Честит първи учебан ден на всички деца,мами и учители.Да ти е жив и здрав мъжа Нели!
- Публикувана: 19 авг. 2008, 10:24 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2008, 15:31 ч.
Минава лятото, тръгва си вече. Тъгува за него ПАЗАРДЖИШКОТО човече!(26)
Знам, че то този въпрос - за или против секцио няма еднозначен отговор, но...
Гери е права - всички болници в Пз предлагат що-годе еднакви условия вече. И не - в никакъв случай не става въпрос за частни клиники, нищо че така ги водят. Да - има голяма разлика между истинска частна клиника, в която всичко си плащаш от джоба, и клиника, в която можеш да родиш по здравна каса. Разбрах, че и Ескулап ще правят родилно.
За секцио - когато забременея с второто си дете ако не мога да родя нормално в никакъв случай няма да искам да раждам с упойка като предишната. Три дни не ми стигнаха да се възстановя. Световъртеж, някои повръщаха, трудно се възстановяваш. Другата упойка е за предпочитане най-вече заради бързото възстановяване след операцията. Лично моето мнение е , че доброволно не бих си причинила повторно раждане с операция, но това си е лично мое мнение.
Разговорът за упойката ми беше с анестезиолога, който е най-невероятният пухкав доктор. Толкова спокоен човечец, мил, а с една странна фамилия - нещо като Пепелянков ми звучеше, ама забравих.
Надълго и нашироко ми обясни всичко, което можеха да ми предложат. На всички въпроси ми отговаряше подробно и спокойно. През цялото време на операцията ме държа за ръката и ми говореше и ме галеше по главата. Слушах само него и така устисках.
Ако имаше курс за бременни и всичко ми беше обяснено за нормалното раждане и не се страхувах толкова много, нямаше да се съглася да ме режат никога.
Все още, въпреки добрата операция, си ме "опъва" при рязаната плът. Особено при лошо време.
Страхът, несигурността и желанието на всяка цена детето ми да е добре/ такива щуротии бях изчела за нормално родени деца
/ наклониха везните. Когато лекарят ми каза, че е по-добре секцио с оглед психиката ми и тесния ми таз хич не спорих. А трябваше.
Една позната роди в Пловдив във вода - каза, че преживяването е невероятно, екипът също, лесно раждане, прекрасно.
Гери е права - всички болници в Пз предлагат що-годе еднакви условия вече. И не - в никакъв случай не става въпрос за частни клиники, нищо че така ги водят. Да - има голяма разлика между истинска частна клиника, в която всичко си плащаш от джоба, и клиника, в която можеш да родиш по здравна каса. Разбрах, че и Ескулап ще правят родилно.
За секцио - когато забременея с второто си дете ако не мога да родя нормално в никакъв случай няма да искам да раждам с упойка като предишната. Три дни не ми стигнаха да се възстановя. Световъртеж, някои повръщаха, трудно се възстановяваш. Другата упойка е за предпочитане най-вече заради бързото възстановяване след операцията. Лично моето мнение е , че доброволно не бих си причинила повторно раждане с операция, но това си е лично мое мнение.
Разговорът за упойката ми беше с анестезиолога, който е най-невероятният пухкав доктор. Толкова спокоен човечец, мил, а с една странна фамилия - нещо като Пепелянков ми звучеше, ама забравих.
Надълго и нашироко ми обясни всичко, което можеха да ми предложат. На всички въпроси ми отговаряше подробно и спокойно. През цялото време на операцията ме държа за ръката и ми говореше и ме галеше по главата. Слушах само него и така устисках.Ако имаше курс за бременни и всичко ми беше обяснено за нормалното раждане и не се страхувах толкова много, нямаше да се съглася да ме режат никога.
Все още, въпреки добрата операция, си ме "опъва" при рязаната плът. Особено при лошо време.
Страхът, несигурността и желанието на всяка цена детето ми да е добре/ такива щуротии бях изчела за нормално родени деца
/ наклониха везните. Когато лекарят ми каза, че е по-добре секцио с оглед психиката ми и тесния ми таз хич не спорих. А трябваше.Една позната роди в Пловдив във вода - каза, че преживяването е невероятно, екипът също, лесно раждане, прекрасно.
Яна много се радвам че сподели мнението си за цезарово. Не осъждам жените които от страх правят цезарово но не считам причината за основателна. Страх ме е от тесни затворени пространства но живях в Киев и считах за глупаво да изкачвам 15 етажа пеша за това че ме е страх, предпочитай да се задушавам 3 мин отколкото да вървя пеша. Честно казано считам че цезарово по желание трябва да отменят. Надявам се всички момичета които са решили да правят цезарово да разберат че наистина не осъждам и не обсъждам решението на никой, просто считам че неразумно да си разрежеш матката по собствено желание.
Гери вероятно е права когато казва че аз не мога да преценя понеже съм раждала с епидурална, да обаче отидох в болницата със 7 см на масата ме сложиха когато вече бях с 8, така че почти бях на края. Реших че ако някога реша и бог ме дари с още едно дете ще родя без цезарово и без упойка.
Гери вероятно е права когато казва че аз не мога да преценя понеже съм раждала с епидурална, да обаче отидох в болницата със 7 см на масата ме сложиха когато вече бях с 8, така че почти бях на края. Реших че ако някога реша и бог ме дари с още едно дете ще родя без цезарово и без упойка.
Нел, да си жива и здрава и на много неща да научиш децата през новата учебна година!
Честити РД на Дачо – на патерици! Желая му здраве, обичливо семейство и много поводи за проява на великолепното му чувство за хумор!
Няма да продължавам да се обяснявам по темата за държавната МБАЛ. Желая на всички момичета, които ще раждат там, да получат грижите, от които считат, че имат нужда, и да родят живи и здрави бебчетата си!
Само не разбрах кога съм твърдяла, че разговор за анестезия се води с друг, а не с анестезиолог?!?!
Гери, моля те, сподели какви са причините, които акушерката е изтъкнала, за това да не се прави епидурална в Пазарджик?
За секциото. Писала съм няколко пъти по въпроса и с риск отново да предизвикам спорове, пак ще кажа, че от операция до операция също има огромна разлика и тя определено е в полза на метода Stark, прецизната анестезия, прецизния оператор(и), атравматичните игли, резорбируемите конци и т.н.
От почти 3 години насам разказвам за високия професионализъм и човечността на хората, благодарение на които, повярвах, че може да има и такова отношение към пациент. За това как 7-8 часа след операцията станах от леглото, за да се разходя, как на другия ден сутринта ми свалиха превръзката и повече не я сложиха, взех си сама душ и се изкачих три етажа по стълбите до кафето на клиниката, където да приемам поздравленията на приятели и роднини. Как на третия ден отказах обезболяващите, просто защото повече нямах нужда от тях, как на същия този ден поех изцяло грижите за бебето си, което от 5 час след операцията до изписването ни на четвъртия ден беше неотлъчно до мен денонощно. Как съпругът ми също беше неотлъчно до мен в тези моменти – по време на операцията беше до главата ми в операционната, после заедно звъняхме на роднините и приятелите, докато чакахме да ни донесат бебето, после прекарахме първата си нощ като тричленно семейство тримата в болничната стая.....
Според моите знания и разбирания, това е, което исках да получа. Благодарна ще съм цял живот! Моля се да даде Господ, да изживея повторно подобни мигове!
Честно казано, досега не съм срещнала човек, който да не ме е гледал с недоверие и да е повярвал „от раз” на горенаписаното. Май само Mari_Pz ще разбере за какво говоря?!
И още нещо – „рязането” е просто нищо, когато си преминал през огромни перипетии, меко казано. Когато си чакал с години да ти се случи да забременееш, да износиш бременността си докрай и да гушнеш своето бебе, си готов да те режат на парчета, само и само да бебето да е живо и здраво. И акушерката Антонова потвърди, че показанието „ценен плод” съществува и при тях.
Честити РД на Дачо – на патерици! Желая му здраве, обичливо семейство и много поводи за проява на великолепното му чувство за хумор!
Няма да продължавам да се обяснявам по темата за държавната МБАЛ. Желая на всички момичета, които ще раждат там, да получат грижите, от които считат, че имат нужда, и да родят живи и здрави бебчетата си!
Само не разбрах кога съм твърдяла, че разговор за анестезия се води с друг, а не с анестезиолог?!?!
Гери, моля те, сподели какви са причините, които акушерката е изтъкнала, за това да не се прави епидурална в Пазарджик?
За секциото. Писала съм няколко пъти по въпроса и с риск отново да предизвикам спорове, пак ще кажа, че от операция до операция също има огромна разлика и тя определено е в полза на метода Stark, прецизната анестезия, прецизния оператор(и), атравматичните игли, резорбируемите конци и т.н.
От почти 3 години насам разказвам за високия професионализъм и човечността на хората, благодарение на които, повярвах, че може да има и такова отношение към пациент. За това как 7-8 часа след операцията станах от леглото, за да се разходя, как на другия ден сутринта ми свалиха превръзката и повече не я сложиха, взех си сама душ и се изкачих три етажа по стълбите до кафето на клиниката, където да приемам поздравленията на приятели и роднини. Как на третия ден отказах обезболяващите, просто защото повече нямах нужда от тях, как на същия този ден поех изцяло грижите за бебето си, което от 5 час след операцията до изписването ни на четвъртия ден беше неотлъчно до мен денонощно. Как съпругът ми също беше неотлъчно до мен в тези моменти – по време на операцията беше до главата ми в операционната, после заедно звъняхме на роднините и приятелите, докато чакахме да ни донесат бебето, после прекарахме първата си нощ като тричленно семейство тримата в болничната стая.....
Според моите знания и разбирания, това е, което исках да получа. Благодарна ще съм цял живот! Моля се да даде Господ, да изживея повторно подобни мигове!
Честно казано, досега не съм срещнала човек, който да не ме е гледал с недоверие и да е повярвал „от раз” на горенаписаното. Май само Mari_Pz ще разбере за какво говоря?!
И още нещо – „рязането” е просто нищо, когато си преминал през огромни перипетии, меко казано. Когато си чакал с години да ти се случи да забременееш, да износиш бременността си докрай и да гушнеш своето бебе, си готов да те режат на парчета, само и само да бебето да е живо и здраво. И акушерката Антонова потвърди, че показанието „ценен плод” съществува и при тях.
...................... Не осъждам жените които от страх правят цезарово но не считам причината за основателна. ................................. Честно казано считам че цезарово по желание трябва да отменят. ......................................Гери вероятно е права когато казва че аз не мога да преценя понеже съм раждала с епидурална, да обаче отидох в болницата със 7 см на масата ме сложиха когато вече бях с 8, така че почти бях на края. Реших че ако някога реша и бог ме дари с още едно дете ще родя без цезарово и без упойка.
Моето раждане не бих го пожелала и на най-върлият си враг....но....аз ще бъда най-щастливият човек, когато си имате второ детенце Лека
...и ще се надявам да удържиш на думата си и да родиш нормално и без упойка....и тогава ходи ми разправяй за основателни и неоснователни причини 
Получава се все едно да питаш група жени - боля ли при първият път....(за кекса иде реч) - за всеки изживяването е различно...и въпреки моят висок праг на поносимост към болка..не мога да си позволя да изтърпя ужаса повторно и не приемам такива гръмки думи за основателни причини, особено пък от родили с епидорална (визирам само Лека). Темата ако искаш ще я продължим на кафе, но искренно ме ядоса
Цитирам по памет думите на акушерката за епидоралната упойка:
" Една епидорална анестезия струва около
от 100 до 200лв. (непомня точно какво каза) и управлението на МБАЛ Пз не е сигурно колко от мамите ще се съгласят да си я закупят, за да им бъде сложена. Всеки анестезиолог може да сложи епидорална упойка. Очакват от болницата да си направят проучване, колко от мамите ходят да раждат по други градове именно и само заради епидоралната упойка.И тогава да може управителният съвет на база това да започне да предлага и този вид анестезия, пък била тя и платена. "МОга да напиша още ...ама Лека ме разстрои...
п.с. Нелка включи си скайпа....
п.п.с. Ване злото да те забрави
Честит Рожден ДЕн
Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане, едно пухкаво и сучещо бебе, един вечно влюбен мъж и дълъг и щастлив семеен живот
И си помисли пак за името на бебо
Бре, това ми се струва много наивна причина, за да не предложиш срещу 100-200лв друг вид упойка, при това чувствително по-щадяща родилката.
Ако е така, си задавам въпроса: защо пък тогава в Хигия и Здраве не я предлагат - там никой няма да направи проблем за 200лв за упойка - нали се водят частни..
Признавам си, че аз не бях чувала за друг вид упойка , когато ме оперираха - мислех, че има само местна/ в гръбнака/ и пълна:ooooh:
Ванче, ти рожденичка ли си
Да си жива и здрава, само щастие, любов и много усмивки, сили и търпение ти желая!
Ако е така, си задавам въпроса: защо пък тогава в Хигия и Здраве не я предлагат - там никой няма да направи проблем за 200лв за упойка - нали се водят частни..
Признавам си, че аз не бях чувала за друг вид упойка , когато ме оперираха - мислех, че има само местна/ в гръбнака/ и пълна:ooooh:
Ванче, ти рожденичка ли си
Да си жива и здрава, само щастие, любов и много усмивки, сили и търпение ти желая!
В арсенала на съвременния анестезиолог има няколко вида обезболяващи, които се използват при раждане. Но най-често в практиката се прибягва до епидурална анестезия. Този избор е напълно оправдан. Отработената методика, съвременните инструменти, прилагането на нови обезболяващи вещества и антимикробни препарати за обработка на кожата, където ще се направи упойката, правят този вид анестезия широко достъпен и достатъчно безопасен. В развитите страни епидуралната упойка се прилага като стандартен метод за обезболяване и при естествено раждане, и при цезарово сечение. В сравнение с други начини да обезболяване тя има много преимущества.
На първо място тя е ефективен метод, при който родилката остава в съзнание. Второто преимущество е, че тя оказва разпускащо действие на шийката на матката. Освен това в случай на родова дейност, при която мускулните влакна на матката се съкращават неритмично, тя е способна да окаже координиращо влияние. Най-накрая епидуралната анестезия, както доказват практическите наблюдения, оказва минимално въздействие на плода.
Механизма на обезболяване
За да разберем как действа епидуралната анестезия е необходимо да обясним с няколко думи особеностите на човешката анатомията.
Както е известно костният мозък в гръбначния стълб е разположен в канал и обвит с няколко пласта тъкани. От мозъка до другите органи в човешкото тяло съществуват нерви – като неразривна част от гръбначния мозък. Предните окончания отговарят за съкращаването на мускулите за движение, а задните за чувствителността, в това число и болезнеността. Нервните окончания излизат от твърдата мозъчна обвивка в епидуралното пространство, където от всички страни са заобиколени от мастна тъкан. Именно в това пространство се въвежда обезболяващото вещество.
Приложение:
Понякога епидуралното пространство се нарича перидурално. Думите перидурален или епидурален произлизат от латинското dura mater – твърда мозъчна обвивка, epi означава над, peri - около.
Защо процедурата, въздействаща на дял на централната нервна система – гръбначния мозък, е относително безопасна?
Иглата на анестезиолога не достига гръбначния мозък и, естествено, не прониква в него. Обезболяващото вещество се въвежда в чувствителните задни окончания и ако влияе на предните двигателни окончания, то това влияние е незначително /родилките обикновено съхраняват способността си самостоятелно да се движат, въпреки че понякога имат усещане за умора в краката – това зависи от лекарственото вещество/. Обезболяващото вещество, въведено в епидуралното пространство, отива в кръвта много бавно. Черният дроб успява да обезвреди лекарството още преди концентрацията му в кръвта да стане висока и да повлияе на детето.
Как прилагат епидуралната анестезия
Жената сяда или ляга на хълбок, извива гърба си /в това положение, в което понякога застават раздразнените котки и при което се увеличава разстоянието между отделните прешлени/. Преди да се направи упойката мястото се третира с антибактериална и обезболяваща кожата субстанция.
Обезболяването на кожата и подкожната тъкан става по пътя на въвеждане на анестетик с помощта на тънка игла. Но доколкото проникването на иглата през кожата само по себе си не е прекалено травмиращо, инжектирането не се обезболява.
След това лекарят със специална игла прониква между отделните прешлени на равнището на кръста. За да се убеди, че иглата действително е попаднала в епидуралното пространство, той прави специална проба.
Лекарят придърпва спринцовката към себе си, проверявайки не постъпва ли в него кръв /това може да се случи, ако е засегнат кръвоносен съд/ или гръбначна течност /това ще е знак, че иглата е попаднала в гръбначно-мозъчния канал/. След това чрез иглата се провира тънък катетър до равнището на тези окончания на гръбначния мозък, които отговорят за чувствителността на болка за органите в коремната област и таза. След това иглата се маха, катетъра се закрепва на гърба с помощта на лейкопласт и се поставя специална клапа за пропускане на лекарства. Жената се поставя на гръб. За да се провери правилно ли е поставен катетъра и няма ли родилката алергия към лекарствата се въвежда пробна доза упойка. След това се влива и основната доза от лекарството. Допълнително се поставя упойка на порции в зависимост от силата на болката или на 30-минутни интервали. Всеки път при вливането на ново количество от лекарството родилката се преглежда от акушерка.
Няколко минути след вливането на препарата родилката започва да чувства топлина и слабост в краката. Ако матката се е свивала неравномерно след началото на процедурата много често се наблюдава нормално пълноценно съкращаване, ускорява се процеса на разкритие на шийката на матката. Повишава се артериалното налягане и се стабилизира количеството спазми на съдовете, заради което този метод се препоръчва на болни от артериална хипертензия, исхемична болест и някои видове порок на сърцето. При нормално кръвно налягане, за да се предотврати евентуалното понижаване, родилката се поставя на системи с безвреден за бебето разтвор, чиято роля е да увеличи обема на кръвта.
Поддържането нивото на кръвното налягане в организма обезпечава тонуса на съдовете и пълнотата им с кръв. Също така, в резултат на поставената епидурална анестезия, тонуса на кръвоносните съдове се снижава и поради това се налага да се увеличи течността, за да се запази нивото на кръвното налягане. Преди завършването на първия период на раждането обезболяването се преустановява: възстановяването на чувствителността помага за развитието на нормални напъни. В някои страни се прилага обезболяване през първия и втория период на раждането, но в Русия е прието да се обезболява само в първия период. Причината е в това, че под въздействието на упойката през втория период често се удължава самото раждане, а понякога се стига и до хирургическа интервенция. Шевовете се правят след вливането на упойка. В течение на два часа след раждането майката се намира под наблюдение на анестезиолога и акушерката. Преди жената да се премести от родилна зала катетъра се сваля.
Като правило епидуралната анестезия се прилага при планово проведено цезарово сечение. Трябва да се отбележи, че при този вид упойка родилката се намира в пълно съзнание до самата поява на бебето. Когато лекарите зашиват разреза майката бива упоена със сънотворни препарати. Ако жената се бои от операции то би могло да бъде приспана още в началото на раждането. При това не е необходимо да се извърши изкуствено обдишване на дробовете /като при наркозата/, а се снижава риска от усложнения, свързани с белия дроб. По тази причина епидуралната анестезия се препоръчва при болни от хроничен бронхит, бронхиална астма и др. След завършването на операцията в епидуралното пространство се влива разтвор на наркотичен препарат. В резултат на това жената не усеща болката от разреза и манипулациите в продължение на шест до десет часа.
От епидуралното пространство наркотикът отива в кръвта толкова бавно и образува толкова ниска концентрация, че няма ефект върху бебето, което майката слага на гръдта си 10-12 часа след раждането. В някои клиники детето се слага върху майчината гръд още преди затварянето на операцията, в този случай наркотикът не действа негативно на бебето, защото се влива непосредствено преди затварянето на операцията. По време на прилагането на упойката, а така също и едно денонощие след раждането жената е длъжна да остане на легло.
Съвременните препарати, които се използват за анестезията, като правило не предизвикват алергични реакции, имат силен обезболяващ ефект и са практически безвредни. При раждане по естествен начин лекарствата са с кратко действие, когато се налага оперативна намеса се използват препарати с дълготрайно действие. Основното упойващо вещество в първия случай е лидокаин /до 1 час/, а бавнодействащото е бупивакаин /3 часа/.
Противопоказания и усложнения
Провеждането на епидурална анестезия е недопустимо при състояние на еклампсия, нарушено съсирване на кръвта, гнойни кожни рани на гърба, сепсис, травми на главния и гръбначния мозък, високо вътрешночерепно налягане, мигрена, алергии към използваните анестетици.
Относителни противопоказания се считат заболяванията на нервната система, при които е наложително да се направи допълнителна консултация с лекар.
Какви усложнения могат да възникнат?
1. Главоболие. Обикновено се появява на първия до третия ден след раждането като резултат от повреждането на твърдата мозъчна обвивка и изтичането на гръбначно-мозъчна течност в епидуралното пространство. Може да продължи една до две седмици, понякога се наблюдава и шест седмици. Лечението включва режим на легло, успокояващи и обезболяващи средства, кофеин.
2. При нарушение на стерилността при манипулацията може да се появи възпаление на мястото на инжекцията, епидуралното пространство, кората на гръбначния мозък.
3. При вливането на основната доза препарат вместо в епидуралното пространство в гръбначно-мозъчния канал пациента може временно да загуби способността да се движи. Това усложнение не трае дълго.
4. При вливане на основната доза препарат в кръвоносен съд може да спадне артериалното налягане и да се наруши работата на сърцето.
5. Появяването на алергични реакции към лекарствата също са нежелан резултат.
При правилно проведена анестезия усложнения има рядко.
Трябва да кажем, че специалните научни изследвания на влиянието на тази упойка за бебето не са провеждани, но практиката показва, че въздействието е минимално. В същото време е вярно, че при усложнения, настъпили в резултат от упойката, като ниско артериално налягане например, рискът да се наруши кръвообмена на плацентата е голям.
В заключение е добре да се спомене, че болката при раждане е усещане, позволяващо на жената да се ориентира в това, което се случва с нея, да действа така, както е необходимо. Също така е важно да се отбележи, че границата на поносимост към болка при отделните хора е различна и затова жените се чувстват по различен начин при раждане. Обичайната умерена болка не се нуждае от обезболяване. Страхът пред болката – това е реална психологическа причина и поражда затворен кръг, в който болката се предизвиква от страх, а страхът се усилва от болката. Това нерядко е причина за нарушен родов процес. И само в случаите, когато болката наистина е толкова силна, че притъпява всички други усещания или когато упойката е задължителна /например при цезарово сечение/ помощта на анестезиолога е незаменима.
Дмитрий Иванчин
Анестезиолог-реаниматолог,
главен лекар в Центъра по спешна медицинска помощ гр. Москва
Ето още малко:
http://www.maichindom-varna.com/blog.php?id=43
На първо място тя е ефективен метод, при който родилката остава в съзнание. Второто преимущество е, че тя оказва разпускащо действие на шийката на матката. Освен това в случай на родова дейност, при която мускулните влакна на матката се съкращават неритмично, тя е способна да окаже координиращо влияние. Най-накрая епидуралната анестезия, както доказват практическите наблюдения, оказва минимално въздействие на плода.
Механизма на обезболяване
За да разберем как действа епидуралната анестезия е необходимо да обясним с няколко думи особеностите на човешката анатомията.
Както е известно костният мозък в гръбначния стълб е разположен в канал и обвит с няколко пласта тъкани. От мозъка до другите органи в човешкото тяло съществуват нерви – като неразривна част от гръбначния мозък. Предните окончания отговарят за съкращаването на мускулите за движение, а задните за чувствителността, в това число и болезнеността. Нервните окончания излизат от твърдата мозъчна обвивка в епидуралното пространство, където от всички страни са заобиколени от мастна тъкан. Именно в това пространство се въвежда обезболяващото вещество.
Приложение:
Понякога епидуралното пространство се нарича перидурално. Думите перидурален или епидурален произлизат от латинското dura mater – твърда мозъчна обвивка, epi означава над, peri - около.
Защо процедурата, въздействаща на дял на централната нервна система – гръбначния мозък, е относително безопасна?
Иглата на анестезиолога не достига гръбначния мозък и, естествено, не прониква в него. Обезболяващото вещество се въвежда в чувствителните задни окончания и ако влияе на предните двигателни окончания, то това влияние е незначително /родилките обикновено съхраняват способността си самостоятелно да се движат, въпреки че понякога имат усещане за умора в краката – това зависи от лекарственото вещество/. Обезболяващото вещество, въведено в епидуралното пространство, отива в кръвта много бавно. Черният дроб успява да обезвреди лекарството още преди концентрацията му в кръвта да стане висока и да повлияе на детето.
Как прилагат епидуралната анестезия
Жената сяда или ляга на хълбок, извива гърба си /в това положение, в което понякога застават раздразнените котки и при което се увеличава разстоянието между отделните прешлени/. Преди да се направи упойката мястото се третира с антибактериална и обезболяваща кожата субстанция.
Обезболяването на кожата и подкожната тъкан става по пътя на въвеждане на анестетик с помощта на тънка игла. Но доколкото проникването на иглата през кожата само по себе си не е прекалено травмиращо, инжектирането не се обезболява.
След това лекарят със специална игла прониква между отделните прешлени на равнището на кръста. За да се убеди, че иглата действително е попаднала в епидуралното пространство, той прави специална проба.
Лекарят придърпва спринцовката към себе си, проверявайки не постъпва ли в него кръв /това може да се случи, ако е засегнат кръвоносен съд/ или гръбначна течност /това ще е знак, че иглата е попаднала в гръбначно-мозъчния канал/. След това чрез иглата се провира тънък катетър до равнището на тези окончания на гръбначния мозък, които отговорят за чувствителността на болка за органите в коремната област и таза. След това иглата се маха, катетъра се закрепва на гърба с помощта на лейкопласт и се поставя специална клапа за пропускане на лекарства. Жената се поставя на гръб. За да се провери правилно ли е поставен катетъра и няма ли родилката алергия към лекарствата се въвежда пробна доза упойка. След това се влива и основната доза от лекарството. Допълнително се поставя упойка на порции в зависимост от силата на болката или на 30-минутни интервали. Всеки път при вливането на ново количество от лекарството родилката се преглежда от акушерка.
Няколко минути след вливането на препарата родилката започва да чувства топлина и слабост в краката. Ако матката се е свивала неравномерно след началото на процедурата много често се наблюдава нормално пълноценно съкращаване, ускорява се процеса на разкритие на шийката на матката. Повишава се артериалното налягане и се стабилизира количеството спазми на съдовете, заради което този метод се препоръчва на болни от артериална хипертензия, исхемична болест и някои видове порок на сърцето. При нормално кръвно налягане, за да се предотврати евентуалното понижаване, родилката се поставя на системи с безвреден за бебето разтвор, чиято роля е да увеличи обема на кръвта.
Поддържането нивото на кръвното налягане в организма обезпечава тонуса на съдовете и пълнотата им с кръв. Също така, в резултат на поставената епидурална анестезия, тонуса на кръвоносните съдове се снижава и поради това се налага да се увеличи течността, за да се запази нивото на кръвното налягане. Преди завършването на първия период на раждането обезболяването се преустановява: възстановяването на чувствителността помага за развитието на нормални напъни. В някои страни се прилага обезболяване през първия и втория период на раждането, но в Русия е прието да се обезболява само в първия период. Причината е в това, че под въздействието на упойката през втория период често се удължава самото раждане, а понякога се стига и до хирургическа интервенция. Шевовете се правят след вливането на упойка. В течение на два часа след раждането майката се намира под наблюдение на анестезиолога и акушерката. Преди жената да се премести от родилна зала катетъра се сваля.
Като правило епидуралната анестезия се прилага при планово проведено цезарово сечение. Трябва да се отбележи, че при този вид упойка родилката се намира в пълно съзнание до самата поява на бебето. Когато лекарите зашиват разреза майката бива упоена със сънотворни препарати. Ако жената се бои от операции то би могло да бъде приспана още в началото на раждането. При това не е необходимо да се извърши изкуствено обдишване на дробовете /като при наркозата/, а се снижава риска от усложнения, свързани с белия дроб. По тази причина епидуралната анестезия се препоръчва при болни от хроничен бронхит, бронхиална астма и др. След завършването на операцията в епидуралното пространство се влива разтвор на наркотичен препарат. В резултат на това жената не усеща болката от разреза и манипулациите в продължение на шест до десет часа.
От епидуралното пространство наркотикът отива в кръвта толкова бавно и образува толкова ниска концентрация, че няма ефект върху бебето, което майката слага на гръдта си 10-12 часа след раждането. В някои клиники детето се слага върху майчината гръд още преди затварянето на операцията, в този случай наркотикът не действа негативно на бебето, защото се влива непосредствено преди затварянето на операцията. По време на прилагането на упойката, а така също и едно денонощие след раждането жената е длъжна да остане на легло.
Съвременните препарати, които се използват за анестезията, като правило не предизвикват алергични реакции, имат силен обезболяващ ефект и са практически безвредни. При раждане по естествен начин лекарствата са с кратко действие, когато се налага оперативна намеса се използват препарати с дълготрайно действие. Основното упойващо вещество в първия случай е лидокаин /до 1 час/, а бавнодействащото е бупивакаин /3 часа/.
Противопоказания и усложнения
Провеждането на епидурална анестезия е недопустимо при състояние на еклампсия, нарушено съсирване на кръвта, гнойни кожни рани на гърба, сепсис, травми на главния и гръбначния мозък, високо вътрешночерепно налягане, мигрена, алергии към използваните анестетици.
Относителни противопоказания се считат заболяванията на нервната система, при които е наложително да се направи допълнителна консултация с лекар.
Какви усложнения могат да възникнат?
1. Главоболие. Обикновено се появява на първия до третия ден след раждането като резултат от повреждането на твърдата мозъчна обвивка и изтичането на гръбначно-мозъчна течност в епидуралното пространство. Може да продължи една до две седмици, понякога се наблюдава и шест седмици. Лечението включва режим на легло, успокояващи и обезболяващи средства, кофеин.
2. При нарушение на стерилността при манипулацията може да се появи възпаление на мястото на инжекцията, епидуралното пространство, кората на гръбначния мозък.
3. При вливането на основната доза препарат вместо в епидуралното пространство в гръбначно-мозъчния канал пациента може временно да загуби способността да се движи. Това усложнение не трае дълго.
4. При вливане на основната доза препарат в кръвоносен съд може да спадне артериалното налягане и да се наруши работата на сърцето.
5. Появяването на алергични реакции към лекарствата също са нежелан резултат.
При правилно проведена анестезия усложнения има рядко.
Трябва да кажем, че специалните научни изследвания на влиянието на тази упойка за бебето не са провеждани, но практиката показва, че въздействието е минимално. В същото време е вярно, че при усложнения, настъпили в резултат от упойката, като ниско артериално налягане например, рискът да се наруши кръвообмена на плацентата е голям.
В заключение е добре да се спомене, че болката при раждане е усещане, позволяващо на жената да се ориентира в това, което се случва с нея, да действа така, както е необходимо. Също така е важно да се отбележи, че границата на поносимост към болка при отделните хора е различна и затова жените се чувстват по различен начин при раждане. Обичайната умерена болка не се нуждае от обезболяване. Страхът пред болката – това е реална психологическа причина и поражда затворен кръг, в който болката се предизвиква от страх, а страхът се усилва от болката. Това нерядко е причина за нарушен родов процес. И само в случаите, когато болката наистина е толкова силна, че притъпява всички други усещания или когато упойката е задължителна /например при цезарово сечение/ помощта на анестезиолога е незаменима.
Дмитрий Иванчин
Анестезиолог-реаниматолог,
главен лекар в Центъра по спешна медицинска помощ гр. Москва
Ето още малко:
http://www.maichindom-varna.com/blog.php?id=43
Ванче честито миличка
Гери любов моя не се ядосвай толкова, бебто е по важно от думите ми, а и както виждаш 100 пъти съм обяснила че не осъждам а само споделих мнение.
Няма причина да спорим, всеки избира начина и само той си знае защо.
Още се чувствам виновна че защото ме беше страх си реших да родя с упойка, така че говорих най вече за мен.
Гери любов моя не се ядосвай толкова, бебто е по важно от думите ми, а и както виждаш 100 пъти съм обяснила че не осъждам а само споделих мнение.
Няма причина да спорим, всеки избира начина и само той си знае защо.
Още се чувствам виновна че защото ме беше страх си реших да родя с упойка, така че говорих най вече за мен.