Противоположностите се привличат?

Ама това са видове темперамент.
Характерът се образува общността, в която индивидът се ражда и възпитава.
Цялостност, търпение, постоянство, въздържаност, смирение, кураж, справедливост, работливост, непринуденост, скромност, придържане към златното правило /не знам кое е/.

Та оттук следва да си задам въпроса имаме ли еднаква склонност към търпимост?
Еднакво постоянни ли сме?
Въздържани? Смирени? Куражлии? А справедливост раздава ме ли или си траем?
Еднакво работливи или мързеливи? Непринудени? Скромни?
Това са все черти, които се възпитават , на които се учим.

Следва и логично въпроса еднакво ли сме научени да приемаме трудностите в живота и облагите му?
Така мисля.
Логично е еднаквите да се привличат.
Ако аз пестя, а той пилее...
Ако аз съм въздържана, а той избухва лесно...
Ако не си затварям очите пред несправедливост, а на него не му пука...
Ако съм скромна, а той алчен...
Колко дълго ще продължи такава връзка?

Което си прилича, се привлича. 

По тая логика то и да обичаш пак ще ти писне да ядеш едно и също.

Ще отговоря от собствен опит. Ние с приятели ми сме вече 10 години заедно, имаме дете. Мога да кажа, че като възпитание, характер, поведение, сме напълно противоположни. Аз съм малко разглезена, докато той от малък е оставян да се справя сам в живота. По принцип съм по-скоро интровертен тип, за разлика от него. Аз съм мълчалива, на него не му спира устата. Иначе аз съм по-амбициозна, но съм и неромантична и мнителна, за него всички хора са добри. Обаче се допълваме идеално и сме щастливи заедно. Аз обичам да ме глезят, той обича да глези и да се грижи за някого. Аз пък го свалям на земята, когато се налага ( не буквално, разбира се).

Според мен противоположностите НЕ се привличат!!!

Баба ми казваше : "Два остри камъка брашно не мелят" и е била права.
Противоположностите може да се привличат в по-бурните младежки години, но за семейна връзка трябва единомислие и спокойствие.

pasinet, ти да не живееш с моя мъж  , ей това направо ме влудява 

Никога не съм била на мнение, че противоположностите се привличат. Пълна глупост.

Много сме еднакви с мъжа ми.
Аз с противоположност не мога да живея. Да ме юрне по чукарите, когато аз искам да отида на кино... тц.
Да не си на една вълна с най-близкия ти човек сигурно е много мъчително.

Според зависи!!!

Два силни и избухливи характера трудно ще се спогодят. два слаби и безволеви също! Но два уравновесени характера /еднакви/ защо не? А също, по мои наблюдения, по слабохарактерните хора имат нужда от някой да ги командва и обратното!
Е, това е доста опростено, но мисълта ми беше, че не можем да определим еднозначно дали противоположните или еднаквите характери са предпоставка за здрав брак!

Вероятно защото с теб сме различни. На мен нещо, което обичам не би ми втръснало. Не сме една за друга и това си е 

нещата са доста по-дълбоки от едното кино или ставане рано сутрин. Май китайците са напипали част от  истината сс техните Ин и Ян. Мисля, че и в семействата е така. Ако не са различни няма да си влияят един на друг и няма да се развиват, нито те, нито децата им. Дори да не кажем да са противоположности, то поне в голяма степен различни.

Мисля че това са теориите за любовта - според едната "тези, които си приличат, се привличат", според втората "противоположностите се привличат", обаче третата не я помня  да допуснем, че е нещо средно между двете 
Относно самите "противоположности" обаче, спомням си, че се имаше предвид например двойка дребна и слабичка жена, с едър и силен мъж - в случая противоположното е, че единият е слаб, и има нужда да бъде закрилян, а другият има нужда да дава сигурност. В такъв случай мисля би се получила сполучлива връзка.
Теорията за привличането на приличащите си пък е свързана с това "да намериш половинката си" - наистина има двойки, които и външно си приличат страшно много - дори приликата е по-силна отколкото със собствените братя/ сестри.
Твърде различни темпераменти, съчетани с разлика във възпитанието  и възгледите обаче трудно биха се погодили, според мен 

Според мен няма абсолютно правило. Я си представете двама партньори, които на всяка цена искат да доминират, или двама несигурни и нерешителни. Давам много прост и груб пример. Какво ще стане? Първите постоянно ще се опитват да доказват кой е по-по-най, а вторите може да прекарат живота си неспособни да вземат и най-елементарното решение. Нито едното, нито другото е полезно за връзката.
Аз мисля, че един добър баланс е оптималния вариант. Както, междувпрочем във всичко в този свят.

Собствен опит - противоположностите се привличат, наистина! Интересно е да откриваш начин на живот, навици и възгледи много по-различни от твоите. Това е нов, интересен свят, който те интиригува и предизвиква любопитството ти. Връзката между такива хора е бурна, вълнуваща и прижежаваща изключителен заряд..........първоначално. Стигне ли се до съвместен живот, до сериозно обвързване, обикновено нещата приемат катастрофална посока. Изводът, който направих за себе си от подобна злощастна връзка е, че не, с човек генерално различен от мен не трябва да се обвързвам. Твърдо не. Допуснах такава геройска глупост и сега търпя последиците от нея всеки Божи ден. Имам наблюдения и върху подобни връзки между приятели. Същата работа. Животът става мъка. Имала съм дълга връзка с човек, с който толкова си приличахме, че една майка да ни беше родила нямаше да сме толкова еднакви. Тогава си мислех, че ми е скучно и равно, и се разделихме заради пълна глупост по моя вина. Сега си давам печална сметка, че всъщност съм била спокойна, доволна и споделена, живели сме в един свят и сме го споделяли по сходен начин, имали сме еднакви възгледи, желания, нагласи, навици и това ни е носило сигурност и спокойствие. Била съм и в двете ситуации и това, което мога да препоръчам е: имайте си колкото искате гаджета, приятели или любовници различни от вас, интересно и вълнуващо е, но ако решите да се жените или омъжвате, не го правете за тези хора, потърсете някой, който прилича на вас. Някой, с когото няма да имате противоречия и за най-дребното нещо, някой, с който ще споделяте общи възгледи, ще имате общи планове, ще живеете общ живот, а не всеки неговия си, някой, който ще говори вашия език и ще ви разбира, като му говорите, който ще ви даде спокойствие, а не вечни битки на всякакво ниво и за всичко. В повечето случаи споровете и постоянните битки за отвоюване на едно или друго не са градивни, точно обратното, разрушителни са. Затова - мислете трезво преди да се зажените.