Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
. Майка ми трудно преживя този факт и все изброяваше колко успешно са се задомили всичките ми приятелки 
Сещам се за 1 конкретен хит: "Е, с татко ти щяхме да ти помагаме, ако беше се омъжила в София, както искахме ние, ама като не щеш, не разчитай на нас за нищо, сама си избра да е така". 
/ , но иначе никога не са ме похвалили или поощрили за нещо , майка ми винаги е била недоволна , винаги е смятала , че трябва да ми натяква , че все другите са постигнали повече ... 
Представяте ли си какво велико постижение 
Майка ми многократно е подигравала свои познати, които хвалят децата си непрекъснато с повод и без повод. Иначе насаме си спомням няколко случая (за 30 години), в които са ми казвали/показвали, че се гордеят с мен, но по - скоро са от хората, за които чуждата трева е по - зелена. Като тинейджърка, много ме болеше от факта, че мама никога не одобри външния ми вид, никога не ми каза, че съм хубава и затова аз дълги години се възприемах за грозна, докато не ме спряха на улицата, за да ме поканят за фотосесия. Дори след публикациите на снимките ми, когато всички казваха колко съм хубава, мама каза, че фотографа е бил много способен, за да направи толкова добри снимки. Не им се сърдя обаче, защото знам, че безгранично ме обичат и подчиняват целия си живот на децата си. 
