Свикнали сте. Сигурно и аз бих могла да свикна отново, ако нямах друг избор за момента. Преди години много неща явно не са ми правили впечатление (като намусен обслужващ персонал, на какво мирише в транспорта, качество на продуктите, висене по административни задачи, боклуци пред блоковете и т.н.), но сега...Много неща могат лесно да се променят, но явно няма желание и стремеж. За всеки българин (който се гордее, че такъв), няма по-голяма радост да отбелязва хубавите подобрения и да се изпълва с радост, че сънародниците му живеят нормален и хубав живот (не няколко %, а всички онези, които работят или са работили). За съжаление, докато стават ненормални неща, такъв живот няма да има (ей-сега дойде един паяк да прибере едни неправилно спрели коли пред едно мафиотско кафе, собствениците на колите си платиха и колите останаха; на кооперацията ни се прави ремонт, къртят външната мазилка, а под скелетата жени продават цветя, майки минават с децата си и т.н.).
С всичко се свиква: и с мръсният въздух, и с разголените реклами, и с факта, че ако нямаш пари на много места няма да ти обърнат внимание (болница, например), безпомощност от беззаконие и т.н. Под въпрос е дали, когато знаеш разликите можеш да се адаптираш отново стресово или не толкова и дали си заслужава (имам 2 приятелки холандки, които отидоха за няколко месеца в Африка. Опитаха от живота там:липса на баня, вода от кладенеца, който е на 4км и т.н. Едната се връща септември за 1 година, тъй като има цел и се вижда достатъчно силна да се пребори със западното си мислене: (нормално е да имаш баня и да се къпеш всеки ден), другата ще й отиде на гости за няколко дни....