Публикувана: 26 авг. 2008, 15:43 ч.
Последно мнение: 28 ян. 2009, 17:59 ч.

Сираче, при живи родители и то с възможности

6 999
99
1

# 60 28 авг. 2008, 15:05 ч.

Варна
Мнения: 472

Цитат на: една такава в чт, 28 авг 2008, 13:06

Цитат

Разгеле преди година и половина след поредната порция обиди към нас - малко под натиск от моя страна, майка ми си събра багажа и се качи да живее при брат ми.

Иначе не е уреждало срещи, но явно е направило от мухата слон. В темата въобще не виждам бащата да е изневерявал. Четох за безпочвена ревност на майката и за подклаждането й от раздуването на "сирачето"

Ако с моята майка се случват подобни неща, натискът никак няма да е малък от моя страна. Не мисля, че мога да бъда наречена сплетница, а дъщеря обичаща майка си. Струва ми се напълно нормална човешка реакция newsm78

/ освен ако не мразиш майка си Thinking

# 61 28 авг. 2008, 15:23 ч.

Мнения: 280

Цитат на: muneca de porcelana в чт, 28 авг 2008, 14:24

Една такава, гледай сега да ти обясня:

Ако се опитваш да накараш човек, който дълго е бил обиждан и унижаван да се осъзнае и просмисли собствената си самооценка (което в случая е направила една загрижена дъщеря за майка си) е едно нещо и, между другото, съвсем не се нарича "сплетничене";

Благодаря, че си отговорила вместо мен Peace

Ако ти, една такава , би си траела при едно такова отношение на който и да е към твой близък / в случая на баща ми към майка ми/, то благодарна съм, че не си от моето обкръжение Praynig

Явно твоята философия е " Аз да съм добре, пък другите да се спасавят както могат" и сигурно аз трябваше да си казвам: "Кво ми пука - унижава нея, не мен" Е, не! Stop

Не бих го допуснала. По-добре да съм сплетница, отколкото безсърдечна.

danidji Кое е толкова злостно? А ти какво предлагаш "като ме ударят , да дам и другата буза" ,така ли?

# 62 28 авг. 2008, 15:40 ч.

Мнения: 280

Между другото , хич не ми е ясно .....защо толкова разнищвате това, дали е имало изневяра или не newsm78

# 63 28 авг. 2008, 15:48 ч.

Мнения: 651

Истеризирате, мацки Crossing Arms

По логиката на повечето от вас половин Европа и Северна Америка са сираци - родителите им са живи и имат възможности. Ми отбиват си по-рано децата..
Заглавието наистина подвежда.

marojinka, искрено съжалявам, че точно в този период от твоя живот не можеш да разчиташ на подкрепа от най-близките за теб хора. Любовните неволи са си тяхна грижа, но подкрепата за децата е на І място! Не мога да разбера такива родители. Що за пубертетско поведение?!
Кураж bouquet

и не се тормози много, не е полезно за бебчо Hug

А ей това никога не бих направила:

Цитат на: marojinka в вт, 26 авг 2008, 15:43

.. Звъннах и докладвах на майка.

Бих хванала стареца за яката и бих си поговорила с него.
А мама не бих я притеснявала излишно. Naughty

Но вие си знаете най-добре. Thinking

# 64 28 авг. 2008, 17:36 ч.

София
Мнения: 90

А-а-а, в много грозна посока и завила тази тема! Търсенето на "абсолютната и чиста Истина" е ескалирало до там, че форума е заприличал на съдебна зала Thinking

А, момичето е влязо не на съд , а за съвет...
Не си позволих да коментирам случая, но ако го направя, би изглеждало така:

Цитат на: Мила от Марс в чт, 28 авг 2008, 15:48

Бих хванала стареца за яката и бих си поговорила с него.
А мама не бих я притеснявала излишно. Naughty

Но вие си знаете най-добре. Thinking

# 65 28 авг. 2008, 23:13 ч.

Мнения: 2 908

Оооо,мила,аз сапунки у нас като твоята-бол.Че и по-големи-няма да разказвам защото е ужасно дълго,е не по-дълго от Дързост и красота,но е дълго и мъчително,така,че ми е ясно положението.Аз от 17 годишна,че и от по-рано вече живеех сама.Т.е.от 13 годишна живея само с баща си,който например с дни заминава за риба и ме оставя да се гледам сама.....Грижа го беше за мен,поне до като станах на 15,когато се появи една "интересна"персона,настани се у нас,грам уважение нямаше към мен,а един ден,като бях на 18г ми заяви в лицето-че това не бил моя роден дом(където съм живяла от раждането ми).....Не на мен сапунки-преживях ги вече Stop

Съжалявам,че има още момичета,които да преживяват такив анеща-за мен беше изключително болезнено,защото съм и бях много емоционална и цял живот исках малко разбиране,но момиче,което живее с баща си,трудно получава такова...Е,има и бащи,които са разбрани(като мъже явно),ама са малко,та да разбират емоционалната потребност на дъщерите си.

# 66 26 ян. 2009, 09:50 ч.

Мнения: 280

Дали да им простя? И да забравя болката и огорчението,които ни причиниха????

# 67 26 ян. 2009, 10:13 ч.

Мнения: 2 556

Естествено, ако не им простиш и не превъзмогнеш всичко това, ще вредиш само и единствено на себе си. Сама си прецени струва ли си да е така?

# 68 26 ян. 2009, 10:25 ч.

Мнения: 937

Минали са 6 месеца и все още ли не общувате? Дори задари бебето? Техните отношения още ли са като на юноши?

# 69 26 ян. 2009, 10:28 ч.

Мнения: 388

Нещо променило ли се е (в отношението им към вас) или просто се чудиш дали да спреш да си тровиш живота с мисли за тях?

Да простиш - да, да забравиш - едва ли ще можеш /личен опит за нещо много по-маловажно/ , но ти пожелавам успех Peace

. Ако отношението им е същото както преди, най-доброто което можеш да направиш за себе си и семейството си е да спреш да мислиш за това което се е случило(и да си тровиш нервите със спомена за него) и да продължиш живота си без тях и мисълта за тях.

# 70 26 ян. 2009, 10:43 ч.

Мнения: 2 556

Аз с моите родители от години общувам проформа, те ми звънят на празниците, аз отговарям любезно, отстрани погледнато всичко е наред. Реално за мен нямаме никакви отношения, нито се виждаме, но според тях всичко е ОК, те са спокойни, че "са изпълнили дълга си" и имат чудесни отношения с дъщеря си. Аз предпочетох да е така най-вече защото мъжът ми държи да имам поне привидно нормални отношения с родителите ми, ако беше останало само на мен, никакви не бих имала (хем че в никакви сериали не са ме вкарвали, при тях проблема е от друго естество).

# 71 26 ян. 2009, 10:46 ч.

Мнения: 280

Тес , ако вредях само на себе си - няма проблем.Лошото е, че вредя и на мъжа и бебчето ми Confused

Само да поясня, че около месец след като ни изхвърлиха, заминаха за чужбина - да работят.

Не бих казала, че има особена промяна. Майка ми ми писа смс като родих. После звънеше по скайпа, но ние не отговаряхме. Един ден и писах, но разговора не вървеше. Не усетих разкаяние за постъпката и, дори не каза: "Извинявайте", а точно обратното - така било по-добре за нас. Не споря - по-добре е да сме самостоятелни, но на каква цена??
Звъни само на близките ни и се оплаква, че не см искала да я чуя. По този повод и казах много силни, но напълно верни за мен думи. От тогава не ни е търсила. Даже ония ден не ми честити рождения ден.
Преди месец някъде леля ми ми се обади да ми каже, че нашите са си говорили и че можело да се върнем в къщата. Изумях Shocked

Където сме си изберяли, там да се настаним #2gunfire

Преди седмица баща ми си беше в Бг, но не дойде да ни види.Макар че на два пъти кара брат ми до нас.

Искам да им простя, но.....пропаста е огромна и те не я смаляват

# 72 26 ян. 2009, 11:22 ч.

Мнения: 2 556

Не знам, зависи ти как се чувстваш? И при нас има пропаст, но на мен тази пропаст ми харесва и не искам да я смалявам. 100 пъти ми е по-добре така, отколкото да се натоварвам със срещи, разговори и проблеми...

# 73 26 ян. 2009, 11:38 ч.

Мнения: 280

В интерес на истината тежи ми ужасно много Confused

# 74 26 ян. 2009, 11:41 ч.

Мнения: 2 556

Е, нищо не пречи при вас да има вариант с щастлив край Simple Smile

И на мен ми тежеше години наред, но накрая прецених, че от това губя само аз, явно имам силен инстинкт за самосъхранение и спрях да мисля как нещата могат да се оправят, осъзнах, че няма начин да бъдат ОК и откакто съм го приела, се чувствам нов човек Wink

Препоръчани теми

Жертва на катастрофа

"За жената има по-важни неща от оргазма, например...

Познати във форума или Защо Пенка Т. се интересува от мен?

Тумор химиотерапия

Причина:

Причина: