Някой да си разпознава детето от тези тук?

Нали знаете, че който няма деца е най-добрия възпитател.
И аз бях така и ми е смешно като се сещам колко бях уверена в правотата си и как давах акъл за възпитанието на чуждите деца. Дано не са ме послушали.

Съгласна съм, че родителите носят основна вина за поведението на децата си, но част от отговорността е и на обществото, защото факторът социализация е неизменна част от израстването на отделния индивид.
И на мен ми е много неприятно  да виждам прояви на вандалщина, но не съм застрахована, че утре няма да е и моя тийнейджър, независимо колко се старая да го възпитавам добре.

Това означава ли, че предпочиташ да си затвааряш очите пред подобни прояви и да се молиш да не те застигне и теб...

На мен ми е смешно пък твоето твърдение. Ако беше истинно, нямаше да има проблеми , като описания.
Звучи, като " Само майката знае кое е най-добро за детето й', някаква безумна мантра, която всички тук повтарят, сякаш през родовата дейност се излива и някаква свръхестествена мъдрост. Достатъчно е да почетеш малко тук , за да си докажеш сто пъти противното. Д-р Спок също не е бил майка, но всички имаме книгата му в библиотеките си.
Значи първичния опит не е всичко 
Освен това , както някой спомена, децата са част от обществото, което пък функционира на принципа на обществените норми, та дечинята не подбират на кого влияят, а родителите не са свободни да излизат много много извън рамките на обществените норми при възпитанието, освен ако не искат да възпитат деца с дивиантно поведение, например. Т.е децата имат права, факт,  но родителите нямат неограничени права над децата си, както си въобразяват 99,9% от списващите тук. Освен ако не живеят в гората, или в 14ти век.

Явно не съм се изразила достатъчно ясно.
Точно обратното е, никаква мъдрост не се излива, ами разбираш, че си абсолютен невежа и наивник да смяташ, че нещата са толкова лесни и прости, колкото изглеждат отстрани.

Всъщност, аз не мисля, че ролята на родителите тук е определяща. Сигурна съм, че родителите на таква деца са убедени, че правят правилното  за децата си и едва ли може да се повлияе, да си ги 'познаят'. 
Също така съм сигурна, че тези деца се възпитават в арогантност от съвсем малки. От случки на детската площадка, през отношение към възрастните хора ( които в повечето тийн, че и не само  съзнания са някакви наглеци, които искат да седят в трамвая), до нагласата, че нищо не дължиш на света ( и хората) , а даже напротив - той ти дължи, защото  си го ощастливил, за да се появиш. И това мама и татко са ти го набили в главичката от пеленаче.

Работила съм с тинейджъри за кратко и ми е било трудно да схвана тези нагласи, но съм била свидетел на тях.  Ежедневни неща и случки - от това, че не става в Макдоналдс да си занесе табличката, защото 'има персонал', въпреки, че с големи букви си помолен да го сториш,  нагласата ' аз си плащам' е абсолютно за отрицателно време възприета от поведението на родителите,  нагласата, че вида продава, че ако си много шумен ( вкл. до агресивност), ще се утвърдиш, като лидер и т.н.  Най-вече съмнението, че ако има действие има и противодействие ( нещо ново и различно от моето детство). Едно време не бъркахме под полата на математичката, защото знаехме, че с 2 единици намалено поведение университет не можем да видим. Сега, нито намаленото поведение, нито университета е някакъв особен фактор, някой да се стресне пред г-жата.

Как Сийке, много точно изказване както винаги!

Даже съм ужасно горда, че разреших проблемът на всички в блока без скандали!!!!
"Бистра водица-мирна главица"/ Да не съм ги поляла с бензин!!/
А ако ми кажете как Вие бихте се справили в подобна ситуация, ще Ви поканя да ми я разясните!!/ Извинявайте , да не би Вас или Вашето детенце да съм поляла????/
Даже се радвам на себе си!!!

И ако кажеш, че и децата ти са били наоколо, че да се порадват на нагледния пример...
Амиии, не се различаваш особено от децата, които си осмирявала с чистата водица.

Иначе, когато на децата /дори и на най-наглите гаменчета/ се говори човешки, гледаш ги в очите и им покажеш, че ги уважаваш и им имаш доверие, винаги откликват положително.
Имам пример от блока - един "хулиган" /според повечето комшии/, който ходеше да скача по капаците на колите, целеше прозорците с топка и куп глупости... Само дето комшиите или го подминаваха, или го псуваха и обиждаха, или го гонеха да го бият. Докато ми нацели 2 пъти прозорците и го повиках да дойде, ама не с обидни думи, а по име /той даже се очуди откъде му знам името/ и дойде /в началото ме гледаше нагло - с наглостта на 10-те си години / и очакваше да го нахокам, да посегна да го плясна, а аз само го заговорих - питах го за родителите му, помолих го да се постави на мястото на майка си и да си представи нейната реакция на поведението му /как би се чувствала тя, ако й кажа как се държи - познавам майка му и тя тогава тъкмо беше родила братчето му/, обясних му колко голямо и отговорно момче е и как само на 20 м. по улицата има игрище, където може да рита и скача... Говорихме си повече от половин час /това преди 2 г./ и оттогава не съм чула да е направил поразия, а и винаги като ме види идва да си поговорим.
Защото повечето "гаменчета" просто искат в определен момент малко внимание.
А отвърне ли се на грубостта им с грубост, става лавина.
Докато в 98% от случаите на добро отношение към децата се превръщат в нещо като "предай нататък".

За нормален начин за справяне с такава и аналогични ситуации тук вече бе писано, аз също го направих. Този нормален начин не включва инфантилно поведение, нито грубо, нито престъпно такова от страна на възрастния, а цивилизовано отношение и взети навременни и адекватни мерки.
Едно от хлапетата в квартала, в чийто дом ходихме да разговаряме с родителите като бели хора, въпреки, че е с 6 години по- голямо от сина ми повече никога не го закачи. Поздравява ни редовно. Последният път го пита кога ще го водим на басейн, за да скачат заедно от кулата. А това хлапе можехме да му метнем един пердах или да го полеем с нещо, да го навикаме като куче и какво ли още не, след което, сигурна съм, ефектът щеше да е не нулев, а отрицателен.

Хубаво че сте се разбрали цивилизовано - но аз лично не бих завела детето си в басейн със същото хлапе. И аз съм била дете и повярвай портите не могат да очакват нищо хубаво 

Те са ходили и друг път заедно на басейн, освен това с тях има възрастен- или съпругът ми или баща ми. Синът ми играе половин година след проблемът с конкретното хлапе спокойно навън.
А лично аз предпочитам "порта" пред овца, готова да се съгласи на всякакво гадно отношение към нея, само и само да е в "колектива". Деца сме били всички. Най- зле са били онези, които никой никога не е защитил и които се смотват и търпят- нещо като национална черта е, вероятно затова има привърженици.

Всъщност Джуди, най-зле са били тези, които винаги са имали нужда от защита и не са се научили да се защитават сами. Не говоря за теб и детето ти, радвам се че това хлапе явно не е било "проблемно" и не се е оказало отмъстително, като много деца. Радвам се че понякога има успех и с нормално общуване да решиш прооблем, но не винаги става, а лошото е че понякога човек разбира твърде късно с какво всъщност си има работа.

Нужда от защита има винаги по- слабият, чиито права са накърнени. В цивилозавания свят такава е предвидена и се предоставя своевременно и по цивилозавн начин, но и такава се търси, а не се чака нещата сами да се наредят. И това е механизъм и при децата и при възрастните. Затова си има ред, където няма ред цали джунгла, а аз не се считам за маймуна.
Ти какво предложи конкретно при налично неприемливо или направо неправомерно поведение от страна на деца?
А разбират късно обикновено родителите на онези деца, които нямат обратна връзка с тях, което не е мой модел. Поради тази причина гледам да съм информирама как е прекарало детето ми всеки ден, дали и какви проблеми е имало, да ги обсъдим и за съществените- да ги решим заедно. Съществен проблем е малтретирането от страна на по- големи деца, напр. При наличие на оплакване срещу моето дете действам по същия начин.
Ако имаме "отмъстително дете" насреща ти какво предлагаш? Сещам се за няколко варианта:
- замълчаване по въпроса и непредприемане на всякакви мерки /това твърдо лично аз го изключвам, няма смисъл дори да обяснява защо/;
-саморазправа /бой, каране- едва ли ще ти помогнат, ще го накарат да си "върне" с още по- голяма сила/; Тук ще отворя малка скоба- когато сме се "лигавили" с по- големи и възрастни най- ни е било кеф да го правим с онези, които са ни слизали на нивото.
-причиняване на вреди без да знае източника им /абсолютно безсмислено е, точно като да полея с вода хлапетата пред блока, този ми е бил акълът, когато съм била на техните години/.

стига сте упреквали и мислили по кой закон може да осъдите авторката...

"просто и тя е един протестант като мене"
Я да видим католиците пък какво ще кажат по въпроса. А източно православните и мормоните също могат да систематизират.
Тъй ми, боймуй майката!