Вегетарианството - за или против?

  Гледам,че се споменава другарът Малахов.
  Веднъж,след като за пореден път приключих с едно от пречистванията по неговата програма,в деня на захранването ядях варени моркови.Една моя приятелка ми вика:а бе,те не са ли гадни?
  Отговорих й най-искрено:невероятно вкусни са!!!
  Сигурно й беше трудно да ме разбере.
 
   Наистина,вкусът на съвременния човек е абсолютно извратен,извратено е и чувството на глад.А ,когато слезеш поне за малко до нулата(с някое пречистване или истински пост,например),изведнъж започваш да усещаш,че храната е много вкусна и без да е овкусена изкуствено,че чувството на глад минава и след само една шепа на същата храна.....
   

Спиролина, не зная, дали написаното е насочено към мен, но аз говоря изобщо за лишения, не точно за отказ от определена храна... Лишенията и осъзнатите самолишения винаги са съпътствали човека в историята на съществуването му... Природата не винаги е била благосклонна към него (тя и днес не е в по-голямата част от земното кълбо)... Точно лишенията са карали човека да мисли по-усърдно, да изобретява, да твори, за да бъде животът му по-лек... Не е ли точно липсата на лишения една от най-големите спирачки в днешния ни презадоволен свят? Започнахме да буксуваме на едно място, да се изчерпваме откъм идеи, да се преповтаряме... Имаме ли алтернатива на лишенията в днешното свръх консуматорско време?
Принудителните лишения са учели хората, че могат да живеят без много неща и в същото време са ги движели напред, давали са по-голяма стойност и на най-дребните неща... Аз не виждам нищо лошо в периодичните лишения... Дори ги считам за ценни.
Осъзнатото самолишение също е било неизменна част от човешкото съществуване. И то не е било присъщо само за духовните хора. Индианците примерно са пристъпвали към подобни самолишения преди много важни събития от техния живот, когато са търсели прозрения или са се чувствали изгубени по своя път. Няколко дни без храна и вода, говорейки с духовете, очаквайки видение, което ще им посочи пътя, по който да продължат... И стремежът е бил точно това разделяне на душата от тялото, за което повечето древни хора са вярвали, че не ги отклонява от целта, а напротив, води ги точно към нея... Подобно разбиране има и при тибетските монаси и при йогите (тук не съм твърде веща в материята)...
За храната - като удоволствие... Мисля, че тук мненията ни съвпадат напълно.

И това е много относително... Няма да зачеквам темата, колко по-щастливи и весели от нас са гладните кубинци. И техният глад съвсем не е търсен и желан...

Колкото за вегетарианството... За мен то си е като религия. Никога не бих го насадила умишлено в съзнанието на детето си. Също както и за религията смятам, че детето ми само ще реши, когато достигне определена зрялост. Аз само споделям с него, защо и как съм достигнала до моето решение... Но моята религия не е задължително да бъде и негова...

Ниара, много обичам да те чета и обикновено винаги съм съгласна с написаното от теб.
Обаче относно налагането на вегетарианството и децата не съм на същото мнение. Ако човек е установил, че консумацията на месо е вредна за човешкия организъм, така както тютюнопушенето и алкохолът например, защо да подтиква детето си към нея   . Вярвам, че месото е вредно за човека и ще възпитам децата си в този дух   .

Абсолютно съм на мнение, че осъзнатото лишаване от храна е духовно усилие, което си струва труда и има своите плодове. Неслучайно в християнските постове то е съпроводено със сексуално въздържание, въздържане от гневни и нечестиви мисли, от насилие. Време е за вглеждане в себе си и размисъл.
Целта не е да отделя тялото от духа, а да подсили духа, като се наруши рутината в храненето и начина на живот и се премахнат източниците на "замърсяването" за тялото и духа. Периодичен пост се препоръчва в повечето религиозни традиции-с цел повишаване на самоосъзнаването. В йога също (поне по Шивананда). Житния режим на Дънов.

Само,че тези вегетарианци поне които аз познавам-нито един от тях не се е лишил/в смисъла на думата/ от месо.По-скоро е осъзнаване,че то например не трябва да е в менюто или пък не ти се яде повече месо или...всеки си има различни подбуди,но не мисля,че се лишавам от нещо-лично аз. ...Да се лишаваш,за мен значи да се самонаказваш,да изпиташ волята си,тоест да не ядеш месо,а в същото време да ти текат лигите,като видиш пържолка....Не е това.Такива хора ги наричам-временно постещи.Истинският вегетарианец ще ви каже,че не го блазни месото и не му се яде.Ето от там идва и духовното-да разбереш,че живота ти може да е хубав и без месо,без цигари,без алкохол,без скъпоценни вещи,-с една дума без "радостите" на цивилизованият свят,като не само не мислиш за тях,а спират и да те блазнят-това е осъзнаването.Както и осъзнаването,че тялото е нашият храм и така както не замърсяваме църквата,когато ходим в нея,така е редно да не замърсяваме тялото.Аз лично съм вегетарианка по няколко причини.Първата и основна е ,че това хранене най-много ми допада,организма ми е спокоен,чувствам се страхотно/пробвала съм какви ли не начини на хранене/,втората е следствие на първата и тя е,че осъзнах доста неща от живота,които до момента не бяха приемливи за моята особа,намерих вътрешен мир и спокойствие.И третата,но не на последно място,която и всъщност много ми помогна при взетото решение е,че никога не съм обичала да ям месо!  ..Просто съм го яла,заради глупавите предразсъдъци на баби,лели и стринки,че без месо човекът не може да живее.....Ами,какво да ви кажа повече-жива съм!Чувствам се страхотно!Здрава съм!...Това е!

зависи в какъв смисъл се използва думата - лишаване

Да се лишиш от нещо, което ти е жизненоважно за оцеляването
и
да се лишиш от нещо от изобилието, в което си потънал!

в случая месото не е жизненоважно за оцеляване и неконсумирането му в никакъв случай не е лишение!

 

Защо ползваш интернет? Той е радост на цивилизовамия свят.

dodyniki,

Виждам че в профила ти има няколко крилати фрази.
Та какво разбираш под думата религия?

Свързваш я с вегетарианството или не?

  
 За някои -радост,за други - неоходимост или нужда,ако щеш!
 

Не зная, Клер... До преди 10 години и аз разсъждавах така. Днес съм доста променена и индианските разбирания имат не малка вина за това... (Само за статистиката... Някъде през ноември започвам двадесетата си година вегетариански живот.)
Може би значение има и това, че при мен първопричината не беше здравето, а любовта ми към животните... За това говоря и на детето си. Но само му говоря. Мисля, че това също е възпитание. Моят личен пример също е възпитание. Ограничаването от моя страна е само дотам, че не позволявам месо повече от 2 пъти седмично, а също и вида на месото (основно дива океанска риба, пуешко и пилешко/и то не е особено желано). За мен основните вредители в месото са диоксина и хормоните. Макар че диоксин, хормони и антибиотици има вече навсякъде около нас, включително и в питейната ни вода. Месото и доста плодове и зеленчуци купуваме от близки малки ферми, главно на менонити, които не произвеждат за широкия пазар и отглеждат малко количество животни, предимно за техни нужди. Не че това е гаранция за качеството на храната, която дават на животните, но поне за крайно религиозните менонити зная, че избягват химическите придобивки на модерното общество. Проблемът е, че все по-трудно вече се откриват и такива ферми. Отделно, пуйките били доста чувствителни към хормоналните добавки и поне митовете гласят, че при тях подобни изкуствено обогатени храни били ограничени до минимум. По принцип съм много скептична и затова ограничавам количеството, но не мога да го забраня. Такива са възгледите ми... Не натрапвам нищо мое дори и на най-близките си...
Доколко ми повлияха разбиранията на индианците... Трудно ще убедите инуитите в далечния север, че месото е вредна храна. За тях то е спасение... За нас това може да граничи и с лудост, но и днес те спазват някои свои традиции, като например да дадат на малките деца да пият прясна кръв от първото убито тюленче или да хапнат от суровото му сърце. Вече беше писано за това напред в темата. Shivani спомена, че те нямат друга алтернатива... И не само... За тях прясното и сурово месо е точно лек, възвръщащ жизнените им сили след дългата зима. И не само за тях... Нещо, което рядко се споменава за индианците... Те са може би най-нагледният пример, какви вреди е нанесъл процесът на цивилизоване на хората в рамките не на няколко века, а на малко повече от 100 години. Процеси, които при белите европейски хора са се развили в продължение на много векове и белите хора някак си по-плавно са преживели промените, са били насилствено наложени на индианците за много кратък период от време. Свободният и див, подвижен и активен живот, достъп предимно до прясно и диво месо, чистите земя, въздух и вода са им били отнети. В замяна са получили консерви, отлежали и негодни от продължително съхраняване храни, замърсена вода, негодна за обработване резерватска земя. Днес, около 150 години след отварянето на първите резервати, резултатите са видими... Болести, сред които водещи са диабетът (има племена, където всеки втори или трети човек е болен от диабет), сърдечни проблеми и затлъстяване...
А тези хора са били изключително здрави до първите си контакти с белите, ако и да са консумирали предимно месо... Мисълта ми е, че надали е виновно самото месо. Вредността идва от това, в което са го превърнали белите хора. Така е и с тютюна (неизменна част от индианските религиозни традиции), така е и с кафето (етиопците все още поддържат свещените си церемонии, свързани с кафето), така е и с какаото (свещена напитка по време на ритуали за маите), така е дори и с марихуаната (почитана и днес съставка по време на религиозни обреди в Перу).
Проблемът не е в природата, която е сътворила всичко в баланс. Проблемът е най-вече в хората (и то предимно белите хора), които са извратили всичко свещено и божествено за древните хора и са го принизили до нещо всекидневно, комерсиално, доставящо удоволствие, считано за нещо неотменно, нещо, "без което не можем", зависимост... Природата е толкова съвършена, че не е създала нищо излишно... Вредите са от нашето незнание или нежелание да се спрем...
Това е и препратка към предишното ми мнение, че храната е лекарство... Така както и тютюнът, и кафето, и марихуаната са били някога лекарства за хората, живели много преди нас...
И друго спомена shivani, което също може да се доразвие... Предполага се, че хомо сапиенсът е възникнал на днешните земи на Африка. Около екватора, при климат, който е позволявал хората да се изхранват събирайки основно даровете на природата. С преселването на хората на север и юг и с увеличаването на числеността на групите, това вече е било трудно постижимо. Хората са се учили да ядат, копирайки другите обитатели на животинския свят. Така са се учили и кое е ядливо, кое не. Кое се чупи, кое се бере. Затова и аз считам, че най-естествената и нормална храна за хората е била растителната (за географските и климатични условия в онези времена), но предвижвайки се напред, те са се учили да живеят и оцеляват и по други начини. Тук съм съгласна и със споменатата някъде на предните страници географска обособеност на храните... Вярвам в генетичната памет и считам, че това, което са консумирали нашите прадеди е може би най-полезно и за нас... Така както и Лидия Ковачева (мисля, че беше пак тя) пишеше, че ябълките, родени на нашата земя са най-полезни за нас, така както и вярвам, че и билките на моята земя са най-лековити за мен... (Тук има и други теории... Примерно китайците смятат, че телата им толкова са привикнали към женшена по техните земи, че вече не реагират на него и внасят от други места).
Та това е и друга причина, поради която не искам да налагам моите виждания на детето си и му давам време, само да достигне до свое решение...

dodyniki, и аз не познавам вегетарианци, които са се отказали от месо чрез лишение... За лишенията писах във връзка със засегната тема за духовното извисяване. Според мен е прекалено претенциозно да се твърди, че вегетарианството води до такова. То е просто една малка стъпка към духовно пречистване, но чак пък извисяване... И вегетарианството не е единственият път към това. Пътища много и всеки избира своя... И за мен поне самолишението не е самонаказание. Лишавам се днес да си купя дрешката, в която ми останаха очите (макар да ми е нужно в момента нещо подобно), но ще напълня за същите пари една торба с храни за банката за социално-слаби хора. И не се самонаказвам... Удовлетворението е дори по-голямо... Както и да е, това си е мое виждане...
И се надявам да не бъда разбрана погрешно... Вече споменах, че вегетарианството си е моя религия от много години, но не обичам крайностите и се научих да приемам и чуждите религии (Не винаги съм била такава)... Може би затова не ставам вече за проповедник. Просто не мога да гледам само в една посока. Следвам си моя път, но се оглеждам често и дори поглеждам назад...
Аз вече спирам, че станах досадна дори на себе си...  

Ами аз писах в предишен пост,че не съм се извисила още. ...Когато това стане,трябва да ти кажа,че няма и интернета да погледна...Тези извисените-истински извисените са някъде в планините и не общуват с никого!Аз съм се отказала от достатъчно "радости" и това е една малка крачка според мен към по-добър живот!  

Това горното Шега ли е!

Не мислиш ли че ние хората сме една непрекъснато променяща се енергийна система, която се влияе и променя от заобикалящата я енергия -Хора, книги, природа, ...................

Така е!И все пак всеки има различна дефиниция за извисяване и за това казах,че аз не се имам за напълно просветена и извисена! ...
А и нямам намерение да ставам такава-това,което съм в момента ме задоволява-за в бъдеще незнам!
А за интернета....не съм чула някой например упражняващ самадхи да ползва интернет! 

Аз съм ЗА вегетарианството.

Европейският съюз подкрепя намаляване на месото!

http://www.ecovege.org/blog/283-eu-po-malko-meso