Оставяте ли си децата да плачат?

Да, оставям я понякога. Не защото искам, просто нямам физическа възможност да я държа много често на ръце, а тя това иска. И то не само да я държа, а да я разнасям из къщата. Жално ми е да я гледам да плаче, но аз имам гръбначно изкривяване още от дете и по принцип трябва да избягвам да нося тежко, а беба си тежи вече. Когато е нахранена и преобута и реве /а моето дете плаче много силно, и никога не помрънква/ опитвам се да й отвлека вниманието по някакъв начин - с играчката над леглото, с шезлонга или като я оставя по корем. Ако продължава да реве - правя й гимнастика, като я гледам в очите, вземам я и на ръце, но за малко. Понякога я изкарвам навън с количката и се укротява. Всъщност най ми е тежко, когато се разплаче навън, докато е в количката - тогава я вземам на ръце, но ми е много трудно с едната ръка да бутам количката, а с другата да я нося . За съжаление така и не пожела да смучи залъгалка, иначе поне навън би ми било доста по-лесно

Не.Винаги се опитвам да я успокоя.

гледам да не я оставям да реве, защото просто ми къса нервите.
все пак, не познавам дете, което да не плаче. и не винаги може на секундата да бъде укротено.

Никога не съм ги оставяла да плачат заради къщната работа върша си я когато малкия спи.Няма дете което да не плаче,но винаги съм до него и се опитвам да го успокоя

Mimoleta, не са противоречиви теориите. Разбира се, че малките деца плачат и особено на новородените им се събират по няколко часа рев на денонощие, но става въпрос за това, че трябва да откликваме на плача им, да сме с тях и да се опитваме да ги утешаваме. А не да ги оставяме самички да си реват, защото така или иначе е нормално да си пореват 3 часа на ден. 

Подкрепям Angel Dust с две ръце. 

Бебе не оставям да плаче. То тепърва започва да разбира правилата на този нов свят и не искам един от първите уроци да му е "На мене не ми е добре и никой не го е грижа". А и как точно може да съм сигурна, че нищо не го боли?! 

Дете което се лигави и е способно да разбере защо не се откликвам, да.

Angel Dust, тази книга "Изкуството да бъдеш родител има ли я в електронен вариант"?

Да, аз така я имам на док.
ако искаш дай на лични мейл ще  ти я пратя.

НЕ !    , винаги обръщам внимание , шом почне да плаче , или да прави опити да заплаче. И според мен щом плаче , занчи си има причина ! Трябва да се обръща внимание на децата , за да се чувствам обичани , да знаят че има някой до тях, да чувстват топлина ! Това е моето мнение, не мога да си помисля , дори че мога да си оставя детето да плаче ! Трябва и аз да плача....

Ето една статия по темата. Превеждах малко набързо и затова стилът може да не е съвсем гладък. Ето източникът http://www.askdrsears.com/html/10/handout2.asp

Науката твърди, че продължителният силен плач може да увреди бебето

Науката казва, че бебетата оставени да плачат сами изпитват паника и тревога . Тяхното тяло и мозък се изпълват с хормоните на стреса - адреналин и кортизол. Когато развиващата се мозъчна тъкан бъде изложена на действието на тези хормони за продължителни периоди от време нервните клетки не формират връзки помежду си и дегенерират. Възможно ли е бебета, които са подлагани на т. нар. cry it out техника (да оставиш бебето да плаче, докато заспи само) за много нощи седмици наред, да страдат от неврологични проблеми и необратими последици върху развитието на мозъка им? Ето как науката отговаря на този обезпокоителен въпрос:

Химични и хормонални дисбаланси в мозъка

Проучванията показват, че бебета, които редовно са разделени от родителите си по стресиращ начин имат ненормално високи нива на хормона кортизол и по-ниски от нормалното нива на хормон на растежа. Тези дисбаланси пречат на развитието на нервната тъкан на мозъка, подтискат растежа и имунната система.

Изследователи от Йейлския университет и Медицинския факултет на Харвардския университет открили, че интензивният стрес в ранното детство може да причини изменения в нервно-трансмитната система и да причини структурни и функционални изменения на някои зони от мозъка, подобни на тези, които имат възрастни, страдащи от депресия.
Едно от проучванията показва, че бебетата, които са имали епизоди на продължителен плач са 10 пъти по-склонни да развият ADHD, да се справят зле в училище и да имат асоциално поведение. Изследователите заключват, че това може да се дължи на липсата на отклик от родителите.

Проучване на д-р Брус Пери от Университета Байлор дава възможно обяснение на това разкритие. Той открива, че в случаите когато хроничен стрес стимулира прекалено силно мозъчния ствол (частта на мозъка, която регулира отделянето на адреналин), а частите от мозъка, които се развиват чрез физически контакт и емоционални стимули са пренебрегнати (както когато бебето е оставяно отново и отново да плаче само), детето израства със свръхактивна адреналинова система. То проявява усилена агресия, импулсивност и склоннност към насилие по-късно в живота, защото мозъчният ствол напомпва тялото с адреналин и други хормони на стреса прекалено често и в неподходящо време.

Д-р Алън Шоур от UCLA School of Medicine демонстрира как стресовият хормон кортизол (който изпълва мозъка по време на силен плач и други стресиращи събития) всъщност разрушава връзките между невроните в много важни части на развиващия се мозък на бебето. Освен това, ако бебето системно е пренебрегвано,  частите на мозъка, които отговарят за привързването и емоционалния контрол не са стимулирани достатъчно и могат да не се развият добре.  Резултатът – склонно към насилие, импулсивно, неспособно на емоционална привързаност дете. Д-р Шоур заключва, че чувствителният родител, който откликва на нуждите на детето, стимулира и оформя нервните връзки в ключови части на мозъка, които отговарят за способността към привързване и емоционалната хармония.

Влошено интелектуално, емоционално и социално развитие

Резултатите от проучване на специалиста по развитие на бебето Д-р Майкъл Люис, представени пред конгрес на Американската Академия по Педиатрия гласят, че най-важното влияние върху интелектуалното развитие на едно дете е откликът на майката на знаците, които й дава бебето. Бебетата, чийто плач често е игнориран не се развиват правилно в интелектуално и социално отношение.

Д-р Рао и негови колеги от National Institutes of Health доказват, че бебета, които плачат продължително време (не поради колики) през първите три месеца от живота си, на 5 години имат по-нисък коефициант на интелигентност средно с по 9 точки в сравнение с връстниците си. Те имат и слабо психо-моторно развитие.

Изследователи от университетите на Пенсилвания и Аризона откриват, че бебетата осавяни да плачат през ранните месеци от живота си контролират по-трудно емоциите и на 10 месеца плачат още повече, когато родителите се опитват да ги утешават.
Друго изследване показва, че бебета, които са обучавани да заспиват чрез техниката cry it out имат по-дразнещ плач, по-прилепчиви са през деня и им отнема по-дълго време да станат независими.

Физиологични вреди

Проучвания при хора и животни показват, че когато са отделени от родителите бебетата и малките деца имат нестабилна телесна температура, сърдечна артимия и по-кратки периоди на  REM сън (бързи очни движения – стадий от съня, който подпомага мозъчното развитие).

Д-р Брейзи от Duke University and Ludington-Hoe и неговите колеги от Case Western University в две отделни проучвания показват как продължителният плач при бебетата причинява повишено кръвно налягане в мозъка, повишава хормоните на стреса, възпрепятства циркулацията на кръвта в мозъка и намалява снабдяването му с кислород. Заключението им е, че грижещите се за бебето трябва да реагират на плача му бързо, постоянно и адекватно.

не не я оставям,щом плаче значи има защо и има нужда от мен

Homesick   

Не го оставям да плаче

подкрепям Angel_Dust , не разбирам защо пускаш подобна тема. вече видя, че повечето майки не си оставят бебетата да плачат. това изглежда, че няма да промени твоето отношение към "необособения индивид" в къщата, което обезсмисля уважението на потребителите, отговорили на въпросите ти. тъжно ми става.

Преди време в Кърмаческия имаше много интересна тема точно за тази книга. Съветите в нея, независимо, че е издадена 2008г, са меко казано безумни. В частта им захранване са си направо опасни...
Интересно е, че тази д-р Калина Дичева така и не беше открита... А една от акушерките писала предговор, беше потресена от съдържанието на книгата и от факта, че книгата е издадена, с нейното участие, без тя да е имала възможност да я прочете предварително, както и е било обещано...
Когато беше малък на няколко пъти съм го оставяла да плаче, но стигнах до извода, че няма ефект, за това си го гушках и разнасях насам натам с мен. Сега, когато се опитва да ни работи с рев вече не минава номера - да не говорим, че много добре се познава по самия плач дали реве от болка или друга такава причина или си се дере ей така от инат.