Не, не е кръстен на никого. Избрахме името, защото ни харесваше най-много, а допълнителен бонус е, че празнува имен ден на Ивановден като баща ми.
- Публикувана: 17 авг. 2008, 18:26 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2008, 11:49 ч.
Кръстихте ли децата си на баба и дядо?
Уж се води, че сме кръстили сина на свекъра, но истината е, че Кристиян няма нищо общо с Костадин, освен първата буква. Сега второто ни дете ако е момиче, както се прогнозира, ще вземе първата буква от името на свекървата. Така май всички са доволни, въпреки, че реално цялата тази работа с имената е пълно безумие. 
Аз съм от тези, които не зачитат традицията. Намирам я за невероятно тъпа.
Постарахме се да намерим име, което да го няма и в двата рода и да започва с буква, която не се среща в имената на бабите и дядовците
Всъщност е случайно съвпадение, но нямаше на кого да нарочат детето.
За мен е абсурдно да обичаш внучето си, само защото е кръстено на теб или съответно да не го обичаш и да не искаш да го видиш, ако не е. Също и да обичаш едно внуче повече от другите, защото са го кръстили на теб. Грозно и тъжно.
Постарахме се да намерим име, което да го няма и в двата рода и да започва с буква, която не се среща в имената на бабите и дядовците
Всъщност е случайно съвпадение, но нямаше на кого да нарочат детето.За мен е абсурдно да обичаш внучето си, само защото е кръстено на теб или съответно да не го обичаш и да не искаш да го видиш, ако не е. Също и да обичаш едно внуче повече от другите, защото са го кръстили на теб. Грозно и тъжно.
Аз нямам деца, но един ден като имам, не смятам да ги кръщавам на баби и дядовци. Родителите ми имат прекрасни имена, но тъй като аз самата имам семейна драма по отношение на името ми (трябвало е да съм Виктор ако съм момче, на дядо ми Васил, но като съм се родила той е казал няма да е на мен, защото е момиче, та съм на баба си кръстена, аз съм първата от всички внуци), и винаги си е личало у дядовците и бабите ни предпочитанието към "своя" внук - аз на баба ми, сестра ми на другия дядо, единия братовчед на първия дядо, другия братовчед на другата баба, и не искам детето да е "на някого". Ако буквата на някой от родителите на мъжа ми случайно съвпадне с тази на любимите ми имена, няма да ги сменя, разбира се, но няма да е търсен ефект със сигурност. И ако някой се опита да ми го наложи, ще си имаме големи проблеми, хич не мога да си държа устата затворена, за добро или за лошо. Уважение се доказва по хиляди начини, това не е един от тях.
Всъщност - да, за щерката това бе второто предложение на съпругът ми /той искаше момиче и затова се бяхме разбрали, ако е по неговото желание той да избере име, ако е по моето, т.е. момченце - аз/. Е, понеже избраното от него име съвпадаше с името на котката ми, която имах преди да се съберем със съпруга ми наложих вето на името. Не можех да си представя, че ще наричам детето си с име, което съм дала на коте, независимо колко е хубаво самото име. А и беше прекалено чуждестранно и не се вписваше с хубавата му българска фамилия. И така дъщерята е кръстена на свекър ми, има и буквичката на моя баща. Имаше сръдни, защо като е момиче да е кръстено на дядовците, а аз отговарям - по-добре на дядовците, отколкото на котката 
.
Сега сме се разбрали името да избера аз независимо дали е момче или момиче. Ако е момиче ще е варияция на името на майка ми, което много ми харесва, а ако е момче - ще е изцяло името на баща ми, защото макар че Даниел ми харесва повече, определено не се вписва във фамилията.
.Сега сме се разбрали името да избера аз независимо дали е момче или момиче. Ако е момиче ще е варияция на името на майка ми, което много ми харесва, а ако е момче - ще е изцяло името на баща ми, защото макар че Даниел ми харесва повече, определено не се вписва във фамилията.
Кръстихме сина на свекъра, но името не е 1:1, само буквата взехме, но се знае, че е на него. По щастлива случайност, името е това, което винаги съм искала да носи сина ми. Уважаваме родителите си, живот и здраве, второто ще е на другия дядо, а ако има и трето, и бабите ще намажат.
