Как да се променя?

  • 3 704
  • 60
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 563
Сигурно кофти ще прозвучи, но авторката просто има много свободно време и затова започва да се сърди, че него го няма.

Не е задължително въобще. Имали сме моменти, в които и двамата се прибираме скапани у дома към 8-9 и аз съм недоволствала, че той избира да чете в Уикипедия вместо да си легне с мен, тоест аз заспивам сама и въобще не го виждам.

Хубаво, че човекът си издържа семейството, но ако продължават така, пари ще имат, семейство не знам дали ще имат.

# 31
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 174
Не ми олекна, като прочетох, че не сме само ние така, но поне разбрах,че има и други като нас  Sad

Аз пък не искам много. За нас дори и десет - петнадесет минути на ден са достатъчни Cry И на мен ми става болно, когато видя цели семейства някъде. Искам понякога и ние да сме така, но уви Cry Всичко си правя аз сама Cry Разговори водим, след което за около седмица-две получаваме малкото внимание, което искаме. След това нещата тръгват по старо му  Cry Аз изход от ситуацията не виждам, освен да се примиря  Cry Но уви, не мога.....
Описала си моето сем. - оптимистично. Hug

# 32
  • София
  • Мнения: 62 595
Като се замисля, май повечето мъже са си малко темерути като са изморени или мислят за нещо, а повечето жени са твърде приказливи като са под напрежение и мислят на глас.  Laughing
А може и много много често да се събират такива различни хора - приказлив и отворен с по-мълчалив и вглъбен.

# 33
  • Мнения: 1 726
Само на мен ли ми изглежда гнила тази ситуация, на мястото на авторката бих се огледала и ослушала за друга жена. На тази мисъл ме навеждат следните неща:
 1. Вместо да ти каже "Не тази вечер, мило, много съм изморен" или нещо подобно, ти казва "Не съм залепен за теб". Това ми понамирисва на "Имам нужда от малко лично пространство", което винаги означава "Имам тайни от теб".
 2. Ако вие сте му най-любимите същества, както се очаква, всяка минута с вас би трябвало да му носи удоволствие и да го разтоварва от така изморителната работа. Ако не е така, може би в момента има по-любимо същество, с което иска да е в момента вие само му досаждате.
 3. Това, че проекта трябвало да приключи преди 5-6 месеца ( а все не приключва), че не си изключва телефона през уикендите, че не иска да разговаряте и т.н.

Съжалявам, ако изглеждам черногледа, но имам горчив опит. И не мога да разбера, защо се самообвиняваш, след като работиш и гледаш детето, т.е. даваш всичко от себе си за семейството, защо той да не го прави. Няма работа, която да стои на първо място пред семейството, ако той го допуска, то тогава не заслужава това семейство.

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 21

Няма работа, която да стои на първо място пред семейството, ако той го допуска, то тогава не заслужава това семейство.

Ето с това съм абсолютно съгласна. И незнам защо тези мъже никога не могат да кажат КРАЙ аз вече не съм на работа. Сякаш не може да каже на този, който се обажда, че си е в къщи  и да звънне утре през деня  да говорят.

# 35
  • София
  • Мнения: 62 595
Не съм много съгласна с втората точка. И на мен са ми любимите същества децата и мъжът ми, но не всяка минута с тях ми носи удоволствие и ме разтоварва. Случва се да съм натоварена и да имам нужда от спокойствие и точно без да ми досаждат по всяко време. Много ги обичам, но и аз съм човек и имам нужда от време да остана насаме със себе си.
А за първата точка дори не ми мина през ум. Май съм много задръстена или много доверчива.

Не мога да оправдая един мъж изобщо да не се свърта вкъщи, но той може да не го прави с някакви задни мисли, а просто да не знае къде и кога да сложи границата.

# 36
  • Мнения: 5 710
12 ч. на ден не е съвсем нормално, но те съветвам да стиснеш зъби, докато свърши този проект и да поговориш с него за в бъдеще как ще я карате. Ако имате заеми, вноски и т.н. да плащате, може и да нямате друг избор, освен здраво бачкане от зори до мрак. Ние този разговор сме го провели още преди да се оженим - и двамата сме по-скоро семейно ориентирани и проектираме така живота, че да прекарваме възможно най-много време заедно. Работата на мъжът ми позволява следобедите да си е вкъщи. Моята работа и планове също са съобразени с приоритета ни. Но, ако обстоятелствата ни притискаха, сигурно нямаше да се засичаме много много. Засега съм щастлива, че не е така.

Последна редакция: пт, 22 авг 2008, 21:09 от 10 cent's

# 37
  • Мнения: 824
Няма нищо лошо в това да работи по 12 часа.Преди всичко го прави за семейството си.И да,всеки има нужда от лично пространство и време за себе си,но все си мисля,че сексът в една двойка е по-важен от гледането на ТВ.Особено,когато нямаш достатъчно време за жената и детето си.

# 38
  • София
  • Мнения: 62 595
На мен въпросът със секса ми стана много интересен и се поразмислих по него. Значи, ако един мъж не прави секс със жена си толкова, колкото на нея й е нужно (или й се иска), а иска да си гледа мача, то той постъпва лошо. Няма значение дали му се иска или не, така ли е? Обаче, ако една жена не прави секс с мъжа си толкова често, колкото той иска, защото тя е изморена или просто не й се иска, това е в реда на нещата.
А, сега, кой е прав и кой е крив. Жените може да не искат, обаче мъжете не може да не искат. Ако един мъж се оплаче, че жена му не го ощастливява, а все се занимава с нещо друго, сигурно ще започнат съвети от сорта, "тя е изморена и не става по поръчка, потрай малко, ще й мине, изведи я на ресторант, подарявай й разни неща и т.н."

# 39
  • Мнения: 824
Ми да.За мен не е нормално,когато единия иска,другия да не.Това не означава,че не съм отказвала секс на мъжа ми.Но гледам да е изключително рядко,когато наистина имам причина.И начинът по който отказвам е много деликатен.В повечето случаи той знае как да получи това,което иска.Сиреч,има ли желание-има и начин.

# 40
  • Мнения: 1 726
Цитат
Не съм много съгласна с втората точка. И на мен са ми любимите същества децата и мъжът ми, но не всяка минута с тях ми носи удоволствие и ме разтоварва. Случва се да съм натоварена и да имам нужда от спокойствие и точно без да ми досаждат по всяко време. Много ги обичам, но и аз съм човек и имам нужда от време да остана насаме със себе си.

От както имам дете, нищо не може да бъде на преден план пред него, дори аз самата. Това разбира се не значи , че съм майка -орлица, но не може детето ми да има нужда от мен ,а аз да релаксирам пред телевизора... Освен това тук ставаше дума за системно пренебрегване на семейството от страна на бащата в продължение на година.

# 41
  • София
  • Мнения: 62 595
 Предполагам, че детето ти е малко и затова си толкова сигурна за неотложността на нуждите му. Децата винаги имат нужда от родителите си, дори като станат на по 50 години. При положение, че децата са нахранени, напоени, имат къде и с какво да играят, обърнала съм им внимание, не виждам нищо страшно и лошо да остана сама със себе си. Това също е човешка нужда. Както една майка не може да не спи, така и не може винаги да е на разположение. А дори и да не могат на момента да ядат, няма да умрат от глад за половин час, нито ще страдат от липса на сън или грижи.

Може да звучи пресилено, но според мен жената си е направо късметлийка. Можеше за тази една година хич да го няма, а не само да не си изключва телефона вкъщи. Ако толкова не е доволна да си каже, вместо да набира разочарование и яд и накрая да гръмне една голяма бомба.

# 42
  • Мнения: 871
мда, жената има нужда да стои спокойна пред бг-мамма и да философства върху неразрешениете проблеми на другите  Mr. Green

# 43
  • София
  • Мнения: 62 595
Ам`чи да, кой как се урЕдил. Laughing

Май като нямаш какво да кажеш се хващаш за когото не ти е работа. По -добре си гледай твоя живот. Аз моя не го подлагам на публично обсъждане.

Последна редакция: пт, 22 авг 2008, 23:27 от RadostinaHZ

# 44
  • Мнения: 871
хаха, гузен - негонен бяга или както се казва - думам ти дъще, сещай се снахо  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт