Откраднати моменти ...........................

# 15 22 авг. 2008, 16:50 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: гост в пт, 22 авг 2008, 11:21

...
ме е яд на някои от осиновените деца, които не осъзнават късмета си, че са осиновени, а не растат невежи и недохранени по домовете в България
...

Амин, дай Боже същото на децата и внуците ти до десето коляно.
Нали сама казваш, че е късмет.

# 16 22 авг. 2008, 22:22 ч.

София
Мнения: 9 517

Мираета, добре дошла обратно Hug

# 17 23 авг. 2008, 20:42 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Ох, момичета, все не може да ни се угоди. И аз имах този проблем - когато осиновихме Ваньо живеехме два етажа над родителите на мъжа ми и един над леля му. Всеки ден бяхме заедно, все се готвеше специално, водеха го на разходки и т.н. Аз просто настоях пред мъжа ми да се преместим и той ми угоди - след 8 месеца вече бяхме на другия край на града.
Сега от известно време само си мечтая някой да сготви, да изведе децата ми или да се погрижи за тях дори само за няколко часа. Уви, много рядко ми се случва....

# 18 24 авг. 2008, 13:26 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Фоксче в пт, 22 авг 2008, 22:22

Мираета, добре дошла обратно Hug

Много си мила и ти благодаря, но не съм се върнала.
Тук не е място за деца, а си е клубче на мами.
Отговорих на една БМ и на една арогантна простотия, която смее да пише само анонимна.
Ако пиша публично ще е само на деца, БМ и "гости".
Hug

# 19 27 авг. 2008, 01:43 ч.

Мнения: 115

Мираета, късметлийке newsm10

# 20 27 авг. 2008, 08:57 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Mina_B в ср, 27 авг 2008, 01:43

Мираета, късметлийке newsm10

Аууууу, к'ва си злобна Mr. Green

Ама "гостенката" за нищо на света не иска нашия късмет за поколенията си.
Сега и се наложи да пообмисли. По повод на този форум не се е натоварвала с мислене, що да мисли, тя си знае.
А авторката на темата не получи нито едно конкретно мнение. Отговорите са на други въпроси, не и на нейния.

# 21 27 авг. 2008, 10:11 ч.

Мнения: 884

Не съм осиновена, децата ми-също. Искам да те успокоя-тази тема ако я пуснеш в НиБ майки, ще видиш , че не си сама .Аз също имам горчивия опит от такова ходене на море. Синът ми беше на около 3 години, и тогава за нула време се почувствах обезпокоена от факта, че наблюдавайки свекърва ми как върви след него ежеминутно къде с филийка, къде с жилетка, реших ,че не съм от "добрите"майки. Такава почивка вече никога не се повтори...Ако някой гледаше отстрани, вероятно щеше да реши, че тя е майката, а аз-случайно дошла с тях позната. Оставих я там да се мъчи в угодията си, а аз си починах много добре. Като се прибрахме-продължихме по моя си начин, въпреки ,че с всяко ходене на гости нещата се случваха по същия начин. Докато не дойде моментът, в който синът ми-достатъчно голям, сам се опълчи срещу това , да го излага на улицата, в ресторанта, пред приятелчетата му. Изпитах невероятна гордост от това, повярвай.
Не приемай грижите на роднините си толкова трагично, ти си майката, децата усещат такива ситуации, и никой не може да те замести.Използвай тези моменти за личен релакс, а след това бъди сама с децата си, след време, въпреки всичките напъни на майки, лели и т.н. , те ще предпочитат задължително твоята компания.

# 22 1 септ. 2008, 11:48 ч.

Мнения: 2 722

Търся две три крадящи моменти баби, да ме оберат до шушка Laughing

Това сериозно.
Деница, разбирам те, но ми е смешно, защото в началото и аз побеснявах като дойде свеки и каже, дай да си поиграя с детето, ти да си свършиш някоя работа. Все исках аз да си поиграя с детето, а тя да измие чиниите. И естествено боготворях майка ми, която с влизането у дома се отправяше към мивката и ме пращаше в детската стая да си гушкам слънчицето.
Три години след първото осиновяване се моля някой да гледа децата докато аз готвя, пера и чистя, но сега мераклиите за помощ в домакинската работа станаха много Joy

Това, през което преминаваш е етап, характерен и за родилите и за осиновилите.
Моя непрофесионален съвет е да се опиташ да действаш дипломатично, като си оставиш прозорче за измъкване. Никой не печели от остри конфронтации, а пък и опознавателния период и адаптацията на децата ще преминат, бабите и дядовците ще останат.

Причина:

Причина: