Как да помогна на момче болно от шизофрения???

И аз исках да помогна... Настаних майка си за около месец в клиника Св.Наум. Посещавах я през ден. Хората, които са на лечение там са особени. Или много любопитни и дружелюбни, или тъжни и неконтактни. Болницата дори е много прилична за днешното състояние на здравната ни система, но траен ефект от лечението нямаше. Диагнозата и не е шизофрения, но не е много по-лека или приятна. Мисля, че ако някой държи да се лекуват психично болните и те се съгласят, ги прибират за три-четири седмици и ги пускат. До следващото влошаване или желание да бъдат лекувани под наблюдение. И майка ми пречи на хората от входа. Вика по децата, всички са и виновни, замеря ги с разни боклуци, залива ги с вода... Супер неприятно, но баща ми не се опитва по никакъв начин да и помогне да се подобри. Мен не допуска. Не ми отваря вратата (ключ нямам) обвинява ме в какво ли не... Подозирам, че не си пие и лекарствата. Само докато взимаше Серопрам имаше абсолютна промяна, но за кратко. Насила не става. А вече е късно да осъзнае сама нуждата да се лекува. Когато започна да се държи грубо, агресивно и безпардонно, само да споменеше някой, че не е добре и трябва да иде на лекар, беше готова да го разкъса. Всеки друг изкарваше не в ред, но не и себе си. Създава купища проблеми и неприятности на доста хора около себе си и се задълбочават все повече. Тези хора не осъзнават колко са проблемни. Така че едва ли ще успееш да направиш нещо. Някой в една друга тема беше писал, че хората с тежки психични проблеми съсипват освен собствения си живот и този на близките си. И на родителите на момчето не им е лесно. Не се отпускат никакви средства за лекарства или някаква социална помощ. Изобщо... пълна трагедия. Аз надежда, при нас да се подобри положението, нямам.   

Защо да не се отпускат средства за лекарства, аз ако трябва да плащам лекарствата на сина си, би трябвало да мизерствам направо. Има си рецептурна книжка, плащам по-малко от 10% от стойността на лекарствата. Получава някаква социална помощ под формата на пенсия.

Ами не знам. Майка ми все реве, че не и дават лекарства от Здравната каса. Никакви помощи от социалните... Все няма! Хич не и дреме, че гледам три големи деца и мъжа ми е на работа по 13 часа, за да ги отгледаме нормални и само иска, иска, иска... Пари, внимание, услуги... Като дам, все е малко! Като не мога да дам - съм по-черна от дявола. Инвалид се води ІІ-ра група със 75%. Винаги е прекалявала с това да се прави на по-измъчена отколкото всъщност е, но вече нямам сили да и вървя по гайдата. Така че, Вълчо, съм склонна на теб абсолютно да вярвам, за разлика от нейните фантасмагории...

nora-bg, потърси какви социални услуги предлага Общината ви. Безплатна помощ от специалисти, дневни центрове за психично болни, някакви програми за психично здраве....... горещи телефони има на места даже. Може да му се помогне и без да се вади от средата си. Може пък родителите му като получат малко помощ отвън да се вземат в ръце и да поемат отговорността си. Кой знае колко са измъчени и те. Всъщност, чест и почитания за подхода ти. Точно ресоциализацията е важна за хора като съседчето ти. Може да му трябва съвсем малко помощ и да се случат чудеса. Ако и аз изпушвах по 5 кутии цигари на ден едва ли щях да съм по-добре от него.

Ако си решила да помогнеш, помогни, не се чуди. Ще поровя из сайта на Общината ви да видя какво има там, но най-добре е да се разходиш някой по-прохладен ден и да попиташ на място.

Кравите не са безсърдечни.


Балу, 

Знаеш ли Летящата,за тези дневни центрове съм чувала докато бях в испания.Става въпрос за това че болните прекарват там по няколко часа всеки ден,правейки неща които обичат-някои рисуват,други хранят животинки.....незнам дали тези центрове имаш в предвид?Ако са от този тип,няма със сигурност.Утре може да мина покрай общината да попитам,ако малката е по-добре,че снощи нещо ни боля коремче

Но така или иначе няма дя правя нищо на моя глава,просто ако разбера нещо ще го кажа на родителите му.
А на Балу искам да кажа да не губи надежда,прави каквото можеш за нея,но не си пропилявай здравето и нервите,грижи се за мъжлетата си!

Такъв център има в св. Марина във Варна. Всяка сутрн гледах един младеж как крачи бодро из града и отива тама. По обяд сядаше пред центъра и наблюдаваше преминаващите. Избираше си някого и си поискваше цигара. Беше невероятно елегнтен и възпитан.
Във сайта на община Разград няма нищо такова, но утре ще попитам.
В Испания нещата са организирани доколкото знам на съвсем друг принцип. Там социалните търсят нуждаещите, наблюдават и предлагат помощ.
В България се молиш, ако знаеш. Висиш като паяк, попълваш молби, гледат те като мошеник по презумпция.

В края на краищата такива тежки форми на психични разстройства, с дълбока личностна промяна лекуват ли се изобщо...
Можеш ли да помогнеш на човек който смята че на него всичко му е наред а другите около него са нещо недобре..

Той сам си казва че е болен /друг е въпроса до колко го осъзнава/,но няколко пъти съм го питала,защо не ходи с баща си да пазаруват или да гледат мач,а той ми казва "къде да ходя бе Норе като съм болен".Той има нужда от внимание.Не може цял ден да си говориш с котките,да пушиш 1000цигари...в най голямятя жега посред обяд,той с шушлеково яке с дълъг ръкав и дълги дънки търси цигари.Като го видя че излиза така стоя и дебна да видя дали ще се прибере,че може и да припадне някъде.Има нужда от грижа,която не получава.

Чул ли си приказката, че "Никой луд не се съмнява в здравия си разум."?... Мисля, че ако е под постоянно наблюдение и някой се прежали да полага непрекъснати грижи, да настоява и да проверява дали си пие лекарствата, може и да има подобрение такъв болен. Но те дори казват, че пият лекарства, а ги крият, защото смятат, че някой нарочно ги тъпче с медикаменти и с това им причинява зло. Много е сложно и се отразява на всички около човек с психично заболяване. Трябва да имаш железни нерви за това...  Много са озлобени, когато си внушат, че нещо е така, както те са решили няма начин да ги разубедиш. Подозирам, че при майка ми е фамилна обремененост (аз нямам генетична връзка с нея), защото преди време сестра и се хвърли от покрива на блока, "преследвана" непрекъснато от някакви същества. .

първия ми съвет е да бягаш дале4е .
вторият е да потърсиш една клиника до пожарната в софия-екзарх йосиф мисля 4е беше улицата .ина4е не се занимавай.

Къде да бяга, човече? През 2003-та 1/3 от българите имахме психични проблеми. Към днешна дата предполагам, сме 1/2. В това число влизат и депресии разни, и тревожни състояния, страхова невроза.
И, не съм сигурен, че престъпността сред хората с психични проблеми е по-голяма, отколкото здравите.
Просто те са най-удобните, винаги са под ръка на полицията, не могат, или не знаят да си наемат добър адвокат.
Бяха натопили така един за убийство на дете, полицията си воде разкрито престъпление, а след 4г се оказа, че го е убило 8г момче.

Ох, мама хипа, да не ти се случва да разбираш как се бяга от собствената къща надалече.. Никой не е застрахован..

Ужасно съм ядосана как се пишат неверни неща във важни теми и се включвам да въведа малко ред и аз. Била съм на стаж на 4 километър в София и потвърждавам думите на Балу, че клиниката е добре поддържана, дори по-добре от неврологията, която е в същото крило. Като стана дума за клиники - не съм чувала за клиники за шизофреници, наричат се психиатрични клиники. Сътоветно в тях има разделения и различни, много различни хора с всевъзможни заболявания.. Не може да се категоризират думите на жена, лежала в отделението, като ненадеждни - та тя би могла да влезе съвсем доброволно за лечение на дълги и рецидивиращи депресивни епизоди, например.. Както и са е. Исках също да потвърдя, че опасни хора няма - било заради лечение, било заради наличните изолатори или поради ужасната шокова терапия, която се ползва наред.. Но аз опасен палиент не видях, а съм виждала доста.

Отново там съм била свидетел на това как майка и баща с всички необходими документи не успяха да вкарат пълнолетния си син на лечение, защото отказа да подпише някакъв документ..

И последно - в Стара Загора има доста добра и голяма клиника към Окръжна болница. Може да опиташ да ги свържеш и с тях, ул. Христина Морфова 1 е адреса ... май. Ще проверя. И не се отказвай, ако има Господ, той не забравя.

За клиниката в Ст.Загора знам.Миналата година той беше почти два месеца там заедно с майка си.До колкото разбрах там не го приемат без предружител ,а изглежда сега на майката не и се занимава и  на нея и казали,че в софия може без предружител.

Голяма каша
На всичко отгоре,днес сутринта ходих да разпитам в общината дали може да се направи нещо,а те почнаха да ме въртят от стая в стая докато накрая една много "любезна"служителка направо крещейки ми каза: "ми то момчето си има родители,здрави,прави и на крака...ти кво искаш да направиш?" 
Май бях до тук,явно че не мога да направя нищо.


Може ли някой да ми каже как да изтрия темета?

Не можеш да я изтриеш, пък и не виждам защо.
Все на някой нещо ще му е от полза.

Ми ти правиш най-важното. Обръщаш внимание.