И моето детенце вече второ лято е на вилата с баба и дядо. Ние ходим при първа възможност. Мъчно ми е определено. но мисля, че за нея е 100 пъти по-добре да е там летата, на чист въздух и безкрайни игри на воля, отколкото тук, в мръсната София.
- Публикувана: 31 юли 2008, 09:55 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2008, 20:54 ч.
Майките далече от децата си.
Реве за баба си, когато я взимам вечер. Подтискам вътрешното си негодуване срещу необходимоста да давам по-голяма част от времето си на работата, вместо на детето. Детето без съмнение е първо в приемането ми на света, колкото и добра да ми е работата. В заключение: Баланса нещо ми бяга в този луд за пари град.
Дъщеря ми беше за първи път далече от мен за 2 седмици, но когато е за добро, не би трябвало да тежи толкова на родителя. Само че майка ми(която беше с нея) ме подиграваше, че аз съм била по-притеснена и натъжена от детето. Май на нас-родителите, ни е по-мъчно, защото липсата е съчетана и с чувство на вина.
Взех гледачка на детето като стана на 4м и аз почнах работа. Не съжалявам за нищо-аз съм удовлетворена и спокойна,прибирам се и цялото ми време е за него. Не съм изнервена,даже такова търпение проявавам,че чак на себе си се чудвам. Всъщност пълноценните часове с детето ми след работа значат много повече от цял изнервен и измъчен ден с него.
Тръгнах на работа, когато детето ми беше на 10 месеца. Грижата за него пое майка ми. Родителите ми живеят на 3 спирки от нас, т.е. съвсем близо. В началото се измъчвах, после посвикнах, те ходеха при баба ми по селата, връщаха се, така цяло лято. Много, много пъти съм се измъчвала от това, че трябва да работя и аз и мъжа ми, а детето да го гледа майка ми, че не съм близо до него и т.н и т. н. Обаче, четейки този пост, разбирам, че всъщност не е трябвало да се тормозя излишно. Напротив, наистина е по-добре, ако има кой да гледа детето да се върнеш на работа, а вечер да си спокоен, е, в случай, че не трябва да правиш вечери, да пускаш перални, да имаш куп други задължения, да си с детенце и да му обръщаш нужното търпеливо внимание. При мен вечер е въртележка, тя Вики е вече голяма, но като по-малка просто си беше лудница вечер, не се прибирах изнервена от работа, обаче тепърва трябваше да правя сто неща плюс да обърна внимание на детенце. Но всяко нещо с времето си...
Разбирам те...аз започнах работа, когато беба беше на 5 месеца, а на 11 мес. тя тръгна на ясла. Разликата е, че ние си казахме, че няма да я гледат баби. Едната баба живее на 50 м. от нас и не работи, но гледа беба максимум 1 път в месеца за няколко часа и то само ако нищо друго не можем да измислим. 
Плащах на детегледаки, но държахме ние да си имаме контрол над детето. При всеки е различно, разбира се, но аз не мога да си представя да не виждам детето си всеки ден /поне засега-като порасне ще си решава тя /.
Плащах на детегледаки, но държахме ние да си имаме контрол над детето. При всеки е различно, разбира се, но аз не мога да си представя да не виждам детето си всеки ден /поне засега-като порасне ще си решава тя /. ..Баланса нещо ми бяга в този луд за пари град.
в този луд за пари СВЯТ 
Ако ходим на работа, за да печелим повече пари с които да си купим актуалния за сезона тоалет или "така необходимия" плей стейшън на какво учим децата си?
От друга страна ако гледаме положителното
както по-горе беше казано:Кое е по-добро за детето?
Ако прекарваме времето си неотлъчно до детето - на площадките, в къщи..все ще се изнервим ако не от постоянното присъствие, то от липсата на средства (блазе им на тия, които имат вуйчо владика).
Но ако детето се чувства наистина добре при баба на чист въздух, то уикендите се превръщат във време, което може да се използва рационално и пълноценно ..за разходки, излети, разговори, гушкане...лигавене ако щете. Това си остават вашите съкровени уикенди.
Трудно и отговорно е да се вземе подобно решение. Трябва да се сложат на везните всички ЗА и ПРОТИВ..Да се прецени кое до колко е добре за 1)детето; 2) за нас (защото и ние сме хора, а не роботи).
..и пак - на везната на всяка една от нас "Нещото" тежи с различна сила.
Единственото правило е: На детето да му е добре!
Върнах се на работа когато Боби беше на 1 година, а след 3 месеца смених работата и града. Оставих го при майка ми на село и пътувахме всяка седмица по 500 км. за да бъдем заедно през уикенда. Чувствах се ужасно, много ми липсваше малкото слънчице. Живеех за да дойде петък и да си го гушна. 
Бях тотално депресирана. Това продължи цяла една дълга година ... Мисля че това е един от най-гадните периоди в живота ми. Така че много добре разбирам как се чувстваш миличка. Чувство на вина не съм изпитвала защото знаех че е на най-доброто възможно място, в сигурни ръце, а и не виждах той да страда от раздялата, напротив, изглеждаше щастлив. Да глезех го и постоянно му носех нови играчки и каквото се сетя, но не от чувство за вина, просто така ми идваше отвътре, и не ми се струва да съм го разглезвала.
Сега вече сме заедно и сам мноооого щастлива , но ако имам възможност лятото да го пращам на село с удоволствие бих го направила за 2, дори и 3 месеца, защото знам че там ще се чувства добре а и няма да се разделяме за дълго ...
Бях тотално депресирана. Това продължи цяла една дълга година ... Мисля че това е един от най-гадните периоди в живота ми. Така че много добре разбирам как се чувстваш миличка. Чувство на вина не съм изпитвала защото знаех че е на най-доброто възможно място, в сигурни ръце, а и не виждах той да страда от раздялата, напротив, изглеждаше щастлив. Да глезех го и постоянно му носех нови играчки и каквото се сетя, но не от чувство за вина, просто така ми идваше отвътре, и не ми се струва да съм го разглезвала. Сега вече сме заедно и сам мноооого щастлива
, но ако имам възможност лятото да го пращам на село с удоволствие бих го направила за 2, дори и 3 месеца, защото знам че там ще се чувства добре а и няма да се разделяме за дълго ...
ЗА първи път това лято се разделяме с малката за дълго.От 1.07 градината почива и така до 15 септември.Беше при едната баба,после с нас 2 седмици на почивка,сега е при другата баба.Много ми е мъчно,само мисълта че там е на чист въздух,на хлад и има кой да си играе с нея по цял ден ми дава спокойстиве.Тук,сама,гледам да си измислям развлеченив,за да чуствам мъката.
Аз гледам по друг начин на нещата. Децата са си отделни индивиди и не сме ги създали за да ги гледаме като домашни любимци. Т.е. за да имаме кого да лигавим и глезим и гушкаме. Ако детето не е лишено от добра храна, добър дом и атмосфера, от грижи и социални контакти, от любов и закрила, то няма значение дали ще е по цял ден с мен или с някой друг. Връзката майка-дете е непоклатима и в това съм се уверила с годините. Затова изобщо не се притеснявам да остявя децата си за малко или за много някъде.
Имахме тема в ДиС на работещите майки, заповядайте там, ако не е заключена поради изтекла давност, т.к. скоро май не съм я засичала.
Имахме тема в ДиС на работещите майки, заповядайте там, ако не е заключена поради изтекла давност, т.к. скоро май не съм я засичала.
Нормално е, редно е да ни мъчно, когато сме далече от децата си. Обратното би било странно. На всеки живота му му се стича по различен начин. Никой никого не трябва да вини. Аз съм отгледана от майка ми, без баби и детска градина. И общо взето сама гледам децата си - с малка помощ понякога. Няма значение на каква възраст са, за колко са отделени от нас - винаги ни е мъчно. И аз имам хубава професия, която обичам. Но два пъти съм се отказвала от нея и ...вече съм назад от нещата. Но си казвам, че това е момент и че така трябва в този момент. И за вас обратното е момент. Приемете го като част от цялото. И още нещо - на малките деца им е по-безразлично с кого са, колкото повече растат - толкова повече имат нужда от нас. Решила съм да изчакам, докато и малката тръгне на детска градина. Но кой знае? Не се винете, не ревнувайте 
, детето е свързано по уникален начин с майката и ако тя е добра майка, никой никога няма да я измести. Не съм чувала дете, което когато падне, вика "татко" или "бабо" или "дядо", първият им вик е "мама".
, детето е свързано по уникален начин с майката и ако тя е добра майка, никой никога няма да я измести. Не съм чувала дете, което когато падне, вика "татко" или "бабо" или "дядо", първият им вик е "мама".
Вие пък,...... я не се тормозете излишно.
Гледайте сега какво става. Аз съм чужбинска мама. Тук младите майки масово, да не кажа всички , си изпращат децата в България. За месеци, за 5, за 6, някой и за години. Имам позната която извика баба преди да се роди бебето, после като стана на 6 месеца и хоп на самолета. Оттогава минаха 2.5 години и те си ходиха един път за 10 дена да го видят. Това не е единичен случай иначе нямаше да го спомена. И защо? За да работят и да изкарват пари. Някой нямат крещяща нужда, могат да си позволят да си останат в къщи, но как! Парите и спокойствието са много важни. A билетите до БГ скъпи, скъпи......К'во толкова. Живеят си като младоженци, а баба и дядо се радват на внуче. Хвалба!
Аз лично нямам този проблем, защото моето дете е голямо. Но дори и да имах нужда някой да го гледа едва ли щях да го пратя за повече от 3 месеца. Все пак не съм го родила за да ми го отглежда някой друг. По голямко дете разбирам, но на една - две години за мен е абсурд. Детето трябва да си е при родителите. Каде отива тяхната радост от малкото детенце? Пак повтарям, не говора за случаите когато това е въпрос на оцеляване, а когато се прави с цел печалбарство.
Интересно ми е вие какво мислите по въпроса? Имате ли такива съседчета или роднини?
Бихте ли жертвали първите години от живота на детето за "ОЩЕ един апартамент" примерно.
п.п Незнам..........стана ми много мило като като прочетох как всички от вас се тревожат и страдат за децата си които са на ясла или на село за лятото. Вижда ми се нормално детето да прекарва време с баба и дядо, ама това което наблюдавам тук направо на нищо не прилича. Да не говоря местните как гледат като втрещени и мигат неразбиращо:crazyeyes:....докато я гледат с корема и хоп, бебето вече го няма. To се връща се направо за училище.
Гледайте сега какво става. Аз съм чужбинска мама. Тук младите майки масово, да не кажа всички , си изпращат децата в България. За месеци, за 5, за 6, някой и за години. Имам позната която извика баба преди да се роди бебето, после като стана на 6 месеца и хоп на самолета. Оттогава минаха 2.5 години и те си ходиха един път за 10 дена да го видят. Това не е единичен случай иначе нямаше да го спомена. И защо? За да работят и да изкарват пари. Някой нямат крещяща нужда, могат да си позволят да си останат в къщи, но как! Парите и спокойствието са много важни. A билетите до БГ скъпи, скъпи......К'во толкова. Живеят си като младоженци, а баба и дядо се радват на внуче. Хвалба!
Аз лично нямам този проблем, защото моето дете е голямо. Но дори и да имах нужда някой да го гледа едва ли щях да го пратя за повече от 3 месеца. Все пак не съм го родила за да ми го отглежда някой друг. По голямко дете разбирам, но на една - две години за мен е абсурд. Детето трябва да си е при родителите. Каде отива тяхната радост от малкото детенце? Пак повтарям, не говора за случаите когато това е въпрос на оцеляване, а когато се прави с цел печалбарство.
Интересно ми е вие какво мислите по въпроса? Имате ли такива съседчета или роднини?
Бихте ли жертвали първите години от живота на детето за "ОЩЕ един апартамент" примерно.
п.п Незнам..........стана ми много мило като като прочетох как всички от вас се тревожат и страдат за децата си които са на ясла или на село за лятото. Вижда ми се нормално детето да прекарва време с баба и дядо, ама това което наблюдавам тук направо на нищо не прилича. Да не говоря местните как гледат като втрещени и мигат неразбиращо:crazyeyes:....докато я гледат с корема и хоп, бебето вече го няма. To се връща се направо за училище.
Да се включа и аз..
И аз се върнах на работа на 3-я месец от раждането..Синът ми израстна с това (вече е на 7), мама винаги да е на работа..в последните 3 години работя в друг град и пътувам постоянно из страната а и в чужбина..Практически половината време ме няма..В останалото време -сме плътно заедно..(извън градината)
При по-дългите ми отсъствия го пращах при нашите (Сф), а иначе разчитах на свекърва си..
От около година забелязвам промяна в поведението му -от спокойно, усмихнато и самозанимаващо се дете - се превърна в истерично и жадно за внимание на всяка цена хлапе.. Това е, когато ме види..След 2-3 дена заедно се оправя..Стигам до извода, че явно му липсвам..Нищо, че е израсъл така.. И изпитвам силна вина и безпокойство..
Предстои ми развод и преместване в Сф..Малкия от 2 месеца вече е там..Но..е записан тук (Вн) за училище (1 клас). Нашите настояват да остане в Сф и да започне у-ще там..Но аз няма да мога да се преместя по-рано от Нова година, а може би и по-нататък..
Как да го остава толкова дълго време отново "сам"??! От друга страна..това значи догодина да смени училището (и града)..Не знам кое е по-правилно.. И не ми се иска да го оставя толкова далеч от мен в такъв момент..Няма да мога да бъда край него в тази така важна първа година..Незнам как да постъпя..адски ми е гадно..
И аз се върнах на работа на 3-я месец от раждането..Синът ми израстна с това (вече е на 7), мама винаги да е на работа..в последните 3 години работя в друг град и пътувам постоянно из страната а и в чужбина..Практически половината време ме няма..В останалото време -сме плътно заедно..(извън градината)
При по-дългите ми отсъствия го пращах при нашите (Сф), а иначе разчитах на свекърва си..
От около година забелязвам промяна в поведението му -от спокойно, усмихнато и самозанимаващо се дете - се превърна в истерично и жадно за внимание на всяка цена хлапе.. Това е, когато ме види..След 2-3 дена заедно се оправя..Стигам до извода, че явно му липсвам..Нищо, че е израсъл така.. И изпитвам силна вина и безпокойство..
Предстои ми развод и преместване в Сф..Малкия от 2 месеца вече е там..Но..е записан тук (Вн) за училище (1 клас). Нашите настояват да остане в Сф и да започне у-ще там..Но аз няма да мога да се преместя по-рано от Нова година, а може би и по-нататък..
Как да го остава толкова дълго време отново "сам"??! От друга страна..това значи догодина да смени училището (и града)..Не знам кое е по-правилно.. И не ми се иска да го оставя толкова далеч от мен в такъв момент..Няма да мога да бъда край него в тази така важна първа година..Незнам как да постъпя..адски ми е гадно..
Аз засега съм плътно до детето, но темата ме интересува. Най-вероятно скоро ще трябва да започна работа, а детето ще го гледат през деня майка ми и мъжа на смени според работното си време. Вечер ще е с мен. Но ме страх да не би да започне да плаче от мен, да му липсва баба му. Как стоят нещата при вас? Аз не споделям мнението, че връзката майка-дете е неразрушима, децата се привързват към този, който най-много се грижи за тях. Но изобщо не ми се иска да го травмирам- цял ден примерно да е с баба си, а вечер да му липсва и да плаче.
Вече нямам търпение да свършва това лято, още две седмици и си прибирам детенце в София. За три месеца сме били плътно заедно само 2 седмици на морето - през другото време беше при майка ми, сега е при свекърва ми. Виждам я само събота и неделя... Много ми е мъчно, но по-добре да е на чист въздух, отколкото тук в мръсната София...