Семейството ми се разпада!

Dencho от почти седем години...
Mара Подробната та те не са правили секс от година...това не значи ли game over...
даже не знам самсама как е издържала толкова време...
може да съм на 24г и връзката ми е да не е много дълга, но и аз имам глава на раменете си...

lorini  24г седем годишна връзка е едно - след време с дете, седем-десет годишен брак е друго........ Още си в розовия си период

Dencho дай да не говорим в тая тема за мен...аз съм минала през период в който работех по заведения и изкарвах двойно повече от мъжа ми...и не му беше видимо приятно...разделяли сме се...изневерявали сме си, но сега сме заедно във всичко..бих ти разказала и повече, ако те интересува,но не тук и сега..темата е на друг и за друг....и това че нейния мъж не прави секс с нея е МНОГО показателно(а дали няма друга)...майка ми и баща ми все още правят секс по дяволите, след 26 години заедно....така че тя ще си реши докога може така и докога иска...

При безработица , безпаричие , след бурна любов или др. подобни неминуемо настъпват отчуждение и семейни проблеми .
Всички сме минали през подобни , особено тези с по-голям семеен стаж .
Аз винаги съм търсила начин да се съхраним като семейство - с премълчаване , с мили жестове , с похвала - човек като иска намира път към другия .
Мога да те посъветвам да се отнесеш с търпение , с разбиране и не говори за проблема , щом това го ядосва .
Организирай си нещата и започвай работа , но не го натоварвай с грижи и проблеми - сложи го пред свършен факт , като само го информираш кое как си организирала .
Хубаво е до себе си да имаме силни и храбри мъже , но и те са хора и им пада гарда , чудесата са в киното .
Моят мъж е работлив , инициативен , загрижен , но когато се случат неприятност , след неприятност или безпаричен момент и той се изнервя и не търпи да му говоря каквото и да е - премълчавам , макар да ми е кеф в момента и да ми се ще да се веселим - уважавам си го и не искам да се караме . Случвало ни се е в младите години от нещо дребно да се стигне до .... само защото от инат никой не отстъпва .
Вече сме пред прага на 20-годишнина от сватбата , преживяли сме какво ли не , но сме се научили да си прощаваме и да не очакваме чудеса - желая го и на теб .
Погледни си в сърцето и си дай сметка имаш ли чувства към съпруга си , ако отговора е по скоро положителен потърси начин да скрепите семейството си отново - с търпение и блага дума се постигат чудеса !

Започни работа, имаш нужда от повече социални контакти. Нищо , че не е съгласен, ще миряса. Мисли за  себе си.

lorini, не искам да говорим за теб.
Пояснявам, че след определен период на семеен (съвместен)живот и дете, нещата се променят.

Аз за сетен път се уверявам - слабият пол са мъжете. Жалко е, че в повечето случай самочувствието им се гради, основно на дохода им.
Момичетата вече са написали достатъчно. Надявам се, изхода от ситуацията да е положителен за теб

Другарче  
Лорини,естествено,че е важен сексът за една връзка, и както се вижда,авторката също я боли от това, но не може с толкова лека ръка да се слага край на всичко.  А и в тежки периоди на човек надали му е до това. Поне при мене е така. Аз не мога да си представя, че сме се карали и после страстно ще се любим и всичко ще изчезне като с магическа пръчка.
А за по дълъг брак,една проблемна година  без секс, не знам...
Аз вече си дадох моето мнение,надявам се по този начин , те да се преоткрият един друг .

Хахахаха, колко подходящо!

нали?

Баси и комплексарите хленчещи!
Женоря, ужасно ги разглезихме тези мъже. Това вече не са изобщо мъже и аз се чудя защо ги търпим по толкова години да ни тормозят психически и да ни съсипват живота.
Себе си не изключвам изобщо защото и аз прекалено дълго търпях. ИЗОБЩО не съм наранена ни най-малко, камо ли пък да роня сълзи по един прост мъж!  Чакам с нетърпение да си събере партакешите, та да не му ги събирам аз. Баси, да ходят по белия свят да си търсят някоя друга проста! Никакви психолози, никви глупости. Нито един психолог няма да ти го превъзпита мила ако ако си няма първите 7 години. Нито пък ще го накара да си вдига оная работа ако там нищо не е останало. А ти добре си помисли за това ли си мечтала. Всички психолози и примирения са само удължаване на агонията. Човек трябва навреме да обръща нова страница.

Да, като виждаш, не ти го казвам анонимно. Не виждам причина да се срамуваш от постъпките на някакъв си мухльо. За оплакване не си в момента, когато си взела решение за раздяла, а във всички моменти на агония.

Ксения

Защо първо не изгониш или напуснеш твоя си мъж, пък после да даваш акъл на другите? Щом мъжът ти е толкова прост защо го търпиш? Хайде, като си толкова ербап направо му събирай куфарите и ги хвърляй през балкона! Направо обръщай новастраница и се похвали после как е.

Аз пък вече се чудя в какво са се превърнали много жени, че са готови за всяко нещо да събират куфари, да ритат задници или те самите да си тръгват. Какво е това семейство! То, семейства не останаха вече! Ако всички се развеждат на четвъртата година без изобщо да се опитват да оправят нещата докъде ще стигнат? Ще е пълно с разведени нещастници, които после ще хленчат колко им е труден живота, а децата как страдали.

Най-малкото за чиста съвест трябва да има поне един разговор за това кой какво очаква от живота и кое не му е наред и да се види какво може да се направи. Ако се обичат хората ще са готови и на взаимни отстъпки. Всяко семейство минава през някакви сътресения. То е като една добре или зле планирана и построена сграда - от материала, архитекта и строителите зависи дали ще се събори при земетресение или ще оцелее. В случая няма насилие в семейството, че да няма смисъл от него. Всичко друго може да се преодолее.
Хората вече го казват - депресията е болест и трябва да се лекува като другите болести. Всичко може да я отключи, а в това семейство стресови събития е имало в един и същ период. Ако мъжът е силно депресиран и има и други, съпътстващи проблеми това може да продължи с години. Много е лесно да се каже, че бил слабохарактерен или комплексар. Най-добре да отиде (или да бъде уговорен и заведен) при специалист и да се види какво може да се направи.

Напълно подкрепям Радостина. Много мъдър отговор е дала. Не бива да сме крайни в действията си (имам предвид развод), винаги трябва да се борим за любовта си, не позволявай жарта да се превърне в пепел, а гледай да я възпламениш отново. Направи го за всички, за себе си и за детето си. Начини има, не се предвай. Успех!

мисли и за детето-ти може да се оправяш и сама , но детето има нужда от баща независимо какъв нехранимайко е за теб.Това е брака , това е и да имаш дете /изключвам крайните случаи/ .Пробвай с новата работа , но не знам защо всеки си взема детегледачка .Нека детето си ходи на градина , да общува с други деца , за мен детегледачката е само в краен случай необходима .По отношение на проблема със секса не мога да ти дам съвет , там ти трябва сама да се справяш, а и да има друга зависи от теб как ще го приемеш и дали ще позволиш друга да ти съсипе семейството-не мисля че си заслужава .Всеки преживява кризи , важното е дали ще се преборите заедно , а и една мъдросто от баба ми жената пази огнището живо , жената позволява мъжа да я познава от главата надолу , а от врата нагоре е само тя -както искш ми тълкувай думите .