И на нас ни престои влизане в новата ни къща след месец-два. Това за пълнолунието не го знаех, но ще го спазя. Напоследък усещам някакви завистливи погледи, и със сигурност ще осветим къщата, макар ние да сме първи собственици. 
- Публикувана: 1 септ. 2008, 08:49 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2008, 12:42 ч.
Какво се прави при влизане в нова къща?
Знам, че трябва домакинята лично да измеси и да почерпи първите си гости със сладка пита, не е важно колко ще се вдигне питката, а да е измесена от стопанката на дома, за да има берекет и спокойствие в къщата.
Цитат
Български традиции
Влизането в новия дом също е съпроводено с обреди и обичаи, които узаконяват новата къща и регулират взаимоотношенията между семейството, рода и съселяните.
За да има благоденствие и щастие в къщата, настаняването в нея трябва да стане на хубав, “лек ден”, обикновено понеделник или сряда, или “когато месечината се пълни”.
По традиция първият, който прекрачва прага, обикновено е най-възрастният от семейството (баба, дядо, прабаба, прадядо), но може да бъде и бременна жена или млади хора и добронамерени приятели. Основно изискване е те да са от “пълна къща”- в която хората са живи и здрави. Да хвърлят дребни стотинки и парички из къщата, за да се "въдят" парите в семейството на новодомците.
Съществен момент при влизането в новото жилище е запалването на огъня. На него се отдава много голямо значение поради важната роля, която има огнището като функционален и символичен център на семейния живот в дома. Според народното вярване, като се запали първият огън, къщата получава своя стопанин - невидим дух. В различните български краища огнището запалват свекърът и свекървата, майсторът, който е строил къщата, стопанката на дома, а някъде - младата булка.
Обичаите и обредите при влизането в новата къща отразяват превръщането на сградата в жилище. Със запалването на огнището, внасянето на хляб, вода, сол, икона и най-необходимите предмети от покъщнината се слага началото на “усвояването” на дома. За дълъг и щастлив живот на обитателите му отново се коли курбан - задължително от мъжко животно, и се прави освещаване - водосвет или маслосвет. По-заможните стопани колят теле, овен или агне, а сиромасите - пиле. Обикновено курбана коли стопанинът и това става над огнището, до източната стена на къщата, на прага й или под плодно дръвче в двора. После на богата трапеза се канят роднини и съседи, които носят дарове за новия дом – котли, сахани, тави, черги и хранителни продукти - брашно, фасул. За този важен момент се избира голям празник като св. Богородица, Димитровден. Традиционните български обичаи и обреди около построяването и настаняването в нов дом се правят с надежда и пожелание за благоденствие, дълъг и щастлив живот. И до днес те се изпълняват в селата.
Влизането в новия дом също е съпроводено с обреди и обичаи, които узаконяват новата къща и регулират взаимоотношенията между семейството, рода и съселяните.
За да има благоденствие и щастие в къщата, настаняването в нея трябва да стане на хубав, “лек ден”, обикновено понеделник или сряда, или “когато месечината се пълни”.
По традиция първият, който прекрачва прага, обикновено е най-възрастният от семейството (баба, дядо, прабаба, прадядо), но може да бъде и бременна жена или млади хора и добронамерени приятели. Основно изискване е те да са от “пълна къща”- в която хората са живи и здрави. Да хвърлят дребни стотинки и парички из къщата, за да се "въдят" парите в семейството на новодомците.
Съществен момент при влизането в новото жилище е запалването на огъня. На него се отдава много голямо значение поради важната роля, която има огнището като функционален и символичен център на семейния живот в дома. Според народното вярване, като се запали първият огън, къщата получава своя стопанин - невидим дух. В различните български краища огнището запалват свекърът и свекървата, майсторът, който е строил къщата, стопанката на дома, а някъде - младата булка.
Обичаите и обредите при влизането в новата къща отразяват превръщането на сградата в жилище. Със запалването на огнището, внасянето на хляб, вода, сол, икона и най-необходимите предмети от покъщнината се слага началото на “усвояването” на дома. За дълъг и щастлив живот на обитателите му отново се коли курбан - задължително от мъжко животно, и се прави освещаване - водосвет или маслосвет. По-заможните стопани колят теле, овен или агне, а сиромасите - пиле. Обикновено курбана коли стопанинът и това става над огнището, до източната стена на къщата, на прага й или под плодно дръвче в двора. После на богата трапеза се канят роднини и съседи, които носят дарове за новия дом – котли, сахани, тави, черги и хранителни продукти - брашно, фасул. За този важен момент се избира голям празник като св. Богородица, Димитровден. Традиционните български обичаи и обреди около построяването и настаняването в нов дом се правят с надежда и пожелание за благоденствие, дълъг и щастлив живот. И до днес те се изпълняват в селата.
Знам, че трябва домакинята лично да измеси и да почерпи първите си гости със сладка пита, не е важно колко ще се вдигне питката, а да е измесена от стопанката на дома, за да има берекет и спокойствие в къщата.
Цитат
Български традиции
Влизането в новия дом също е съпроводено с обреди и обичаи, които узаконяват новата къща и регулират взаимоотношенията между семейството, рода и съселяните.
За да има благоденствие и щастие в къщата, настаняването в нея трябва да стане на хубав, “лек ден”, обикновено понеделник или сряда, или “когато месечината се пълни”.
По традиция първият, който прекрачва прага, обикновено е най-възрастният от семейството (баба, дядо, прабаба, прадядо), но може да бъде и бременна жена или млади хора и добронамерени приятели. Основно изискване е те да са от “пълна къща”- в която хората са живи и здрави. Да хвърлят дребни стотинки и парички из къщата, за да се "въдят" парите в семейството на новодомците.
Съществен момент при влизането в новото жилище е запалването на огъня. На него се отдава много голямо значение поради важната роля, която има огнището като функционален и символичен център на семейния живот в дома. Според народното вярване, като се запали първият огън, къщата получава своя стопанин - невидим дух. В различните български краища огнището запалват свекърът и свекървата, майсторът, който е строил къщата, стопанката на дома, а някъде - младата булка.
Обичаите и обредите при влизането в новата къща отразяват превръщането на сградата в жилище. Със запалването на огнището, внасянето на хляб, вода, сол, икона и най-необходимите предмети от покъщнината се слага началото на “усвояването” на дома. За дълъг и щастлив живот на обитателите му отново се коли курбан - задължително от мъжко животно, и се прави освещаване - водосвет или маслосвет. По-заможните стопани колят теле, овен или агне, а сиромасите - пиле. Обикновено курбана коли стопанинът и това става над огнището, до източната стена на къщата, на прага й или под плодно дръвче в двора. После на богата трапеза се канят роднини и съседи, които носят дарове за новия дом – котли, сахани, тави, черги и хранителни продукти - брашно, фасул. За този важен момент се избира голям празник като св. Богородица, Димитровден. Традиционните български обичаи и обреди около построяването и настаняването в нов дом се правят с надежда и пожелание за благоденствие, дълъг и щастлив живот. И до днес те се изпълняват в селата.
Влизането в новия дом също е съпроводено с обреди и обичаи, които узаконяват новата къща и регулират взаимоотношенията между семейството, рода и съселяните.
За да има благоденствие и щастие в къщата, настаняването в нея трябва да стане на хубав, “лек ден”, обикновено понеделник или сряда, или “когато месечината се пълни”.
По традиция първият, който прекрачва прага, обикновено е най-възрастният от семейството (баба, дядо, прабаба, прадядо), но може да бъде и бременна жена или млади хора и добронамерени приятели. Основно изискване е те да са от “пълна къща”- в която хората са живи и здрави. Да хвърлят дребни стотинки и парички из къщата, за да се "въдят" парите в семейството на новодомците.
Съществен момент при влизането в новото жилище е запалването на огъня. На него се отдава много голямо значение поради важната роля, която има огнището като функционален и символичен център на семейния живот в дома. Според народното вярване, като се запали първият огън, къщата получава своя стопанин - невидим дух. В различните български краища огнището запалват свекърът и свекървата, майсторът, който е строил къщата, стопанката на дома, а някъде - младата булка.
Обичаите и обредите при влизането в новата къща отразяват превръщането на сградата в жилище. Със запалването на огнището, внасянето на хляб, вода, сол, икона и най-необходимите предмети от покъщнината се слага началото на “усвояването” на дома. За дълъг и щастлив живот на обитателите му отново се коли курбан - задължително от мъжко животно, и се прави освещаване - водосвет или маслосвет. По-заможните стопани колят теле, овен или агне, а сиромасите - пиле. Обикновено курбана коли стопанинът и това става над огнището, до източната стена на къщата, на прага й или под плодно дръвче в двора. После на богата трапеза се канят роднини и съседи, които носят дарове за новия дом – котли, сахани, тави, черги и хранителни продукти - брашно, фасул. За този важен момент се избира голям празник като св. Богородица, Димитровден. Традиционните български обичаи и обреди около построяването и настаняването в нов дом се правят с надежда и пожелание за благоденствие, дълъг и щастлив живот. И до днес те се изпълняват в селата.
Инка много полезна информация
и аз живо се интересувам от този въпрос, че до месец два и нас ни чака нанасяне в ново жилище
Иначе твърдо съм решила да поканя поп да освети, както и приятели за почерпим
Наистина интересно описание. Сега си обяснявам защо баща ми беше посипал жилището ми с дребни монети.
Знам че за курбан не се коли животно което рови (например кокошка или пиле). Т.к. животното което е обречено за курбан се явява жертвено животно на главата му се слага запалена свещ и му се дава да близне от осветена сол. Коленето на животното става в къщата. Това за източната страна може би идва от местоположението на олтара в църквата - винаги на изток. На тази стена се слагат и иконите в дома.
Знам че за курбан не се коли животно което рови (например кокошка или пиле). Т.к. животното което е обречено за курбан се явява жертвено животно на главата му се слага запалена свещ и му се дава да близне от осветена сол. Коленето на животното става в къщата. Това за източната страна може би идва от местоположението на олтара в църквата - винаги на изток. На тази стена се слагат и иконите в дома.
