Да..това с говоренето нищо не променя и е факт....,но от известно време лично съм показала ясно да се разбере,че след толкова години не внимание към нашите трудности и нужда преди всичко от морална подкрепа и присъствие...,аз също няма да бъда съпричастна към нечии неволи... Зловещо звучи,но кой каквото си е дробил ,това ще си сърба....,за мен на преден план са здравето и развитието на детето ми...
- Публикувана: 7 авг. 2008, 20:23 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2008, 15:15 ч.
Просто да споделя
DESSS канила съм ги десетки пъти, когато сме се чували по телефона, свекъра и свекървата дори искаха да ги поканят и на вилата да си направят барбекю заедно и това съм им казвала, но явно те все още не могат да се наканят.Незнам да отидем и да ги вземем от тях ли?!? Въпреки че ние нямаме кола а те имат.Просто се отказвам, ако някой има желание да дойде и да ни види преди да съм родила да заповяда знаят къде живея. Единственният човек който живо се интересува от нас и дойде да ни посети това е баба ми, която ме е гледала като малка.Жената живее в същият град на родителите ми и е сама и пенсионерка, доходите и са малки , но въпреки това намери време и дойде, дори я чакам отново към краят на месеца.Освен това ми се обажда почти през ден да пита как съм, докато нашите чакат да се включа в Skype или ако не се чуваме 1 път на около 8-10 дена това е.
Миличка не ги мисли толкова. Съсреодоточи се върху предстоящото събитие. Ще ставаш мама, това е най-важното. Всяка твоя тревога и бебо я усеща. Права си за родителите си, но не можеш да ги промениш. Само да се учиш, какъв родител да не бъдеш. При мене пък свекърите са такива и с годините и по-лошо стана. Ама гледам, че мъжа ми хич не си го слага на сърце. Успех! 
dolphin-mama80...дам разбирам те (познато ми е )бащами идва сам без майка ми винаги когато има време да види мен и малчо .... Като бях бременна тако казваше че като се роди детенце ще се промени ..но уви
Какво да ти кажа ..освен каквото , такова е
Лично аз вече поспрях да го мисля вече толкова и както казва k.a.l.i. и за мен на преден план са здравето и развитието на детето ми... 
п.п.аз едно не мога да зарбера примерно с родителите може и да не си в идеални отнош. но това да рефлектира в отнош.към внуците им просто не мога да го поумея А казват че родителите обичат внуците повече от децата си 
Какво да ти кажа ..освен каквото , такова е
Лично аз вече поспрях да го мисля вече толкова и както казва k.a.l.i. и за мен на преден план са здравето и развитието на детето ми... п.п.аз едно не мога да зарбера примерно с родителите може и да не си в идеални отнош. но това да рефлектира в отнош.към внуците им просто не мога да го поумея
А казват че родителите обичат внуците повече от децата си 
Ето в това се крие разковничето.....,родители които не са поемали отговорността изцяло ,а винаги са разчитали на трети лица,техните лични ангажименти и спокойствие са били на преден план пред това на децата им,си остават такива и на 75 години(повечето),рядкост ,но ги има.....
Много странен начин на изразяване на загриженост и обич ....,защото това да си биологична майка или баща на дадено дете ,не винаги означава ,че си достоен да носиш званието родител(не говоря конкретно за твоите ,защото не ги познавам,но подобни отношения се срещат и за мен лично са непонятни).
Много странен начин на изразяване на загриженост и обич ....,защото това да си биологична майка или баща на дадено дете ,не винаги означава ,че си достоен да носиш званието родител(не говоря конкретно за твоите ,защото не ги познавам,но подобни отношения се срещат и за мен лично са непонятни).
И при нас е подобна историята,но от страна на свекърите.Много рядко ни се случва да имаме нужда от тяхната помощ.Но,когато това се случи те веднага решават,че са изморени и отиват на почивка.Аз това не го приемам за нормално! 
Да не подадеш ръка на собственото си дете,за да си правиш кефа! 
И това е всеки път.
Да не подадеш ръка на собственото си дете,за да си правиш кефа! И това е всеки път.
Изключително неприятно отношение родител-дете, но се случва за голямо съжаление.
При мен нещата също не са розови, но не и чак такава незаинтересованост.
Някой по-горе спомена, че авторката трябва да е благодарна, че не ги обгрижда със сламка , а те на легло. Ами извинявам се, но когато аз не получавам елементарно внимание и загриженост от страна на родителското тяло, то с какво аз съм длъжна да го обгрижвам?! Ще ми поясни ли някой, или само аз така ги разбирам нещата?
При мен нещата също не са розови, но не и чак такава незаинтересованост.
Някой по-горе спомена, че авторката трябва да е благодарна, че не ги обгрижда със сламка , а те на легло. Ами извинявам се, но когато аз не получавам елементарно внимание и загриженост от страна на родителското тяло, то с какво аз съм длъжна да го обгрижвам?! Ще ми поясни ли някой, или само аз така ги разбирам нещата?
Абсолютно те разбирам... или почти, защото не съм бременна...
Нашите бяха същите по време на ремонта, майка ми само се обаждаше по телефона да ми държи сметка какво ще си купим, кой ще го плаща, какви цветове да избера и най-вече - неговите родители дали случайно не са се сетили да предложат да ни помогнат или да платят за ремонта
А ние ремонта си го правихме за наша сметка и не искахме от никой нищо, и въпреки това неговия баща се вдигна на 400км да дойде да ни помогне
А откакто живея с милото(4 години вече), са идвали само 2 пъти и то да взимат багаж и от любопитство... не че на гости нещо... баща ми дори единия път не се качи изобщо, а втория път пак нямаше да се качи, но багажа беше много тежък и трябваше той да го вземе... Всякакви покани за гостуване биват отказвани съответно... има и още...
Вече спрях да обръщам внимание, не се тормозя за глупости и дори казах, че сега дори и да искат, аз няма да ги поканя в къщата си... след толкова отказани покани... но това си има друга предистория... Не обръщай внимание на глупости, сега ти трябва много спокойствие и само хубави емоции
Леко бременеене и безпроблемно раждане
Нашите бяха същите по време на ремонта, майка ми само се обаждаше по телефона да ми държи сметка какво ще си купим, кой ще го плаща, какви цветове да избера и най-вече - неговите родители дали случайно не са се сетили да предложат да ни помогнат или да платят за ремонта
А ние ремонта си го правихме за наша сметка и не искахме от никой нищо, и въпреки това неговия баща се вдигна на 400км да дойде да ни помогне А откакто живея с милото(4 години вече), са идвали само 2 пъти и то да взимат багаж и от любопитство... не че на гости нещо... баща ми дори единия път не се качи изобщо, а втория път пак нямаше да се качи, но багажа беше много тежък и трябваше той да го вземе... Всякакви покани за гостуване биват отказвани съответно... има и още...
Вече спрях да обръщам внимание, не се тормозя за глупости и дори казах, че сега дори и да искат, аз няма да ги поканя в къщата си... след толкова отказани покани... но това си има друга предистория... Не обръщай внимание на глупости, сега ти трябва много спокойствие и само хубави емоции
Леко бременеене и безпроблемно раждане