Здравейте, нуждая се от вашето мнение относно връзката дете-компютър.
От една страна, живеем във време, когато компютъра е неизменно присъстващ. Той е пръв помощник и чрез него можеш да направиш какво ли вече не. Децата също прекарват не малко време на компютъра, къде да играят, но и къде да учат. А и компютърната ограмотеност е от съществена важност.
От друга страна, страхувам се, че стоенето пред компютъра става за сметка на истинските игри навън. Децата се зомбират, изкривяват, ослепяват и деформират социално, прекарвайки все повече време пред компа.
Едното ми дете е на шест, другото е на четири. И признавам, че нито един от тях не е припарвал до компютъра. Знаят какво се прави на него, знаят и че може да се играе дори, но не са имали възможността да опитат.
Когато големият ми син бе на три години и половина имахме залитане с плейстейшън. Стигна до там да не иска да яде, излиза, спи и общува. Беше буквално зомбиран, постигаше невероятни успехи, които нито аз, нито баща му можем да сънуваме. Първоначално бях горда, после се уплаших за него. Прибрах го. От тогава изминаха три години, но той няма достъп нито до него, нито до компютъра.
Страхувам се, че ако има достъп, той няма да може да спре. Нито нещо ще го спре. Затова отлагам мига на срещата.
Но пък не ги ли стопирам в развитието им спрямо връстниците?
Интересуват ме вашите мнения и вашият опит. Благодаря!