те,Слънчице. Нека почива в мир душата му. 
- Публикувана: 4 септ. 2008, 22:15 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2008, 00:30 ч.
Днес ми е мъчно, защото.................7
Слънчице, ужасно много съжалявам, че ти се налага и през това да преминеш... Най-искрени съболезнования Просто не знам какво да ти кажа, така ми стана мъчно... Дано това да е последното лошо нещо в живота ти и оттук нататък да излезеш от дупката и само слънце да има в живота ти...
Просто не знам какво да ти кажа, така ми стана мъчно... Дано това да е последното лошо нещо в живота ти и оттук нататък да излезеш от дупката и само слънце да има в живота ти... 
Делфина,Рени,Слънчице нямам влизане във форума без сълзи плача за вас, за мен,за мойте ангелчета.Много ми липсват винаги тръгвам нанякъде и имам чувството че нещо съм забравила,проверявам за ключовете,цигарите,телефона дали са в чантата ми,всичко си е на място,но две съкровища ми ги изтръгнаха от ръцете и празнотата е навсякъде,в ръце,в сърце и душа.Да те са на хубаво място,без болка,без сълзи.Те са в рая,а ние всички мами на ангелчета изживяваме ада на този свят.
Остава ни надеждата и вярата(ЗА ВАС НЕЗНАМ ,НО ЗА МЕН Е ТАКА),че мойте съкровища-ангелчета ме чакат и че поне там някъде в другия живот аз пак ще бъда тяхна мама и пак ще са до мен.
За всички ангелчета
и за всички майки на ангелчета
Остава ни надеждата и вярата(ЗА ВАС НЕЗНАМ ,НО ЗА МЕН Е ТАКА),че мойте съкровища-ангелчета ме чакат и че поне там някъде в другия живот аз пак ще бъда тяхна мама и пак ще са до мен.
За всички ангелчета
и за всички майки на ангелчета
много ми е мъчно,момичета 
всеки път като вляза тук и сълзите сами почват да текат очите ми...
в този мрачен октомврииски ден и още повече неделя,
когато съм сама с мислите си,когато не са до мен наи-близките ми хора,
и когато знам,че никога повече няма да ги видя,освен в сънищата,спомените и снимките,
когато се питам за какво живея....
много ми е мъчно,болно и самотно.
не искам да излизам сред хора,и да се опитвам да бъда весела.
те не знаят какво е душата ми...
за тях животът си тече нормално...
мъчно ми е,много ми е мъчно...
всеки път като вляза тук и сълзите сами почват да текат очите ми...
в този мрачен октомврииски ден и още повече неделя,
когато съм сама с мислите си,когато не са до мен наи-близките ми хора,
и когато знам,че никога повече няма да ги видя,освен в сънищата,спомените и снимките,
когато се питам за какво живея....
много ми е мъчно,болно и самотно.
не искам да излизам сред хора,и да се опитвам да бъда весела.
те не знаят какво е душата ми...
за тях животът си тече нормално...
мъчно ми е,много ми е мъчно...
Вечно скърбяща моля ти се недей така ,не се изолирай от хората намери някой с когото да споделиш какво чувстваш и му кажи всичко. Моята приятелка загуби татко си и след малко време и сестричката си когато ми каза двете седнах ме само мълчахме и много плакахме без да си говорим след време повдигна въпроса за този случай и ми каза ,че това много я е успокоило.Някой път дори с някой да си поплачеш помага .За това моля те намери някой с когото да споделиш
·Съжалявам за татко ти.....
