". НО май е неизбежно

При вас как е?

Ние сме щастливци,защото имаме няколко приятелски семейства,с които сме наистина приятели.Знам,че за каквото и да ги помолим,ще направят всичко възможно да помогнат./изпитано е /И двамата с мъжа ми не сме от Варна,но това не ни попречи да създадем приятелства.И някои от тях  са създадени преди 2-3 години и не периода на познанство,а отношението помежду ни е причина да кажа за някой,че е истински приятел.

Имаме приятели, да!


Неизбежно е...Въпреки,че трудно мога да нарека подобни хора - приятели.......

Приятеля е този, който не ти бърше сълзите, а страда заедно с теб - Хванаха ни, хванаха ни.... - имаше един такъв виц,сега не се сещам точно как беше......

Преди години явно сме били доста наивни и сме си мислили , че всичките ни познати са ни истински приятели . Раздавали сме се за тях безрезервно , но когато ние изпаднахме в труден момент от всичките тези ни подадоха ръка само 2 приятелски семейства . Сега след 5-6 години мога да кажа , че са ми истински приятели , обожаваме да се веселим и да сме заедно в свободното време , както и в трудни моменти се подкрепяме .Общо взето с тези 2 приятелски семейства сме си като едно голямо семейство .Много си ги обичам  се моля на господ да ми ги пази живи и здрави .

"Битът определя съзнанието", уви. Като хора вероятно не сте се променили, но просто ежедневието ви разделя - различни проблеми, различни решения, различни възможности (не говоря само за финансови), различни интереси. И под интереси нямам предвид буквалното значение на думата. Да речем, съвсем примерно,  всички харесвате една и съща литература, но ти имаш достъп само до излезлите в БГ заглавия, а те само до тези в страната Х - логично общите ви теми намаляват. И ние имаме приятели по целия свят и с годините сякаш се отдалечаваме все повече един от друг. При сладка среща и раздумка нещата са уж както преди, но тези срещи стават все по- и по-редки. И е нормално да е така. Ежедневната въртележка е намалила контактите ни дори с хората, които са тук.

И една поговорка "Далече от очите - далече от сърцето".

Иначе аз имам две истински приятелки от ученическите години. Останалите са добри и много добри познати, но не и приятели.

Приятеля е този, който не ти бърше сълзите, а страда заедно с теб - Хванаха ни, хванаха ни.... - имаше един такъв виц,сега не се сещам точно как беше......
[/quote]

""Приятел е не този, който ти бърше сълзите, а който не ти ги създава""

Да имам приятели, за радост и в България и в чужбина.
Ние сме една голяма компания и се събираме много често.Децата ни са почти на една възраст, и се разбираме чудесно.