Публикувана: 21 авг. 2008, 08:20 ч.
Последно мнение: 8 септ. 2008, 17:36 ч.

Кога ви "подрязаха" крилата...или ви отнеха въздуха....

8 521
108
1

# 15 21 авг. 2008, 10:17 ч.

Мнения: 2 448

Виждам, че всички искате да я успокоите и да и вдъхнете кураж. Това е похвално, разбира се, но едва ли ще е лесно да се справи със ситуацията. Защото рязането на крилете е точно за нещо , което губиш безвъзвратно, няма връщане назад и никога нищо не е същото. И когато си го направил сам и то заради чуждо щастие и си пренебрегнал своето е трудно. Много трудно. Не може да се обясни, ако не се изпита.
И най доброто, което пожелавам е да не ви се налага да го разбирате.

Маргало bouquet

# 16 21 авг. 2008, 10:21 ч.

Мнения: 139

Маргало, човек докато диша има шансове.
Сега чувам как свободата ми чука на вратата ми и съм на крачка да си я приема, усещам аромата на вдишванията и някакво удоволетворение, че след всички опити нещо "да се получи" всъщност ме доведоха до избора да опитам нещо друго. Би трябвало да съм разочарована. Но не съм. Защото толкова обичам живота, а докато е така - няма страшно.
Я си вдигни главата, поеми дълбоко въздух, усмихни се и направи няколко крачки....да не идвам Hug

# 17 21 авг. 2008, 10:21 ч.

Мнения: 581

Все още не се е случвало да ми отнемат въздуха или да ми подрежат крилата.Не съм се и жертвала в името на чуждото щастие, просто си гледам моето.
Мисля, че най-много страдат хората, които се раздават на 100% и пренебрегват собствените си желания и потребности заради другите.

Цитат на: Маргало в чт, 21 авг 2008, 08:20

Аз изгубих живота си...

Не мога да повярвам, че не е останало нещо, заради което си заслужава да изплуваш, явно случилото ти се е още прясно и в момента не виждаш и не оценяваш хубавото в живота си.
Много Hug

от мен с пожелание бързо да издрапаш от пропастта и да си върнеш щастието!

# 18 21 авг. 2008, 10:23 ч.

Подрязвали са ми крилата няколко пъти(дори и сега леко са ми ги резнали) и винаги е боляло.Винаги съм мислела че никога няма да се съвзема и че това е краят...Но времето лекува и за всяка болка има лек.Да ти кажа клин клина избива.Ако някой ти е подрязал крилата само една нова любов може да те спаси от стремглавото падане.Не че ще стане веднага да си намериш заместник,но ако отвориш сърцето си за новото(а не да се затвориш в себе си),може би тогава щастието пак ще кацне на рамото ти.Хубаво давам съвет,но когато ти е на главата винаги изглежда безнадеждно...Обаче е проверено от времето-НЕ Е!

# 19 21 авг. 2008, 10:25 ч.

Мнения: 817

Преди време си мислих, че крилата ми подрязани, но се оказа, че нещата не са изгубени безвъзвратно, дори напротив, от ситуацията извлякох възможно най-добрия урок в живота си. Крилете ми отново са пораснали, е не същите големи криле, които имах, все още са в съвсем начален стадий, но важното е, че растат.

# 20 21 авг. 2008, 12:04 ч.

София
Мнения: 71

Цитат на: muneca de porcelana в чт, 21 авг 2008, 10:21

Muneca de porcelana, в абсолютно същата ситуация съм и точно това се канех да напиша, когато видях, че си ме изпреварила. Не със същите думи, но в същия смисъл. Добре си го казала!!! Не само свободата, правилният избор чука на вратата! Стискам ти палци, и на себе си също! newsm10

А на Маргало ще кажа - научи се да се пазиш! Всеки крах, всяко нещастие, което ни сполети идва, за да ни научи, че трябва да променим нещо. Някъде сме сгрешили. И всичко, с изключение на смъртта, е поправимо, от всяка ситуация има изход. Всичко минава и колкото и да ти изглежда невъзможно сега, и твоята мъка ще мине. Дай си време. Желая ти сила! Hug

# 21 21 авг. 2008, 13:00 ч.

Мнения: 3 675

Май на нас са отрязали крилата в момента на раждането ни.Аз си мисля, че във всеки от нас спи един ангел и след много години май крилата ще ни бъдат върнати обратно.Знам, че този израз значи да загубиш вярата, но няма нищо по-хубаво от това да продължиш да вярваш, въпреки всичко и всички трудности пред които се изправяш.

# 22 21 авг. 2008, 14:27 ч.

Мнения: 1 568

Не знам какво да кажа...толкова сте мили,страхотни сте,имам чувство че тук пишат най-добрите ми приятелки

Как не сте в Русе

По-темата....не че има нещо конкретно,не че съм изгубила вяра или пък....знам ли....просто живота,хората....понякога си мисля че не съм за този свят!Умея да"виждам" лицемерието в очите на другите и това също ме съсипва.....отвсякъде те дърпат"промени се,промени се,промени си!"

Не бих казала ,че детето когато го родих си подрязах крилете,напротив...но пък други неща ми ги подрязаха...объркано пиша

Не съм била оная жена,която някога били обичали.....колегите примерно само се зъбят защото виждате ли лятото разботата намалява,логично,а преди какви "приятели" бяха

С търкалянето на годините дори и със сестра ми се отдалечихме,а не го вярвах,че ще се случи е,да и тя вече има детенце,заради това ще да е ама....и се правя че всичко е наред!За в къщи... няма смисъл да го говоря,за кой ли път,всичко отдавна свърши,но си подрязах крилете и лежа болна тук,заради детето...а така ми се лети...Боже,така ми се лети....скочих с бънджи ,за да си го наваксам,но не е същото...лети ми се.........

Простете ми за обърканите думи....

А вашите компромиси мили дами?

# 23 21 авг. 2008, 15:16 ч.

Мнения: 2 035

Цитат на: Маргало в чт … 1 авг 2008, 14:27

С търкалянето на годините дори и със сестра ми се отдалечихме,а не го вярвах,че ще се случи е,да и тя вече има детенце,заради това ще да е ама....и се правя че всичко е наред!За в къщи... няма смисъл да го говоря,за кой ли път......

Не, не сме!!! Разкрий само душата си пред мен. Не съм аз човека пред който да я прикриваш - аз те обичам истински и винаги ще съм зад теб!!!! Kissing Heart

# 24 21 авг. 2008, 15:17 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Lib в чт, 21 авг 2008, 08:28

Подрязах си ги сама, когато реших да имам деца...с този някого. Боли, защото не е оценено...но пък човек не може да има всичко...

подобно.децата ограничиха моята свобода,и той ми подряза крилата ,и ми отне въздуха,
но децата порасват и аз ще наваксам.глупости говоря,заблуждавам се,нещо пропуснато няма как да се навакса

# 25 21 авг. 2008, 15:40 ч.

София
Мнения: 1 529

Не бих казала,че с раждането на децата са ми взели волността. Това да отгледаш и възпиташ човек е велико нещо.
Много други неща подрязват крилете ми ,но на кокошките перата порастват отново ,нищо че не летят... Илюзиите ми бяха разбити още като студентка,сблъсках се с нагаждачество,предателство,връзкарство ....е с живота се сблъсках. Птиците и те кацат да си починат,с възрастта все по често...

# 26 21 авг. 2008, 16:13 ч.

София
Мнения: 228

Подрязвали са ми крилата и са ми отнемали въздуха "приятели" Чувствала съм такава буца в гърлото си от огорчение, че ми е идвало да експлоадирам и да се разпилея на дребни песъчинки. Това което харесвам у себе си е че това отчаяние и мъка при мен продължава един ден.Рев, размисли и отчаяние. На следващият ден се раждам преродена и тотално игнорирала факторите и хората причинили ми това. Завинаги! И политам... отново.

# 27 21 авг. 2008, 16:51 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Цитат на: Маргало в чт, 21 авг 2008, 14:27

А вашите компромиси мили дами?

Ето го и моят: Мечтата на живота ми е да пътувам до всички краища на света със съпруга си. Само че не го правим, защото трябва да се грижим за децата, а парите да пестим за кола, жилище, образование и т.н.

Все още имам желание като някоя млада девойка да стегна едно сакче с дрехи и с мъжа ми да хванем първият автобус или самолет за някъде. Само че вместо това се прибирам у дома и подхващам вечерята.

Зная, че е тъжно да имаш мечти и желания, които не осъществяваш в името на друг човек или нещо друго. Само че още по-тъжно е да нямаш мечти, да нямаш желание духът ти да полети.

# 28 21 авг. 2008, 17:01 ч.

София
Мнения: 2 271

Да, подрязах си крилете, но не го приемам толкова негативно. Направих го сама, защото видях, че щастието ми е тук на земята... И съм щастлива, че не подминах реалното си щастие си, летейки из облаците. В един момент човек се изморява да лети и тогава трябва да спре да бъде "птица", за да може да се бори за истинските неща в живота.

Понякога все още ми се "лети", но знам, че литна ли, може никога да не се върна, или ако се върна, на мое място вече да има друг...