Публикувана: 1 септ. 2008, 19:54 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2008, 15:02 ч.

за приятелите

2 263
36
1

# 15 1 септ. 2008, 22:58 ч.

Мнения: 17 407

Дали се "раздавам"- тях трябва да питаш. Нямам приятели, с които да се виждам всеки ден, даже през ден. Има скъпи за мен хора, на които не съм се обаждала от години, нито те на мен. Не, не бъркам думата- не са ми просто познати. За кафета и забавления не е нужно чак приятелство, си мисля.

Приятелите от "мъжки пол"- на тях не виждам пък кво има да им се коментира. Simple Smile

Последна редакция: пн, 01 сеп 2008, 23:06 от Дренка

# 16 1 септ. 2008, 23:05 ч.

Мнения: 4 433

Моя мъж се раздава даже им работи без пари и накрая к'во,няма да го потърсят за по едно кафе Crossing Arms

# 17 1 септ. 2008, 23:18 ч.

София
Мнения: 1 105

Моят най-близък приятел си отиде преди около година и все още ми е трудно да говоря за това. Не мисля, че в този свят ще има друг човек, който да ме обича такава каквато съм, така както ме обичаше той.

# 18 1 септ. 2008, 23:21 ч.

Мнения: 2

Останах с малко броят се на пръсти .но поне са истински

# 19 1 септ. 2008, 23:28 ч.

Мнения: 5 940

Има хора, с които просто обичам да бъда. Те изпитват, надявам се, същото. Всичко това от години. Станали са част от живота ми, толкова е естествено присъствието им, че дори не го мисля. Имам и нови "познанствоприятелства", за тях не мога още да говоря.
Животът е бил благосклонен към всички нас, не ни е поставял в драматични ситуации, в които да си мерим раздаването. Правим си малки прекрасни жестове, понякога всички не сме чак толкова прекрасни. Човещина.

# 20 1 септ. 2008, 23:36 ч.

Мнения: 269

Един да е, истински да е! За маса лесно се намират!

# 21 1 септ. 2008, 23:55 ч.

Мнения: 843

   Труден е този разговор.
Във времето някои познати плавно преляха в Приятели./ с главно П/
   Други приятели преминаха   къде плавно, къде не,   в графата " Не, благодаря"
работата ми е такава, че в определени периоди на годината се сдобивам с невероятен брой приятели, съученици, които сме седяли на един чин   и про.. , а после, просто ще ме прегазят с колите си. Карай.. те са в графата - познати клиенти.
   От ерата на НЕТ-а / Чата в Дир-а/ ми останаха   5-6 човека, дето съм се виждала   с тях 3-4 пъти, но   посред нощите да ми звъннат , хуквам и до Варна.   Както те са хуквали за мен. Това е необяснимо, но аз и не търся обяснение.
Колкото и да е странно, но за три години ТУК, вече има хора, за които бих тръгнала веднага.
   Някои от тях , дори не съм и виждала, но бих.
И разбира се, че говоря за дами.   С едно изключение. Mr. Green

# 22 2 септ. 2008, 10:14 ч.

Мнения: 226

И на мен приятелството ми е малко болна тема. След като преди време "най-добрата" ми приятелка направи нещо, с което целеше да ме злепостави и определено да ме нарани. #2gunfire

Мъчно ми е, че това момичето на което много държах в един момент безпричинно се завъртя на 180 градуса. Но това е стара история. Инъче ми останаха две мацки, с които мога и сега да си споделя проблемите, както и те споделят свойте с мен. Hug

Радвам се, че ги има, и че все още държим една на друга.

# 23 2 септ. 2008, 10:30 ч.

Мнения: 940

И при нас се получи така напоследък. Запазих си само една приятелка, а мъжа ми двама-трима. Това стана след като си закупихме къща. Повечето ни приятели спряха да контактуват с нас, все едно си купихме остров. Много жалко...

# 24 2 септ. 2008, 10:40 ч.

Мнения: 3 268

Не се вглеждай толкова в нещата,които те дразнят у твоите приятели.Един от начините да останете приятели е именно това.В приятелството са нужни компромиси ,но разбира се до известна степен.Не бива да се чувстваш в положение на използвана,но помисли дали наистина е така.

# 25 2 септ. 2008, 10:47 ч.

Мнения: 1 808

Всичко е до болка познато....

Вече не само приятелите, но и много близките хора ни търсят само за помощ и услуги, иначе не се сещат .....

Имаме си една компаниика, много си се обичаме всичките и си помагаме взаимно.

Лично моя добра приятелка нямам - за съжаление....Всчкте са от страна на мъжът ми.

Моите ме предадоха.
Много съм наивна, направо тъповато....

# 26 2 септ. 2008, 11:00 ч.

Мнения: X

Толкова рядко се виждаме, че остава и да не им се радват като си дойдат.
А тези, които са си тук и мога да нарека приятели, също се радвам да виждам всеки път.

# 27 2 септ. 2008, 11:06 ч.

Мнения: 2 018

Преди време една приятелка ми каза, че не съм И се обаждала два месеца. Работата е там, че аз на никого не бях се обаждала. Поскарахме се малко, а приятелството ни е от 20 години. Аз направих първата крачка - казах И, че приятелството трудно се създава, защо трябва да го разрушим от един такъв случай. И така, продължаваме да сме си приятелки. Разбира се, случката не ви я разказвам подробно.
Знам, че мога да разчитам на нея, както и тя на мен. Радвам се, че я има bouquet

!

Не си мислете винаги, че ако някой не ви търси, то е защото не иска да бъде с вас. Понякога, може да не може да ви се обади, да не може да излезе, да е ангажиран, да има проблеми...

Последна редакция: вт, 02 сеп 2008, 11:34 от Бо_

# 28 2 септ. 2008, 11:31 ч.

Мнения: 4 195

онзи ден имах нужда от приятели - да помогнат при ситуация, в която е изпадал всеки от вас - да пренесем багажа от една къща в друга..............дойдоха 2-ма човека, приятели на мъжа ми. Иначе, у нас идват по 20-30 когато е за иху аху.........тъпо, нали........

# 29 2 септ. 2008, 11:46 ч.

Мнения: X

Цитат на: Чут Чут в вт, 02 сеп 2008, 11:31

Е, така е. Всеки е готов да седне на софрата, но малцина са тези,които искат да си изцапат ръцете. Така поне знаеш кои са истинските.

Препоръчани теми

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Русия 2

Политиката в България - Тема 5

Лотария "Зелена карта" 2025

Причина:

Причина: