Публикувана: 27 авг. 2008, 03:02 ч.
Последно мнение: 29 авг. 2008, 14:47 ч.

Вендета

6 528
67
1

# 15 27 авг. 2008, 09:45 ч.

Мнения: 3 447

Изключително злопаметна съм. Планове за отмъщения не кроя, но променям отношението си или направо го прекратявам. За да има все пак баланс, не съм мнителна или обидчива Laughing

Вселенска справедливост не раздавам, вселената си знае работата.

# 16 27 авг. 2008, 09:56 ч.

Мнения: 1 897

Помня дълго и за съжаление дълго нося огорчението вътре в себе си.
Обикновенно имам желание да превъзпитам 'виновника', но го правя рядко- само, когато превъзпитанието се състои в подмятането на хаплива забележка или разкритикуването му. По-далече не стигам. Разчитам на това, че най-добрият учител е самия живот.
Знам, че когато успея да оставя случилото се зад гърба си и престана да се терзая съм по-спокойна и живея по-щастливо.

Животът ми ме е срещал със злобни и отмъстителни хора, такива които в желанието си да навредят на някого не се спират пред нищо.Те не са щастливи. Жаждата им за мъст ги изяжда от вътре и ги самоунищожава-те прекрачват всякакви морални и човешки закони и често вместо 'всемогъщи' и 'раздаващи справедливост' изглеждат жалки в очите на хората.

# 17 27 авг. 2008, 10:13 ч.

Мнения: 4 300

В общи линии помня много. Не отмъщавам обаче, ако съм била много засегната просто спирам отношения, всякакви. Кимам на улицата и дотам.
Изобщо всячески се стремя да избягам от Око за око, зъб за зъб, за което имаме и някои спорове с Милото.
Обуздавам си и агресията, макар че понякога ми е идвало да чупя, да блъскам и да дера очи. Добре, че мога да броя до много Wink

П.С. Пак според Милото било типично женска черта да мълчиш, да мълчиш и при някой спор да изсипеш самосвала с минали грешки- А ти помниш ли, когато преди 3 лета на Созопол ми каза бла-бла-бла. Нали съм жена, правя го и аз. Няма да се излагаме я.

П.С.2. Прочетох и последния въпрос- дали ставаш дребна душа- за мен отговорът е Да. Винаги, волно или неволно, хората около нас ни обиждат, засягат, пречат. Неизбежно е, няма човек, който да е подминат, нито някога ще има. Това, да прекарваш времето си в кроене на планове за мъст и осъществяването им, вместо да залепиш парчетата и махнеш с ръка е ужасно деструктивно. Да не говорим че в повечето случаи има бумеранг ефект. Имаше едно стихотворение, на Омар Хаям ако не се лъжа, какво става с всичката злоба и мъст, когато този, за когот са предназначени, вече го няма... изяжда те отвътре.

Последна редакция: ср, 27 авг 2008, 10:21 от Рокси

# 18 27 авг. 2008, 10:15 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Хич ме няма за партизански изпълнения.
Притеснява ме, обаче, хорското отношение, че, видиш ли, ако не си го върнеш, то си слаба ракия.
В живота ми, Господ си знае работата и се е погрижил за дълговете ми.

# 19 27 авг. 2008, 10:22 ч.

Мнения: 17 407

НЕ, не отмъщавам, макр че много помня. Понякога си променям отношението, понякога- не. Да, ако не си го върнеш подобаващо- значи си овчедушен и се оставяш да те мачкат. Тва е! Laughing

# 20 27 авг. 2008, 10:25 ч.

Мнения: 516

Не съм злопаметна. Надявам се никога да не разбера, дали съм отмъстителна.

# 21 27 авг. 2008, 10:36 ч.

Мнения: 1 334

Изключително злопаментна съм. Мога да върна диалог и реплики с години назад. Но, не съм злобна и отмъстителна. От тази порода съм , дето лаят но не хапят. Понякога това се разбира доста късно и причинява недоразумения. Иначе леко хапливи реплики мога да изпозлвам ако нещо много ме е засегнало. Като цяло съм добра, за съжаление.

# 22 27 авг. 2008, 10:46 ч.

Мнения: 12 665

Цитат на: Джи в ср, 27 авг 2008, 04:53

Веднъж обаче видях пиян шофьор - караше на диагонал пред мен, ляво, дясно, ляво, дясно, после слезе пред магазина, пред който и аз - едва ходеше - обадих се на 911 да дойдат да си го приберат. Отмъстих ли за някой блъснат от пиян? Едва ли. На дребно беше, да, но поне разкарах един парцал от пътя.

За големите неща си има кой да съди и отрежда.

Ще ми се повече хора да "отмъщават" така. Не си отмъстила, но си предовратила някое нещастие. Може да звучи като Моля, другарко, пък Пенчо ме наплю, но не е така.

# 23 27 авг. 2008, 10:54 ч.

Мнения: 405

определено съм злопатметна.помня всичко в подробности.затова мойта половинка ми вика статистика...ако насочвах тази си енергия в др насока... Crazy

# 24 27 авг. 2008, 11:10 ч.

София
Мнения: 2 430

случи ми се преди 2-3 години да прибегна до това Embarassed

съседите се бяха включили нелегално към кабелната и ми разваляха сигнала,когато отидох да разговарям с тях,буквално ми се разкрещяха,и едва ли не аз бях виновната,била съм дребнава,имали малко дете и т.н.само да уточня,че парите им не бяха проблем,просто има такива хора ,които обичат авантата,след много премеждия,една нощ дръпнах кабела й и го нарязах на дребни ,парченца опаковах го,като подарък и го оставих пред вратата им.От тогава не си говорим,но не са ми създавали и проблем

# 25 27 авг. 2008, 11:12 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

аз не съм такава ... но мъжът ми е

# 26 27 авг. 2008, 11:24 ч.

Мнения: 2 759

Леле, мислех че само аз съм толкова смотана да кроя кървави планове в полунощ и на следващата сутрин да не помня или поне да не ми пука... Иначе в последно време започнах да си търся правата по законов ред, общо взето успешно... Но в междуличностните отношения винаги ми се е искало да съм поне малко отмъстителна... Колкото да си вземе бележка конкретния човек... Че съм непростимо простителна и това по-често вреди.

# 27 27 авг. 2008, 11:27 ч.

Мнения: 192

Смятам себе си за човек с много добре развито чувство за спарведливост - ако някой от близките ми влезе в разрез с тази справедливост (моята) веднагически му бива обяснено с остър тон и лека доза драматизъм какво не е наред и какво точно ще се случи ако нещо подобно бъде повторено. Фактическото отмъщение (око за око и т.н) остана в пубертета.

# 28 27 авг. 2008, 11:29 ч.

Мнения: 299

Както казваше един мой приятел-"Злопаметна си като слон" Laughing

Помня лошото,което са ми казали или направили и така като се замисля,май не съм отмъщавала,но така или иначе спирам да общувам с въпросните хора и повече не ме интересуват.

# 29 27 авг. 2008, 11:34 ч.

Мнения: 389

Единствения път, когато съм си мислела за "вендета" не беше спрямо хора, а спрямо един помияр, който ме захапа без причина на път за работа. Бях направо бясна. Е, ако тогава имах лично оръжие, щях да се върна, да го взема и да застрелям мизерната гад без да ми мигне окото.

Иначе не съм отмъстителна, бързо ми минава всичко, простила съм и съм оставила зад себе си страшни неща. Пък и животът в последната година ми доказа, че всичко се връща. Толкова специфично и неприятно нещо се случи на човека ... и така свързано с неговата вина пред мен, че просто не можех да се сдържа в себе си да не го отбележа с леко злорадство.

Не трябва да се хабим с отмъщения и злоба, само себе си тровим така.

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Криминални досиета

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Причина:

Причина: