Публикувана: 2 септ. 2008, 15:30 ч.
Последно мнение: 23 дек. 2008, 18:48 ч.

Да се търпим заради децата - подкрепяте ли?

12 290
145
1

Гост

# 15 2 септ. 2008, 16:21 ч.

Мнения: 12

Не причинявай това на децата си.Израснала съм в ужасно семейство и досега обвинявам майка ми че не се е разделила с баща ми докъто сме били малки а е търпяла заради нас.Наистина остава травма в съзнанието на малкия човек.
И от друга страна помисли и за себе си.Бъди малко егоист, защото децата може сега да не усещат, или дори да го приемат това положение, но след няколко години те ще си тръгнат всяко ще поеме пътя си и бъди сигурна че нито едното няма да се обърне и да те попита Мамо ти беше ли щастлива? Търси своето щастие.Всеки има право на щастие.Родителите винаги ще останат родители за децата си но не си заслужава ти да страдаш.

# 16 2 септ. 2008, 16:27 ч.

София
Мнения: 12 554

Изобщо няма никакъв смисъл да търсиш нещо, което е безвъзвратно изгубено. Теорията, че хората не се променят е дълбоко невярна. Всички се променяме с времето, опита и условията, в които живеем. Така че не виждам за какво ще си хабиш нервите и безценните минути от живота си с човек, с който не само, че не се обичате, а и не се понасяте.
Децата не са оправдание - те също са нещастни, защото имат невероятни сензори, с които усещат винаги липсата на чувства и уважение между родителите си. По-добре щастливи с един родител, отколкото нещастни с двама!

# 17 2 септ. 2008, 16:31 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Не мисля, че за децата е добре да стават свидетели на грозни сцени и да слушат крясъци постоянно - това ще ги травмира повече. Пък и щом е стигнало дотам, да сте заедно само заради децата, не се заблуждавай, че в бъдеще ще почнете да се търпите. Напротив - озлоблението ще стане още по-голямо, а оттам и скандалите. По-добрият вариант за децата е да им спестиш това. Но както си решиш. Пожелавам ти успех!

# 18 2 септ. 2008, 16:33 ч.

Почти съм сигурна, че ако си тръгна ще се използва всяка възможност, за да се настройват децата срещу мен. Ще бъда аз виновната, че разбивам семейството. Как ще им обясня, че "вкъщи" вече не е "вкъщи" за мен и никога няма да ги прибера там. Страх ме е, че ще ме намразят Sad

# 19 2 септ. 2008, 16:34 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Цитат на: baby_`06 в вт, 02 сеп 2008, 16:03

Нашите се търпяха заради мен и брат ми 16год. ,ние с брат ми го виждахме беше ни ясно и дори сме си говорели двамата,че ще ни е по добре ако те се разделят.Казвам ти го като дете живяло в такова семейство ние си хванахме пътя а те пропиляха 16 год.

И майка ми така пропиля целият си живот, защото когато ние с брат ми порастнахме и тя вече беше свободна, се разболя тежко и почина.

Трудно е да си дете на разведени родители, но още по-трудно е когато трябва да криеш истината заради благоприличието. В този случай не само родителите правят жертва, но и децата.

Специално в случая на авторката обаче виждам някаква форма на депресия, както и негативно влияние на роднините. Аз бих я посъветвала първо да говори с мъжа си, после временна раздяла да опитат и чак след това да се мисли за развод.

# 20 2 септ. 2008, 16:38 ч.

вкъщи
Мнения: 704

не не подкрепям заради децата да търпиш.Най добре е да обясниш на децата положението а и няма начин те да не са разбрали нещо от постоянните караници.Труден период но се замисли за плюсовите и минусите.Лично аз не одобрявам постоянните караници .

# 21 2 септ. 2008, 16:40 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: отчаяна съпруга в вт, 02 сеп 2008, 16:33

Защо трябва да си тръгваш без тях? А и съм сигурна, че можеш да им обясниш какво става, така че да те разберат. Но не си тръгвай без тях.

# 22 2 септ. 2008, 16:41 ч.

Мнения: 2 471

Цитат на: отчаяна съпруга в вт, 02 сеп 2008, 16:33

Колко са големи децата ти?

# 23 2 септ. 2008, 16:43 ч.

Мнения: 486

Като дете израсло в семейство с проблеми - не търпи заради децата!

# 24 2 септ. 2008, 16:44 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

А и след като ти си плащала сметките и си купувала храната вкъщи, значи можеш да се справяш и сама - защо още се тормозиш, не мога да се начудя. Децата не бива да стават неволна причина за страданието на родителите си и за жертването им в такива ситуации, още повече, че те самите се чувстват зле така.

# 25 2 септ. 2008, 16:44 ч.

София
Мнения: 397

Цитат на: отчаяна съпруга в вт, 02 сеп 2008, 16:33

Децата разбират много неща, просто поговори с тях по темата за караниците и разделите между хората и леко мини към мама и тати. Хем ще сондираш мнение, хем ще ги подготвиш за евентуалното по-нататъшно развитие на нещата.

# 26 2 септ. 2008, 16:49 ч.

Абсурд е да си тръгна без тях, но са прекалено малки, за да разберат защо ще си тръгнем - това ме притеснява. За тях караниците са ежедневие - имам чувството, че ги приемат за нещо рутинно...и това също ме притеснява.